Глава 22
Баязид I 16 юни 1389 – 20 юли 1402 По време на неговото царуване османската държава се разширява значително и според някои оценки територията ѝ нараства 50 пъти спрямо земите на османския бейлик по време на Осман I.
Падане под Османско владичество 1396 г.
През април 1412 г. в Североизточна България избухва въстание срещу Муса Челеби, най-младият син на османския владетел Баязид I. В началото на XV век Османската империя се намира в дълбока криза, включително междуособна война за владетелския трон.
Муса Челеби, след пленението си от Тимур през 1402 г., бива предаден на брат си Мехмед Челеби в Бурса. През 1409 г. Муса се освобождава и с помощта на сръбските властели Вук Лазаревич и Стефан Лазаревич напада брат си Сюлейман Челеби. Походът на Муса е успешен в началото, но след поражение при Космидион през 1409 г., той временно губи сръбската подкрепа.
През следващите години Муса продължава конфликта с брат си Сюлейман, сблъсквайки се в различни райони на Балканите. През 1412 г. Муса постига успех и установява контрол върху османските владения на Балканите. Въстанието обаче не продължава дълго, тъй като васали на Османската империя, включително Стефан Лазаревич, го изоставят, а военните действия срещу него се разразяват в района на Пирот.
Муса Челеби умира на 5 юли 1413 г. край река Искър в местността Чамурлу.
Въстанието срещу него е потушено от османците, което води до принудително разселване на българско население, участвало в бунта.
Мехме́д I Челеби́ e 5-ият султан на Османската империя между 1413 г. и 1421 г.
Махмуд Бедреддин Симави османски юрист (кадия) и суфистки шейх. През 1416 година сам организира неуспешни бунтове срещу султан Мехмед I, опитвайки се да вземе властта, за което е осъден и обесен в Сяр. Шейх Бедреддин поставя началото на дервишки орден. Шейх Бедреддин поставя началото на дервишки орден, просъществувал няколко столетия след смъртта му. По-късно част от неговите последователи, главно в района на Казанлък, започват да се самоопределят като къзълбаши.[1] Егалитаристките възгледи, прокламирани по време на въстанията на последователите на шах Бедреддин през 15 век, стават причина в наши дни да бъде приеман за предшественик на турското социалистическо движение. През 1961 година останките му са пренесени от Сяр и погребани в Истанбул.
Шейхът Бедреддин Махмуд е смятан за един от водачите на мащабен бунт в Османската империя през 1416 или 1420 г., който съчетава бунта на Бьорклуе Мустафа на полуостров Карабурун , бунта на Торлак Кемал в Маниса и бунта в Румелия. В Румелия въстанието може да е настъпило едновременно с въстанието на Мустафа Челеби . Всички въстания са потушени, а водачите им екзекутирани.
На 25 юли 1425 година крал Сигизмунд и Албрехт сключват съюз за взаимна подкрепа с маркграф Фридрих фон Мейсен, който получава електорско място като курфюрст на Саксония. Междувременно бохемите нахлуват в Моравия под ръководството на новия си водач Прокоп Велики и завладяват Требич, а на 12 ноември разрушават манастира в Клостербрук край Зноймо. Особено районите на север от Дунав са засегнати от мародерски бойни части между ноември 1425 и 1431/1432 г. През март 1427 г. противниците опустошават града и манастира Цветл, а през следващата година обсаждат Бърно, който успява да се защити успешно.
Мехмед II, той е наричан Мехмед Завоевателя заради успешната обсада на Константинопол, осъществена през 1453 година и окончателното ликвидиране на Византия. Период 1444 – 1446, 1451 – 1481.
Роден е през 1407 г. в болярско семейство на секеи от Влашко, преместило се по-късно в Унгария. Още като млад Янош Хуняди постъпва на служба при крал Сигизмунд. След 1433 г. Янош става дворцов рицар при краля. Участва в Хуситските войни, а през 1436 г. взема участие в чешкия поход на крал Сигизмунд, като след това е приет за член на кралския съвет. Отличен стратег и непримирим противник на турците, той се издига до генерал на унгарското кралство, избран е за един от седемте регента, а впоследствие за определен период и за единствен регент губернатор на кралството.
След смъртта на Албрехт II, Хуняди използва цялото си натрупано влияние, за да помогне за възкачването на полския крал Владислав III Ягело. Хуняди играе важна роля в развилата се гражданска война за трона и заради заслугите си е награден от Владислав III с крепостта Белград и Трансилванското войводство.
През следващите години Янош Хуняди играе важна роля във войните срещу Османската империя. Още през 1441 година той отблъсква в Трансилвания османска армия, водена от Мезид бей, който загива. През септември 1442 година край река Яломица той удържа победа над турска войска, водена от румелийския бейлербей Шехабеддин паша. Тези успехи на Хуняди намират широк отзвук в християнския свят и подпомагат изграждането на антиосмански съюз на повечето християнски съседи на османците.
През октомври 1443 г. унгарците повеждат голям кръстоносен поход срещу турците – останал в историята като Първи кръстоносен поход на Владислав III Ягело, по името на оглавилия го нов унгарски крал Владислав III под командването на Йоан Хуняди, в който се включват прогонения от владенията си поморавски деспот Георги, престолонаследникът на Търновското царство княз Фружин Шишман, чешки, български, влашки и сръбски отряди и рицари от цяла християнска Европа. Османците отстъпват, изоставяйки Ниш, Пирот и София и опожарявайки всичко по пътя си, като в същото време се прегрупират. В проходите след София на 12 декември става битката при Златица. В нея християнската войска не успява да разгроми османската отбрана, блокираща пътя към Одрин, дори в един момент животът на самия Хуняди е заплашен, което налага поради големите загуби на хора и животни в ставащата все по-студена зима при недостига на провизии и изтощението на войската, кралят на 16 декември да заповяда армията организирано да се оттегли на зимни квартири. При София на 24 декември[3] и Драгоман тя разбива срещнатия османски авангард, а на 2 януари 1444 г. отново разгромява турците в Битката при Куновица между Пирот и Ниш[4] и се установява за презимуване в Белград, където войските са посрещнати като победители. През лятото на 1444 г. е сключено десетгодишно примирие с Мурад II, с което, наред с другото, османците предават на деспот Георги завоюваната от тях след тримесечна обсада в 1438 г. нова крепост Смедерево.
Въпреки че, с похода на Хуняди не е постигнат желаният окончателен успех, съюзниците го възприемат като победа и са окуражени за нови действия срещу османците. Само няколко дни след сключения от унгарците договор Владислав III е убеден от папския легат Джулиано Чезарини да наруши мира и да започне нов поход срещу османците.
Около началото на октомври започва новият поход, оглавен от Владислав III, Янош Хуняди и Джулиано Чезарини. Те пресичат Дунав в района на Оршова и започват да се придвижват надолу по реката, опустошавайки съседните области без да срещат особена съпротива, с изключение на Никопол и Търново, които се опитват да превземат, но са отблъснати със значителни загуби. Оттам унгарците се насочват към Варна и успешно превземат крепостите Шумен и Провадия.
Новините за унгарския поход предизвикват паника в Одрин и Мехмед взема мерки за укрепването на града. В същото време Мурад е извикан от Маниса, където се е оттеглил, и се връща, за да оглави армията. След като достига Одрин, той оставя Мехмед начело на защитата на града, а самият той с основната армия се насочва към Несебър и оттам на север по черноморския бряг, за да пресрещне унгарската армия. В решителното сражение при Варна на 10 ноември османците успяват да надделеят, като в боя загива крал Владислав III, а Хуняди е принуден да се оттегли на запад.
В края на лятото на 1445 година съюзниците организират нов кръстоносен поход. Бургундски флот навлиза в Дунав и с влашка помощ завзема Тутракан, Гюргево и Русе, след което се среща с войските на Янош Хуняди при Никопол, но придвижването към града на османски подкрепления принуждава съюзниците да се оттеглят.
През лятото на 1448 година Янош Хуняди, в съюз с Влашко и със Скендербег в Албания, започва поредна кампания срещу османците. През октомври Янош Хуняди с основната унгарска армия се придвижва на юг през Поморавието към Косово, вероятно за да обедини войските си с тези на Скендербег, а в същото време Мурад тръгва от София през Ниш и стига до Куршумлия, където научава за разположението на вражеските войски. В последвалата Втора Косовска битка Хуняди претърпява поражение, което задълго слага край на унгарските нападения срещу османците.
През късната есен на 1452 г., когато стават ясни плановете на султан Мехмед II да обсади и превземе Константинопол, Янош Хунияди официално иска от византийския император Константин Палеолог Драгаш да му отстъпи град Несебър. Градът според плановете на Хунияди е трябвало да се превърне в унгарска морска база, където да акостират кораби, натоварени с унгарски войски. От Несебър те е трябвало да окажат помощ на обсадената византийска столица. Византийският император тайно от приближените си изпълнява това искане и отстъпва на Унгария Несебър със специален хрисовул, занесен в унгарската столица твърде късно, за да се помогне на агонизиращия Константинопол. Така се проваля опитът на най-заслужилия борец срещу османската експанзия през XV в. българското черноморско крайбрежие и в частност Несебър да станат база за нова офанзива срещу раждащата се османска империя.
През есента на 1454 година Хуняди ръководи поход в Поморавието, отблъсквайки османците от две завзети от тях през лятото крепости. През следващата година унгарците започват да се готвят за война, но султан Мехмед II успява да вземе инициативата и в началото на юли 1456 година обсажда ключовата гранична крепост Белград. Към града е придвижено голямо количество артилерия, а в река Дунав са построени кораби, които на 14 юли са унищожени от унгарския флот. На следващия ден османците щурмуват крепостта, но са отблъснати, а в същото време в града влизат значителни подкрепления, водени от Янош Хуняди. На 21 юли османците успяват да преминат външната градска стена, но претърпяват тежки загуби във вътрешността на града, а унгарците провеждат успешна контраатака в техния лагер. На следващия ден раненият султан Мехмед вдига обсадата и се оттегля.
Малко след успешния край на обсадата, на 11 август 1456 година, Янош Хуняди умира от чума в Белград. Той е погребан в католическата катедрала „Св. Архангел Михаил“ в Алба Юлия, до своя по-голям брат, който умира в битка за Унгария през 1440 г.
Толе войвода е български хайдутин от XVI век. Действа около 1573 година в Битолско и Прилепско с чета съставена от хайдути от селата Пуста река, Арилево и Белушино. Споменат е в султанска заповед от 1578 година.
( Син на Мехмед II) Баязид II Период 1481 – 1512 На 13 май 1512 г. е свален от престола от еничарите и заместен със сина му Селим I. на 26 май 1512 г. по пътя към мястото на изгнанието.
След смъртта си Мехмед Завоевателя оставя двама синове – Баязид и Джем /Зизим/. Съгласно Закона за братоубийството е следвало по-младият да бъде убит. Джем успява да стигне до остров Родос с идеята да получи убежище от Ордена на свети Йоан Ерусалимски (известен днес като Малтийски орден), владеещ по това време острова. Някои християнски владетели виждат веднага възможността за образуване на антимюсюлманска коалиция и отблъскване на османците от Европа.
Държан като заложник в различни замъци в Европа, Джем умира в Капуа на 25 февруари 1495 г.
Селим 1, 9-ият султан на Османската империя в периода 24 април 1512 – 22 септември 1520 година.
Глава 23
Сюлейман Великолепни и Сюлейман Законодателя е 10-ият и най-дълго управлявалият султан на Османската империя – от 30 септември 1520 до 6 септември 1566 година. Наследява баща си Селим I на трона,
Великолепният век е турски сериал, който художествено пресъздава историята на най-дълго управлявалия османски султан Сюлейман Великолепни с наложницата Александра, дъщеря на православен украински свещеник.
Сюжетът пресъздава любовната история на XVI век, която предопределя съдбата на Османската империя във века на Ренесанса.
Няма коментари:
Публикуване на коментар