Глава24

 Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя е 10-ият и най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 30 септември 1520 до 6 септември 1566 година. Наследява баща си Селим I на трона.

Докато султан Сюлейман е известен като Великолепни на Запад, за собствените си османски поданици винаги е бил Кануни или „Законодателя“. Историкът лорд Кинрос отбелязва: „Той не само е велик военачалник, човек на меча, каквито са били баща му и прадядо му преди него. Той се различава от тях по това, че той също е и човек на перото. Той е велик законодател, стоящ в очите на народа си като възвишен суверен и великодушен изразител на правосъдието.

Императивното право на империята е шариата. Това е съвкупност от правови, морални и религиозни норми на исляма, които обхващат всички страни на живота на правоверните мюсюлмани. Те са изложени в Корана и сунните.

Шариатът възниква в Арабския халифат през 7 век и се доразвива до 12 век. 

Мюсюлманският арбитражен трибунал използва шариата за решаване на семейни диспути и това ограничено прилагане на шариата е противоречиво.

Който като божествен закон на исляма е извън правомощията на султана за промяна.

Канонично законодателство зависят от Сюлеймановата воля. Те обхващат области като наказателното право, ползването на земята и данъчното облагане.

Сюлейман събира всички съдебни решения, които са били издадени от 9-имата османски султани преди него. След отстраняване на повтарящите се и избор между противоречащите си твърдения той издава юридически кодекс, като внимава да не нарушава основните закони на исляма.[33] Именно в тази рамка Сюлейман, подпомаган от своя велик мюфтия, реформира законодателството, за да се адаптира към бързо променящата се империя.

Правният кодекс на Сюлейман просъществува повече от 300 г.

kanun‐i Osmani

Сюлейман отделя специално внимание на тежкото положение на раята – християнските поданици, които обработват земите на спахиите. 

Султанът също така играе роля в защитата на еврейските поданици на империята си за векове напред.

Сюлейман въвежда нов наказателен закон, в който се предписва набор от глоби за определени престъпления, както и се намаляват случаите, в които се осъжда на смърт или осакатяване. В областта на данъчното облагане данъци се налагат на различни стоки и продукти, включително животни, залежи, търговски печалби, има вносно-износни мита. В допълнение към данъците земята и собствеността на длъжностни лица, които са придобили лоша репутация, може да бъде конфискувана от султана.

Образованието е било друга важна област за Сюлейман. Училищата към джамиите, финансирани от религиозни общества, осигуряват до голяма степен безплатно образование на мюсюлманските момчета за разлика от християнските държави по онова време.

По-висшите медресета осигуряват образование на университетско ниво и завършилите ги могат да станат имами или учители. Образователните центрове често са сред многото сгради в дворовете на джамиите (наред с библиотеки, трапезарии, фонтани, кухни и болници) в полза на обществото.

Султанът е върховен главнокомандващ и притежава всички земи. 

Ежедневните задачи на правителството и формулирането на политики са в ръцете на дивана – личният съвет на султана, ръководен от Велик везир.

Диванът  е висш законодателен, изпълнителен и съвещателен орган в ислямски страни, както и титла на ръководителя на такъв орган.

Великият везир се назначава и сваля само от османския султан в периода до Танзимата.

Глава 25

Шехзаде Баязид

Участва в няколко от военните кампании на баща си. През 1553 г. той замества баща си в Одрин по време на кампанията срещу Персия , по време на която по-големият полубрат на Баязид,

 Шехзаде Мустафа , е екзекутиран . След края на кампанията Баязид потушава бунта на Лъжливия Мустафа и е заподозрян от баща си в организирането на този бунт, но благодарение на майка си му е простено. След смъртта на майка си Баязид, който не иска да бъде екзекутиран, когато Шехзаде Селим се възкачва на трона, говори против баща си и брат си, но губи и е принуден да избяга в Персия през лятото на 1559 г. Първоначално той е приет благосклонно от шах Тахмасп I , но през 1560 г. хората на Баязид са заподозрени в организирането на опит за убийство на шаха. Баязид и четиримата му синове, които придружаваха шехзадето в Персия, бяха арестувани и почти всички поддръжници на Баязид бяха убити. През лятото на 1561 г. султан Сюлейман I и най-големият му син Селим успяват да преговарят с Тахмасп за екстрадирането на Баязид и синовете му на османците. В началото на есента на 1561 г. всички шехзадета са екзекутирани и погребани в Сивас . По същото време най-малкият син на Баязид е екзекутиран в Бурса . Един от резултатите от бунта на Баязид, в допълнение към кървавата гражданска война, беше промяна в принципите на наследяване на трона: отсега нататък тронът се предаваше не на шехзадето, когото султанът смяташе за най-достоен, а само на най-възрастния от наследниците.

Глава 26

Хайдути

След покоряването на България от Османската империя титлата губи управленския си характер и се трансформира в наименование на участниците в националното освободително движение, които предвождат отряд (дружина, чета) в съпротива срещу османското владичество.

Яна Красенска, прочута като Яна войвода и Луда Яна, е една от първите хайдутки, болярска дъщеря според преданията от 15-ти век. Върлува в Стара планина и Средна гора и най-вероятно река Луда Яна е наречена на нейното име.

Поп Яков (между 1535 и 1540 – неизв.) – родом е от село Старовосъс съселянина си Стоян водили малка чета около 1570 г. из Македонските планини.

Поп Димитър (между 1535 и 1540 – неизв.) – родом е от село Градешница, служил със сабля и пушка, наместо с кадилница и евангелие между 1560 и 1579 г.

Павел Бакич (неизв.) – един от вехтите войводи от Тракия. Около 1529 г. името му се появява в редовете на християнските войни в битките при Виена.

Корчо войвода (ок. 1560 – 1610) – родом е от Струмица или селата около нея. Имал е отлично въоръжена и дисциплинирана чета, която била конна. Покрива с нея голям район – от Огражден и Беласица до Бяло море, Места и Вардара. С хората си действал мълниеносно дори във Воденско, Мъгленско и по Дурла Планина и Паяк Кожух. Загива в сражение с турски низами и башибозук. Известен е с наказването на Дестан бей след дръзко нападение при Струмица.

Може да има и още през този период Хайдути които не знаем за тях защото,османците все още не ни е смятал за толкова страшно за да им прави регистър. Били са проблем на месно ниво. Информацята за няко се е запазила чрез песни и легенди.

Глава 27