Глава 18

След него Иван Шишман е цар на Търновска България от 1371 до 1395 г. Син е на цар Иван Александър

и еврейката Теодора.втора съпруга на цар Иван Александър. Тя е от еврейски произход. Търновско предание я нарича Сара, а в своята история Мавро Орбини я нарича Ебраида. 

Мария,  или   Кира-Мария, е българска царица, първа съпруга на цар Иван Шишман. За нея няма почти никакви данни в историческите извори.Не са известни имената на децата, които са се родили от брака на Иван Шишман и първата му съпруга, но от един надпис може да се предположи, че имената им вероятно са Асен, Кера и втори Асен и те са починали много млади.

Дъщеря е на сръбския княз Лазар Хребелянович и на княгиня Милица. Драгана Хребелянович (понякога наричана Мара) е българска царица, според едни от източниците е втора съпруга на цар Иван Шишман. Смята се, че Драгана ражда на цар Иван Шишман сина му Фружин.

Александър Шишман, първороден син, пленен приема исляма и става управител на Самсун през 1418 г.

Фружин, който участва във въстанията и походите срещу османската власт и умира в Унгария през 1454 г. Според бележка на Браун умира в Брашов през 1460 г. Фружин има син, също наречен Шишман.

Княгиня Кераца Шишманина, посочена в Бориловия синодник.

ЙосифII е православен духовник, вселенски патриарх в Цариград от 1416 до 1439 година, по народност българин. Различни хипотези кой е....

Трета съпруга на Иван Шишман е последната търновска царица Мария Десислава....

По време на царуването на Иван Шишман се провежда битката при Черномен (26 септември 1371 г.), в която обединените християнски сили на феодалите Вълкашин и Углеша, владеещи Сярското княжество с територии в Централна и Източна Македония, претърпяват разгром от османските турци, предвождани от Лала Шахин. Веднага след това султан Мурад I насочва ордите си към България и цар Иван Шишман бива принуден да отстъпи зад Стара планина в Северна България.

Османците продължават набезите си и завладяват териториите в Тракия, достигайки до Костенец и Ихтиман на запад но настъплението им към София е преустановено след кървава битка при Искърското дефиле. По течението на р. Тунджа, османците превземат крепостта Ямбол (Дъбилин) и земите на изток до византийските черноморски градове.

Търновският цар започва преговори, чиито условия от османска страна включват признаването за турски васал. Освен това трябвало да изпрати сестра си Кера Тамара Българска за жена в харема на султана.

Около 1380 г. войските на османския военачалник от гръцки произход Лала Шахин достигат и обсаждат София (Средец) но не успяват да я превземат. Две години по-късно крепостта е превзета от Индже Балабан според легендите, след предателство. Цар Иван Шишман е в конфликт с влашкия владетел Йоан Дан I, когото убил на 23 септември 1386   През 1387 г. обединените сръбски и босненски сили нанасят голямо поражение на турците в битката при Плочник.

Обнадежден от развоя на събитията и разгрома на турците при Плочник, цар Иван Шишман веднага се отказва от васалните си задължения към султан Мурад I. Отказва да му изпрати и подкрепление след поражението от сръбско-босненските войски. Възмездието на османците не закъснява и скоро след това, през 1388 г., 30-хилядна османска армия, начело с великия везир Али паша, потегля срещу българите през проходите в Източна Стара планина и превзема териториите в Добруджа с градовете Преслав, Шумен, Плиска, Червен, Овеч и др.

Иван Шишман напуска Търновград и се премества в силната крепост Никопол на Дунав. Иван Шишман започва преговори и отива при султан Мурад, като за втори път се заклева да му бъде васал. Условието било да предаде на турците най-укрепения град на Дунава – Дръстър. Скоро след това обаче Иван Шишман отказва да предаде доброволно Силистра на турците. Али паша отново потегля на север и отново обсажда цар Иван Шишман в Никопол. Отново на българския цар му се налага да моли за мир. Този път условията се оказват още по-тежки – освен Дръстър (Силистра), трябвало да бъдат предадени и други крепости, като се позволи за настаняването на турски гарнизони.

На 15 юни 1389 г. султан Мурад загива в битката при Косово поле, но турците удържат крайната победа.

През 1392 г. заедно с влашкият войвода Мирчо Стари, Иван Шишман преприема контранастъпателни действия възвръщайки си временно Шумен и други крепости. Мирчо нанася тежко поражение на османците край Карнобат. Новият султан – Баязид I, изчаква няколко години и през 1393 г., когато българите не очакват, потегля с огромна войска. Изненадан, Иван Шишман напуска Търново и се укрива в Никопол, а Баязид подлага столицата на обсада. Търново остава под управлението на българския патриарх Свети Евтимий Търновски и издържа три месеца. Но на 17 юли 1393 г., вследствие на предателство, извършено от чужденец, пребиваващ в Търново, градът бива завладян.

Османците настъпват към останалите владения на Тървонския цар, превземайки крепостите Косово и Свищов с твърди усилия. Накрая войската на Али паша се насочва към Никопол и го подлага на обсада. Отбраната на крепостта била поета от българския владетел и всички атаки предприети от османците били отблъснати. Съпротивата била ожесточена, но в крайна сметка Иван Шишман се уговорил с болярите си да сключи мир.

Последните две години от живота си царят прекарва като управител на Никопол и формален васал на султана, с надеждата за помощ при подготвяния от Сигизмунд Люксембургски (крал на Унгария и на Свещената Римска империя) кръстоносен поход срещу османците. Има сведения, че Иван Шишман е убит в Никопол на 3 юни 1395 г. след завземането на града от нашествениците. Най-вероятно атаката на Никопол е по повод факта, че цар Иван Шишман влязъл в съюз с унгарците и застава на страната и активно помага на влашкия владетел Мирча Стари при неуспешна за османците битка във Влахия при Ровине.

Глава 19