Глава 19

Иван Срацимир, срещан и като Иван Страцимир, е български цар (1356 – 1396), последният преди падането на България под османска власт.

Анна Басараб, както и Анна Слава, е влашка принцеса и българска царица, съпруга на видинския цар Иван Срацимир.

Анна Бесараб е спомената за пръв път през 1359/60 г. като съпруга на цар Иван Страцимир в съставения по нейна поръчка Видинския сборник, съдържащ жития на светици. По всяка вероятност бракът им е реакция и на развода между Иван Александър и Теодора Басараб и цели да отслаби позициите на новата търновска царица, покръстената еврейка. Не е известна ролята, която Теодора Басараб е изиграла за уреждането на брака между сина ѝ и племенницата ѝ, и дали той не е иницииран от самата нея. Очевидно и царица Елена не е била във възторг от постъпката и политиката на брат си, след като и тя омъжва сина си Урош за сестрата на Анна-Анка Басараб.

Константѝн II Асѐн, известен и като Константин Срацимир, е единственият син на цар Иван Срацимир и царица Анна, дъщеря на влашкия княз Никола I Александър. Не е известно дали получава царска титла и традиционно се приема, че не е управлявал Видинското царство, което вероятно е било превзето от османците още при царуването на баща му. Има две сестри, едната от които, Доротея, става съпруга на краля на Босна – Твърдко I Котроманич.

Като че ли се очертава мнението, че подготовка на Второто търновско въстание наистина е имало, но негов център не е бил Търново, а близкото село Арбанаси и дори да е избухнало, то е било в мащаби много по-скромни от приписваните му. Със сведенията за Ростислав Стратимирович може да се свърже и информацията за т.нар. Марино въстание от 1700 година, отново с център Арбанаси.

Това не е края на Българската държава..., но е края на тази приказка в които герои са Велики владетели на империи, кралства и земи. Воювайки помеждуси, променящи граници, владения. Жертвайки много войски, човешки животи за каузи, да се докажат или да опазят своита идентичност, своето царство. Със сила или бракове да сключват мирни договори за кратко или за по-дълъг време. С междудворни интриги борба за трона. Геройска смърт или смърт от покушение. Довело Европа да се променя от група племена до Велики кралства. Някой народи изчезват други, се сливат и  преименуват. Династия след династия, век след век до днешна Европа. 

Близо 7 века една държава се справяше с огромна Римска империя която се разпадна на две: западна и  източна. Българската държава продължаваше да си стои и да съществува, тя се бореше после и с източната Римска империя(Византиската империя). Азиатски народи намалиха границите на Византия, а Българските разтяха. Воюваха помежду си, включваха бракове по между си, воюваха заедно срещу други империи. Накрая и двете попаднаха  под робството на трета могъща империя: Османската империя. Но с тази разлика че Българската държава има силно могъщо  оръжие наречено човешки дух и чувство за свобода. България ще се върне на картата. но не и  Византия. Това беше краят и.

Почва нова битка за свобода, по трудна, по тешка и с повече саможертви, Битка на народа, а не на Царе.

Една приказка свършва. Почва друга по различна.... 

Етимологията на термина е унгарска, обозначаваща пограничните стражеви отряди. Османците, заимствайки го от воювалите срещу тях маджари, започват да назовават първоначално с него въоръжените „разбойници“, воюващи срещу властта им. В Русия са означавали личната въоръжена охрана на болярите и аристократите. Това показва, че в зависимост от влаганата оценка, смисълът му се мени. Но най добре го описва клипчето...

Глава 20

Българските хайдути по време на Османското ропство...