Глава 29

Мустафа I, наричан често Мустафа Лудия, е 15-ият султан на Османската империя, управлявал два пъти: в периода 22 ноември 1617 – 26 февруари 1618 г., както и от 20 май 1622 до 10 септември 1623 година.

Баща Мехмед III  , майка Халиме Султан брат Ахмед I(14 султан)

Първ царуване 1623 - 1632

Халиме е извикана от Стария дворец и провъзгласена за Валиде Махпейкер Кьосем Султан. Скоро става ясно, че Мустафа няма да може да управлява самостоятелно и Халиме взима юздите в свои ръце. Халиме получава повече власт от своите предшественици; 

 при своето управление новото Валиде разчита на подкрепата на великия везир Дамат Халил паша. Освен това Халиме успява да сключи съюз със султанския охранител Мустафа-ага, който е бил главен офицер в двореца и който е получил поста губернатор на Египет, при условие че се ожени за сестрата на султана; през следващите няколко месеца пашата е върнат в столицата като велик везир. Начинът, по който стоят нещата в държавата, не се харесва на мнозина и през 1618 г., една от съдебните фракции сваля Мустафа I и издига на трона племенника му Осман II. Мустафа отново е в Кафез, а Халиме – в Стария дворец. Като бивша валиде, тя започва да получава по-голяма пенсия, отколкото се полага на вдовица на султана, но по-малко от свекърва си Сафийе Султан.

Второ царуванередактиране - 1648 - 1651

На 18 май 1622 г., по време на поредния бунт на еничарите, Осман II е свален от власт. Бунтовниците освобождават Мустафа I и го признават за свой господар. Говори се, че малко преди преврата Халиме се срещнала с някои от еничарите и великия везир Кара Давуд паша, за да се споразумее за възстановяването на сина си на османския трон. Нито съдебната фракция, подкрепяща Мустафа, нито майка му се чувстват в безопасност, докато Осман е жив. Тяхната загриженост е основателна, тъй като някои от бунтовниците искат да имат султана в резерв, надявайки се да го използват за свои цели в бъдеще. На 20 май Осман II, затворен в крепостта Йедикуле, е жестоко бит и удушен от Кара Давуд; едното ухо и носът на убития Осман са изпратени на Халиме Султан.

В страната възниква политическа нестабилност, породена от конфликти между еничарите и спахиите, последвани от бунта на сваления Бейлербей на Ерзурум Абаза Ахмед паша, който иска да отмъсти за убийството на Осман II. Халиме жертва Кара Давуд в опит да сложи край на конфликта, но Абаза Мехмед не спира и през май 1623 г., начело на армия от четиридесет хиляди, обсажда Анкара.Още четирима велики везири са заменени на власт, преди Кеманкеш Кара Али паша да бъде назначен на този пост. Изповедниците и Кара Али убеждават Халиме Султан да се съгласи с оттеглянето на сина си. Халиме се съгласява при условие Мустафа да бъде пощаден. На 10 септември 1623 г. на османския трон е единадесетгодишният Мурад IV , синът на Ахмед I и Кьосем. Мустафа отново е изпратен в Кафез, където прекарва остатъка от живота си. Халиме отива в Стария дворец за трети и последен път и скоро след това умира. Мустафа умира през 1639 г. и никой не може да реши къде да го погребе. Тялото на бившия султан лежи седемнадесет часа, след което, без никакви почести, е погребано в някогашния баптистерий на Света София.

Осман II, наричан Младия Осман , е 16-ият султан на Османската империя от 26 февруари 1618 до 20 май 1622 година.[1]

БащаАхмед I

Майка Махфируз Хатидже Султан

Братя

Ибрахим I

Мурад IV

Мурад IV (на турски: IV. Murad) е 17-ият султан на Османската империя от 10 септември 1623 до смъртта си на 8 февруари 1640 година.

Глава 30

1618 г. Хайдутски дружини начело с Бързак войвода и Пейо Иванов от Кремиковци действат в Софийско

Бързак войвода е български хайдутин

Около 1615 година застава начело на дружина, която действа в Стара планина и Средна гора. Около 1618 година дружината напада дома и убива заможния турчин Хаджи Вели от село Горно Камарци, вероятно местен насилник. Негови четници са Ованчо Шошовичеоглу, Младен Халкалъоглу и Иван Станоев от село Столник и други

1618 г. Акции на хайдути в Кривопаланско

Глава 31

Ибрахим I е 18-ият султан на Османската империя, управлява в периода 9 февруари 1640 – 8 август 1648 година. По-късно е наречен Дели (Лудия) заради неадекватното си поведение. Свален от престола и удушен, заместен от сина си Мехмед IV.

Мехмед IV (на турски: IV. Mehmed), наричан често Мехмед Ловеца е 19-ият султан на Османската империя, управлява в периода 8 август 1648 – 8ноември 1687 година.

Кара Мустафа е велик везир и военачалник на Османската империя. Той е централна фигура в опитите за разширяване на империята в Централна и Източна Европа.

През 1687 година Мехмед IV е детрониран и изпратен в Одрин, където на 6 януари 1693 г. умира на 51 години.

Сюлейман II е 20-ият султан на Османската империя, управлява от 8 ноември 1687 до смъртта си на 22 юни 1691 година.

През 1688 г. Сюлейман II търси помощ от императора на Моголската империя срещу Австрия като тя е отказана.

На 25 октомври 1689 г. султана назначава за свой Велик везир Фазъл Мустафа паша, което води до завладяването на Белград през 1690 г. и до потушаването на въстанието на Карпош в Македония.

Глава 32

Хайдути

Атмаджа войвода (ок. 1665 – неизв.) – името му е неизвестно, а Атмаджата му е прякор, даден от турците. Името му е свързано с това на Страхил войвода. Действа в районите на Стара планина, Средна гора, Бакарджиците, Рила, Пирин, Родопите, Беласица и Огражден.

Бабу (Бабо) войвода (неизв.) – считан е за един от вехтите български войводи. Действа през втората половина на XVII век в планините на Македония и Албания. Четата му достига до 500 души и прави известно нападение в Битолския Безистен. През 1670 година се среща с известния турски пътешественик Евлия Челеби, изпратен да събира данъка зехире беха, който е поразен от внушителна бойна организация на четниците.

Балчо войвода (втората половина на XVII век – неизв.) – роден в село Поибрене, по професия колар. Участва в Голямата турска война 1689 – 1690 г. като войниган. Бяга от турска служба и сформира чета в Пазарджишко с която воюва в западна Тракия, Средногорието и Родопите.

Белко Божков (1612 или 1615 – 1635) – родом от Спростране, водил малка чета. Заловен от турците е осъден и обесен в Битоля.

Богдан войвода (неизв. – 1657) – загинал в бой с част на Мехмед Кюпрюлу при Аврамови колиби.

Бързак войвода (неизв.) – един от вехтите войводи. Около 1615 г. действа в Златишка Стара планина и Средна гора. Около 1618 г. убива богатия Хаджи Вели от село Горно Камарци. Негови четници са Ованчо Шошовичеоглу, Младен Халкальоглу и Иван Станоев от село Столник.

Витан войвода (между 1690 и 1695 – неизв.) – родом от село Кутлово и през август 1720 заедно с други хайдути напада село Райково.

Георги Попов (ок. 1610 – неизв.) – роден в Арилово, Битолско. Хайдутин е в дружината на Петре Дундар през 30-те и 40-те години на XVII век.

Гордю войвода (ок. 1650 – неизв.) – роден в Златоград и писан в турски документ от 1720 г. Бранил е българите в Родопите от турски грабежи, жестокости и помохамеданчване. С голяма маса от хора се оттегля в планината в района на Девин. Ибрахим ага на няколко пъти се опитва да превземе неговата твърдина, наречена впоследствие „Градище“. Когато най-сетне турците подпалват крепостта, Гордю брани оттеглящите се към Грохотно, Гьоврен и Триград българи. След сраженията войводата почива от раните си в в манастира „Света Богородица“. В Златоград има монумент, издигнат в негова памет.

Делю войвода (ок. 1630 – неизв.) – действа с четата си в Родопските пущинаци и Беломорието. За него се пее прочутата песен Излел е Дельо хайдутин.

Йовчо Трайков (ок. 1610 – 1836) – родом от село Вардино и четник в дружината на Петре Дундар дйствала в Битолско. Заловен е и осъден на смърт от Битолския шериатски съд, заради нападение на търговеца Хаджи Хасан.

Куртули войвода (неизв.) – през 1690 г. заедно с Милко войвода минават от Влашко и започват бойни действия в Северна България. При сражение четата бързо губи битка и на двамата, след като са пленени им биват отсечени главите.

Митре Николов (между 1610 и 1615 – 1639) – укривател на хайдути, родом от село Гявато. При опит от турска страна за залавяне на неговия приятел Белчо, той вдига съселяните си да го бранят. В тази схватка Белчо е убит а Митре е заловен, осъден от шериатския съд и ликвидиран.

Харамбаша Дуде (между 1610 и 1615 – 1639) – произхожда от село Търново, заловен и осъден на смърт от Битолския шериатски съд и е обезглавен.

Цветко Николов (между 1620 и 1625 – неизв.) – родом от село, Смиловци и се подвизавал около 1650 г. в родния си край.

Глава 33

Мустафа II е 22-рият султан на Османската империя, управлява в периода 6 февруари 1695 – 22 август 1703 година. Той е син на Мехмед IV и наследява чичо си Ахмед II през 1695 г.

Ахмед III е 23-тият султан на Османската империя, наследил брат си Мустафа II в 1703 г. Управлява от 22 август 1703 до 1 октомври 1730 година.

Глава 34

Събития през това време

• 1637 г. Действия на хайдутска дружина от 200 души в Западна Македония
• 1666 г. Хайдути нападат Битолския безистен
• 1686 г. Второ Търновско въстание, обхванало Северна България и Стара планина
• 1686 г. Действия на 4 – 5 хайдушки чети от 200 души в Костурско, Воденско и Хрупишко
• 1688 г. Чипровското въстание в Северозападна България
• 1689 г. Опит за въстание в Североизточна България
• 1689 г. Въстание начело с Карпош в Североизточна Македония
• 1689 г. Действия на хайдутския войвода Страхил и на войнуците в Пловдивско и Пазарджишко
• 1690 г. Действия на хайдутска дружина от 100 души начело със свещеника на с. Черна река, Видинско
• 1698 г. Хайдути действат около Видин, Оряхово и Поломие

Хайдушките дрожини и чети се борят за свободата, но въпреки това България прави 334 години под Османско робство.

Глава 35

По времето на великите везири от рода Кьопрюлю през втората половина на 17 век ролята на великя везир достигнала своя пик. Отличителни черти при управлението на наследствените велики везири Кьопрюлю били затягането на военната дисциплина, повишаване на приходите в хазната и организирания финален военен поход към Централна Европа. Той завършва трагично за османците с битката при Виена, последвана от Голямата турска война с Карловецкия мирен договор от 1699 г. и Константинополския мирен договор от 1700 г.

Събитията през През XVIII век

• 1705 г. Действия на хайдутска дружина във Видинско начело с Чока
• 1713 г. Действия на хайдутски дружини в района на Тетово, Скопие, Щип, Кавадарци, Битоля, Лерин и Охрид
• 1716 – 1717 г. Бунт на българи във Видинско начело с капитаните Георги, Филимон и Димитър
• 1717 г. Действия на хайдутска чета начело с Папазоглу в Оряховско
• 1720 г. Отпор на родопски хайдути в Райково срещу опит за помохамеданчване
• 1730 г. Бунт на българите в Силистренско
• 1730 – 1731 г. Въстание в Тракия, свързано с бунта на Патрона Халил в Цариград
• 1737 г. Въстание на българите в Западна България
• 1758 г. Сражения на хайдути с османски войски в Софийско
• 1759 г. Вълнения на българите в Силистренско
• 1760 г. Въстание на еничарите в Лудогорието
• 1762 г. Сражение на хайдутска дружина начело с капитан Пройо с османски войски във Воденско
• 1766 г. Вълнение на българите в Белослатинско
• 1787 г. Вълнение на българите в Русенско и Добруджа

През този век минават следните султани:

23-тият султан до

Селим III  е 28-ият султан на Османската империя от 7 април 1789 до 29 май 1807 година. Детрониран и удушен по заповед на братовчед си Мустафа IV.

______________________________________________

Мустафа IV е 29-ия султан на Османската империя. Управлява от 29 май 1807 до 28 юли 1808 година.

Махмуд II (на турски: II. Mahmud) е 30-ият султан на Османската империя от 28 юли 1808 до 1 юли 1839 година. Управлението на Махмуд II бележи началото на края на Османската империя, който настъпва по-рано от век след смъртта на този султан. Често е наричан Реформатора, заради премахването на еничарския корпус през 1826 година.

Абдул Меджид I (на османски турски: عبد المجيد اول, ‘Abdü’l-Mecīd-i evvel, на турски: Birinci Abdülmecid, I. Abdülmecid) е 31-вият султан на Османската империя от 2 юли 1839 до смъртта си на 25 юни 1861 година.[1] Наследява баща си Махмуд II, а самият той е наследен от брат си Абдул Азисе 32-рият султан на Османската империя от 25 юни 1861 до 30 май 1876 година. . По-късно султани стават и синовете му Мурад V, Абдул Хамид II, Мехмед V и Мехмед VI, последните владетели на Османската империя.

Мурад V (на турски: V. Murad) е 33-тият султан на Османската империя от 30 май до 31 август 1876 година, когато е обявен за луд и детрониран от брат си Абдул Хамид II.Затворен 28 години в дворец, умира през 1904 г.

Абдул Хамид II (на османски турски: عبد الحميد الثاني) е 34-тият султан на Османската империя от 31 август 1876 до 27 април 1909 г. и последният султан, упражнявал ефективен контрол върху разпадащата се държава. Периодът, през който той царува в Османската империя, е известен като Хамидийската ера. Той наблюдава период на упадък с бунтове (особено на Балканите) и ръководи неуспешна война с Руската империя (1877 –1878), последвана от успешна война срещу Кралство Гърция през 1897 г.

Мехмед V Решад (на турски: V. Mehmed, Mehmet Reşat) е 35-ият султан на Османската империя от 27 април 1909 до 3 юли 1918 година.

• Люцканов, на Христо Македонски и П. Стоянов, и други.
• 1865 г. Втори бунт на българи мохамедани в Средните Родопи.
• 1867 г. Четата на Панайот Хитов със знаменосец Васил Левски преминава р. Дунав при Тутракан.
• 1867 г. Четата на Филип Тотю преминава р. Дунав при Свищов.
• 1867 г. Българска чета начело с Иван Кулин, Еремия П. Бъчваров и Найден Пешов преминава от Зайчар през Връшка чука в България.
• 1867 – 1868 г. Организиране на Втората българска легия в Белград.
• 1868 г. Четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа преминава р. Дунав при с. Вадим, Свищовско.
• 1869 – 1876 г. Създаване и дейност на Българския революционен централен комитет.
• 1870 – 1876 г. Изграждане на Вътрешната революционна организация.
• 1875 г. Въстания в Старозагорско, Русенско, Шуменско и други.
• 1876 г. Обявяване на Априлското въстание.
• 1876 г. Избухва Пиянечко-Разловското въстание.
• 1876 г. Четата на Таньо Стоянов преминава р. Дунав източно от Тутракан.
• 1876 г. Четата на Христо Ботев преминава р. Дунав при Козлодуй.
• 1876 г. Действия на четата на Петко войвода (П. Киряков) в Източна и Западна Тракия.
• 1876 г. Четата на Сидер Грънчаров преминава от Сърбия в България.
• 1876 – 1877 г. Формиране и действия на българското опълчение.
• 1878 г. Преобразуване на опълчението в Българска земска войска

До момента проследихме султанската империя, време е да се върнем на български земи и да проследим пътя на възстановяването на българския дух и борбата за свобода.

Глава 36