Консервативната партия сформира първите две правителства на България, но не успява да спечели парламентарни избори. Тя подкрепя преврата от 1881 г. и Режима на пълномощията, след края на който е напълно компрометирана и се разпада.

 Политици те още през 1882 г. групата около Марко Балабанов се присъединява към умереното крило на Либералната партия, водено от Драган Цанков, което по-късно се превръща в Прогресивнолибералната партия.

След политическата криза от 1886 – 1887 някои представители на партията, като Димитър Греков и Григор Начович, се присъединяват към Народнолибералната партия на Стефан Стамболов.

Роден в Търново през 1854 година, той учи за кратко в Одеса и от ранна възраст се включва в българското национално движение, става един от водачите на Вътрешната революционна организация и участва в подготовката на Старозагорското и Априлското въстание. Руски военен кореспондент през Руско-турската война (1877 – 1878). Либералната партия е българска политическа партия, съществувала от 1879 г. до 1896 г.Основател(и)Петко Славейков, Драган Цанков ,Петко Каравелов. Веднага след Освобождението се издига в средите на Либералната партия и през 1884 година става председател на Народното събрание.

Третото велико народно събрание (III ВНС) е велико народно събрание, заседавало в Търново от 19 октомври 1886 г. до 3 август 1887 г.

Вътрешнополитическата криза е овладяна след избирането на Фердинанд Сакскобургготски за български княз.

Франция, Германия и Русия обявяват избора за незаконен. Високата порта не изразява мнение, а Австро-Унгария и Великобритания заемат двусмислена позиция: изборът е законен, но не може да бъде признат без съгласието на Високата порта съгласно Берлинския договор.

През първите години Фердинанд оставя Стефан Стамболов да управлява и модернизира страната, а той се заема с пътувания и уреждане на личните си дела.

• 5 ОНС 15.10.1887 с указ на княз Фердинанд I Сакскобургготски
• 6 ОНС е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври 1890 до 15 декември 1892, брой народни представители – 276.[1] VI ОНС е разпуснато на 15 октомври 1893, след като му изтича мандата.

През 1887 година става министър-председател и се задържа на власт до 1894 година. При управлението си стабилизира политически и стопански страната, но е критикуван за авторитарните му методи и преследването на политически противници.

След избора на княза, Стамболов оглавява правителството на създадената от него Народнолиберална партия. Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от Санстефанския мирен договор, но останали извън българската държава.

Тайните преговори, които Стамболов води с руски представители между 1888 и 1891 година за замяната на княза с общоприемлив кандидат, пропадат поради взаимно недоверие.

Участник в подготовката на три безуспешни въстания за национално освобождение и обединение, като министър-председател Стамболов се опитва да защити българските интереси в Македония в рамките на Берлинския договор, контролирайки и направлявайки лично[26] усилията на външните министри Георги Странски (1887 – 1890) и Димитър Греков (1890 – 1894). Като основна заплаха за българските национални интереси в областта Стамболов схваща не османската власт, а претенциите на съседните балкански държави. Затова[27] той отбива постъпките от сърби (август 1889) и гърци (юни 1891)[28] за антиосмански съюз и подялба на Македония и търси разбирателство с Високата порта.

Съчетавайки постъпките в подкрепа на Българската екзархия с натиск по редица въпроси от българо-турските отношения, той постига утвърждаване на българските училища и духовенство в областта. През юли 1890 г. султан Абдул Хамид II издава пълномощия (берати) за български владици в Скопската и Охридската епархия, след като българският министър-председател нарежда демонстративно спиране на изплащането на източнорумелийския дълг за Портата.

Заканата на Стамболов, че ще прекъсне преговорите за наема на железницата Вакарел – Саранбей, спомага за издаването на берати за Велешко и Неврокопско през април 1894 г.

По същото време султанът гарантира правото на българските митрополити и общини да откриват училища и да издават разрешителни за учителите в Македония.

Начело на правителството и на вътрешното министерство Стамболов налага авторитарно управление, основано на насилствено потискане на опозицията, употреба на съда за политически процеси и контрол върху армията.

Важен фактор за този курс е разривът на отношенията с Русия. Чрез елиминиране на политическото русофилство и възстановяване на обществения ред Стамболов се стреми да предотврати чужда интервенция, целяща смяна на политическата власт и конституционни промени в България.

Репресиите над опозицията ескалират след неуспелия атентат над министър-председателя, жертва на който става финансовият министър Христо Белчев през март 1891 г. Атентатът е последван от масови арести и съдебен процес, завършил с 4 смъртни присъди и затвор за Петко Каравелов, Трайко Китанчев и други политически противници на Стамболов.

На преследване е подложена и църквата, която отказва да признае нежелания от Русия Фердинанд. В края на 1888 г. Стамболов разтуря заседанието на Светия Синод в столицата и въдворява насилствено владиците в епархиите им. Конфликтът се изостря през 1892 – 1893 г. във връзка с конституционните промени, които позволяват на бъдещия престолонаследник да изповядва вяра, различна от източноправославната. Тогава Стамболов заплашва Екзархията със спиране на издръжката, а митрополит Климент Търновски е затворен в Гложенския манастир......

Стопанска политика

• Външнополитическата ориентация към Австро-Унгария и Великобритания позволява на Стамболовото правителство да увеличи драстично разходите за модернизиране на армията.
• По времето на Стамболов са завършени жп линиите, свързващи София с Виена и Цариград и Ямбол с Бургас, започнат е строеж на железници от столицата за Северна България и за Македония, преустроени и разширени са варненското и бургаското пристанище. 
• Правителството и народното събрание насърчават развитието на минното дело и други отрасли чрез законово регламентирани концесии и на леката промишленост чрез специален закон за снабдяване на армията от местни източници.
• В резултат и на тези усилия между 1887 и 1894 г. в България изникват 80 нови фабрики.

На 8 април през 1893 г. княз Фердинанд I сключва брак с принцеса Мария-Луиза Бурбон-Пармска в Пианоре (Италия). По този повод е учреден и възпоменателен медал (Пианорски медал).

Тъй като семейството на Мария-Луиза е от ревностни католици, те поставят условие пред Ферднанд наследниите им да са католици, а това наложило промяна на Търновската конституция.

От брака си двамата имат четири деца: цар Борис III 1894г.

През следващите години Фердинанд започва задкулисните контакти с руската дипломация.

• 7 ОНС на Княжество България, заседавало от 15 октомври до 21 декември 1893, брой народни представители – 145. След като правителството на Стефан Стамболов подава оставка, е съставено опозиционно правителство, но вследствие на това се появява конфликт между изпълнителната и законодателната власт, което води до разпускането на VII ОНС на 1 август 1894 г

На 19 май 1894 г. Стамболов е свален от власт. Съставено е правителство, начело с д-р Константин Стоилов.

След падането на Стамболов през май 1894 година, Андрей Ляпчев на 28 години се завръща в София. ( радния период).В началото на 1895 година започва да пише в издавания от Димитър Ризов опозиционен вестник „Млада България“ и става един от основните му сътрудници и редактор.По това време той смята, че нормализирането на отношенията с Русия е от ключова важност, и предлага някои оригинални идеи за постигането му. През март 1895 година Андрей Ляпчев се включва в ръководството на новосъздадения Македонски комитет, първоначално като секретар, а по-късно като подпредседател.

На 2 февруари 1896 г. престолонаследникът княз Борис Търновски преминава в православието и негов кръстник става император Николай ІІ. Фердинанд вече се радва на официален прием във всички европейски столици, получава най-висши ордени.

Андрей Ляпчев След 1897 година Ляпчев постепенно се оттегля от ръководството на ВМК, но продължава да сътрудничи на организацията до нейното закриване през януари 1903 година. Участва активно в обществената кампания в защита на българското население в Македония след Илинденско-Преображенското въстание и в събирането на средства в помощ на бежанците.Андрей Ляпчев симпатизира на Демократическата партия,създадена през 1896 година от  Петко Каравелов. Ляпчев вероятно познава Каравелов от времето в Пловдивската гимназия, но е въведен в близкото му обкръжение от Алеко Константинов.

Стоилов се завръща в България скоро след Освобождението. От август 1878 г. е назначен от временните руски власти за член на Пловдивския губернски съд. 
През януари 1879 г. се премества в София, където оглавява Софийския губернски съд.

Привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на Берлинския договор и на по-консервативен вариант на основния закон на Княжеството. 

След избирането на Александър Батенберг за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880 – 1883) завежда политическия му кабинет.

 При 2 ОНС Привърженик на засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права, Стоилов подкрепя суспендирането на Търновската конституция през юли 1881 г., като за кратко изпълнява длъжността на външен министър в новото правителство.

С изключителното съдействие на д-р Константин Стоилов четирикласното дотогава училище във Видин става Скобелева гимназия на 11 май 1882 г., за което е удостоен със званието „Почетен гражданин на Видин“.

Като представител на България подписва железопътната конвенция, с която Княжеството се задължава да построи отсечката от железопътната линия 

През август 1883 г. Стоилов е назначен за дипломатически агент на българския княз в Петербург със задачата да намери компромис между Батенберг и Александър III.

След оставката си от кабинета Цанков Стоилов се оттегля за кратко от политическия живот и започва адвокатска практика. През 1884 г. той става действителен член на Българското книжовно дружество.

След избухването на Сръбско-българската война през 1885 г. Стоилов е мобилизиран в армията. 

През март 1887 г. заминава отново (този път сам) за Виена. В продължение на два месеца преговаря първо с Батенберг за завръщането му на престола, а после с принц Фердинанд Сакскобургготски, Йохан Салватор и други кандидати.

Константин Стоилов при управлението на Стамболов (1887 – 1894) 5-6 ОНС

Седмото обикновено народно събрание

 (7 ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври до 21 декември 1893, брой народни представители – 145. След като правителството на Стефан Стамболов подава оставка, е съставено опозиционно правителство, но вследствие на това се появява конфликт между изпълнителната и законодателната власт, което води до разпускането на 7 ОНС на 1 август 1894 г.

Изборите за 8 ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 637 от 1 август 1894 г. Провеждат са на 10 септември същата година и са спечелени от Народната партия.

Именно за тези избори Алеко Константинов пише сатиричното си есе По „изборите“ в Свищов.

Стоилов взима отново министерството на правосъдието. Стоилов съдейства за укрепването на властта на Фердинанд и Стамболов, като в края на 1887 г. прокарва рестриктивен закон за печата и закон за изтребление на разбойничеството.

През август 1888 г. Стамболов изпраща Стоилов в Западна Европа, за да убеди Великите сили да принудят Османската империя да даде повече права на българите в подвластната ѝ Македония. 

В края на 1888 г. Стоилов напуска правителството, недоволен от управленските методи на Стамболов и използването на съда за политически процеси.

Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893 г. Стоилов се включва в така наречената „Обединена опозиция“, която разчита на княз Фердинанд да отстрани Стамболов. През май 1894 г., когато това става, князът назначава Стоилов за министър-председател, начело на коалиционен кабинет от либерали, съединисти и бивши консерватори.

Седмото обикновено народно събрание

 (7 ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 15 октомври до 21 декември 1893, брой народни представители – 145. След като правителството на Стефан Стамболов подава оставка, е съставено опозиционно правителство, но вследствие на това се появява конфликт между изпълнителната и законодателната власт, което води до разпускането на 7 ОНС на 1 август 1894 г.

Изборите за 8 ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 637 от 1 август 1894 г. Провеждат са на 10 септември същата година и са спечелени от Народната партия.

Именно за тези избори Алеко Константинов пише сатиричното си есе По „изборите“ в Свищов.

С част от тези фракции през юни Стоилов създава Народната партия заедно с печатния ѝ орган – вестник „Мир“.[4] Печели парламентарните избори през септември и в края на 1894 г. съставя чисто народняшко правителство като премиер и министър на вътрешните работи.

За да подтикне властите в Османската империя към реформи, които да подобрят положението на българите в нейните предели, през лятото на 1895 г. Стоилов насърчава и поддържа неофициално четническа акция в Македония, но не постига желания ефект.[26] Усилията му в подкрепа на църковната и училищната дейност на Българската екзархия в Македония са по-успешни с назначаването през 1897 г. на български митрополити в Битолската, Дебърската и Струмишката епархия.

Стопанска политика

• При управлението на Стоилов държавата полага грижи за стимулиране на селското стопанство чрез капитализирането и уреждането на земеделските каси (1895) и на местната промишленост чрез редица данъчни и тарифни облекчения, регламентирани със специален закон от края на 1894 г.
• Провежда се и мащабно строителство на жп линии, водещи от столицата към Македония и Северна България. Тази политика изисква големи разходи и води до значителен бюджетен дефицит. 

Изборите за 9 ОНС са насрочени с указ на княз Фердинанд I № 289 от 10 октомври 1896 г.[2] Провеждат се на 17 ноември същата година и са спечелени от управляващата Народна партия на Константин Стоилов.

• След продължителни преговори, в края на 1898 г. Стоилов постига споразумение с френските и немските кредитори за конверсионен заем. Условията на споразумението предизвикват сериозна обществена съпротива и разединение в управляващото мнозинство, част от което гласува в Народното събрание срещу заема. Това става повод за

  Стоилов да се оттегли от премиерския пост в началото на 1899 г.

Десетото обикновено народно събрание (X ОНС) е народно събрание на Княжество България, заседавало от 16 май 1899 до 29 ноември 1900, брой народни представители – 169. X ОНС заседава в сградата на Народното събрание в София. Разпуснато е предсрочно.

Ляпчев се превръща и в една от основните фигури в „Пряпорец“, вестникът на Демократическата партия. Той е сред основните участници в кампанията срещу въведения през 1900 година от радослависткото правителство натурален десятък. По време на правителството на Каравелов (1901 – 1902) Ляпчев е назначен в Министерството на финансите и отговаря за преките данъци. 

След смъртта на Петко Каравелов в началото на 1903 година, Демократическата партия е оглавена от Александър Малинов, а подпредседатели стават Андрей Ляпчев и Михаил Такев. Ляпчев става известен като водещ експерт на демократите в областта на икономическата политика.

Като главнокомандващ на войската монархът се заема с нейното модернизиране и въоръжаване и с изграждането на елитен офицерски състав.

Князът подкрепя модернизацията във всички области – изграждането на пощи, железници, гари, пристанища. Любител е на автомобилите, влаковете и самолетите, строи дворци, паркове и градини.

Във външната си политика Фердинанд постига не само помирение, но и сближаване с Русия. През 1902 г. се сключва тайна военна конвенция между двете страни.

Ограниченията на Берлинския договор, според които България е васално княжество, пречат на владетеля и на страната да разгърне напълно своите възможности. Затова Фердинанд приема идеята за независимост.

На 22 септември 1908 г. България обявява тържествено своята независимост в старата българска столица Велико Търново. Премиерът Александър Малинов връчва на Фердинанд короната и титлата ”цар” и с това възвръща достойнството на българските владетели. Актът е блестяща проява на народното единство и постигане на международен престиж.

Политическите успехи на цар Фердинанд достигат своя връх по време на Балканската война през 1912 г. Царят има имперски амбиции, а народът и армията са обхванати от ентусиазма да освободят поробените си братя от Македония и Тракия. Българските войски правят чудеса и изтласкват турците на километри от Цариград.

Първият провал на Фердинанд като главнокомандващ идва през Междусъюзническата война, когато той издава заповед за настъпление срещу бившите съюзници без дипломатическо и военно осигуряване на тила. Това довежда до катастрофа. Престолът обаче е спасен поради общите очаквания за възмездие.

Вторият неуспех е участието на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Тогава голяма част от политическите фактори се обявяват против действията на Фердинанд. Войната завършва с втора национална катастрофа.

На 03 октомври 1918 г. министър-председателят Александър Малинов предлага на монарха единствения изход – абдикацията. Той предоставя престола на своя син Борис ІІІ и напуска страната.

Още през 1915 г. цар Фердинанд си осигурява пенсия на фелдмаршал от немската и от българската армия. Той умира в родината си през 1948 г., като надживява и двамата си сина – цар Борис ІІІ  и княз Кирил. Последното му желание е да бъде погребан в България, където е царувал.

Третото Царство България