Глава 40
През 1556 г. Астраханското ханство е завоювано и присъединено към Руската държава. Последният хан, Дервиш Али бяга в Азов при османците.
Руско-турската война (1568 – 1570) или Астраханският поход (1569) е и военен конфликт между Руското царство и Османската империя. Причина за войната е Астраханското ханство.
През 1669 година хетманът на Деснобрежна Украйна Петро Дорошенко става васал на Османската империя. Опирайки се на новия съюзник, през 1672 година султан Мехмед IV изпраща тристахилядна армия, която през пролетта форсира Дунав.
Бахчисарайския мирен договор
Русия сключила с Кримското ханство Бахчисарайския мир, който бил със срок от 20 години и по който Турция трябвало да признае обединението с Русия на Украйна и Киев и руското поданство на запорожките казаци. Подолия и южната част на украинските земи по десния бряг оставали под властта на султана и хетмана. Като продължение на борбите с Турция и нейния васал Кримското ханство били Кримските походи (1687 и 1689 г.) и по-късните Азовски походи (1695 г.) на цар Петър I.
Прутската война, или Прутски поход, е част от Руско-турските войни, водена през 1711 г. Предизвикана от шведския крал Карл XII, тя се развива в контекста на Великата северна война (1699 – 1721).
Прутското примирие (подписано на 12 юли 1711 г. при река Прут, близо до Яс), според който Русия връщала на Турция Азов, задължавала се да събори крепостта в Таганрог и т.н. Турция пък се задължила да отпрати Карл ХII. С по-слаби действия войната продължила до 1713 г. с подписването на Адрианополския (Одринския) мир, който потвърждавал условията на Прутското примирие, и като цяло бил неизгоден, но необходим за Русия.
Примирието представлява временен мир през война по взаимна уговорка на двете воюващи страни. Примирията могат да се зачитат като част от официални международни договори, но от друга страна те са част от неофициална договорка между срещуположните страни. Официалният и окончателен край на войната настъпва с подписването на мирен договор.
Руско-турската война (1735 – 1739) е война между Русия и Османската империя, причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от войната за полското наследство и безкрайните нападения на кримските татари. Войната също представя продължаващата битка на Русия за свободен достъп до Черно море.
През 1739 г. армията на Миних прекосява Днепър, побеждавайки турците в битка при Ставучани, окупирайки крепостта Хотин (19 август) и Яш. Все пак Австрия е победена от турците още веднъж и подписва сепаративния Белградски мирен договор с Османската империя на 21 август. Това заедно с непосредствената заплаха от шведска инвазия кара Русия да сключи договора от Ниш на 18 септември с Османската империя, който слага край на войната. De jure Нишкият договор е анекс към Белградския, поради което и войната се води историографически като Австро-руско-турска, т.е. между Русия и Австрия от една страна и Османската империя – от друга.
Нишкият мирен договор е подписан на 3 октомври 1739 г. в Ниш между Османската империя и Руската империя. 1739 г. С него се препотвърждава края на руско-турската война (1735 – 1739) и на руските имперски амбиции за излаз на Черно море посредством Азовско, както и за придобиването на Крим от руска страна.
Войната свършила с Белградския договор на 18/29 септември 1739 г., с който Русия си възвърнала Крим, а другите земи били върнати на Турция. С този договор Русия приела да не изгражда черноморски флот.
Мирните преговори и договор между воюващите страни са сключени при посредничеството на посланика на френския крал при Портата – Луи Вилньов, в контекста на двувековния френско-османски алианс.
Договорът е сключен след близо двегодишни безрезултатни преговори в Немиров между Руската империя и Свещената Римска империя от една страна и Османската империя – от друга.
Белградският мирен договор е последния крупен международен и дипломатически успех на османската дипломация с еничарския корпус. Високата порта успява да си възвърне целокупното владение на Балканите за последно преди събитията от известното кърджалийско време, и да закрепи съществуващото положение във времето на европейското просвещение.
Мястото на сключване на договора е символно в контекста на превзетия от Сюлейман Велики – Белград, което датира в края на август 1521 г.
Русия си възвърнала Крим, а другите земи били върнати на Турция. С този договор Русия приела да не изгражда черноморски флот.
В този периот се родил и следва своя път, повлиявайки на Българското освобождение.
Паисий Хилендарски и Софроний Врачански.
Руско-турската война от 1768 – 1774 г. (на турски език: 1768 – 1774 Osmanlı-Rus Savaşı) е една от ключовите по значение войни между Русия, с подкрепящите я Дания, Британия и Италия (херцогство Тоскана) от една страна, и Османската империя и Полската шляхта от друга, в резултат на която Русия получава правото на закрилник на православните в Османската империя и присъединява Южна Украйна, Северен Кавказ и Крим.
Кючук-кайнарджийския договор. Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война, предприета от султан Мустафа III срещу руската императрица Екатерина II. Споразумението е сключено в селото Кючук Кайнарджа, днес Кайнарджа, Североизточна България, в Добруджа, близо до Дунав и на югоизток от Силистра. За Османската империя подписа полага великият везир Мухсинзаде Мехмед паша, а за Руската империя – Пьотър Румянцев.
Договорът отстъпва Керч и няколко други черноморски пристанища на Кримския полуостров на Русия и обявява останалата част от Кримското ханство за независимо. Позволено е на руски търговски кораби да плават в турски води. Молдова и Влашко са възстановени под сюзеренната власт на султана, но Русия придобива правото си на намесване във Високата порта (съдът на султана) от името на тези две княжества. Освен това, Русия придобива определени права върху Представителството от името на гръцките православни поданици на султана.
В този периот се родил и следва своя път, повлиявайки на Българското освобождение
Стойко Владиславов поддържа и елино-българското училище в родния си Котел и покровителства много български студенти.
През 1781 г. между Екатерина II и император Йозеф II бил сключен договор, в който се обсъждало и евентуално разпределяне на земите на Османската империя. По този начин съдбата на Османската империя станала важен въпрос за Европейските сили.
В този периот се родил и следва своя път, повлиявайки на Българското освобождение
Вуйчото на Васил левски, Райно Попович (Райно Събев Стоянов)
Георги Мамарчев
Велика сила е държава, която разполага с извънредно голяма икономическа, военна и политическа мощ, които ѝ дават възможност да взима участие в решаването на конфликти в глобален план.
За българите в края на 19 век „Великите сили“ са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия – държавите, които са „разкъсали“ младата българска държава на Берлинския конгрес през 1878 г.
Руско-турската война започва през декември 1806 г.-1812г, когато Османската империя заставя владетелите на дружествено настроените към Русия Молдова и Влашко да се откажат от престола.
Успешната военна кампания на фелдмаршал Михаил Кутузов заставя турците да се откажат от Бесарабия, което е закрепено в Букурещкия договор от 8 май 1812 г.
Създаденият към руските войски отряд от доброволци, чието организиране започнало още към 1807 г., включвал три конни и три пехотни полка, всеки наброяващ около 600 души, предимно българи и сърби преселници в Бесарабия, Влашко и Молдова. През 1810 г. общото им командване било поето от граф Каменски. Тогава именно бива формирана от по-стари български преселници, както и от придошлите по време на войната български емигранти специална българска доброволческа войска, наречена „Земское болгарское войско“, със свой печат и свое командване.
След войната на Балканите Русия се стреми към преселването на български бежанци в Новорусия. Въпреки големия брой бежанци, преминали Дунав, руската администрация среща тяхното нежелание да напуснат Влашко и да заминат за далечните Буджак и Херсон. От около 90 хиляди български бежанци по време на войната едва 10% се установяват на руска територия.
Влашко или Влахия е историко-географска област, разположена в съвременна Румъния. През XIV-XIX век областта е основа на Княжество Влахия.
Най-големият град във Влашко е румънската столица Букурещ, която е основана от Влад Цепеш. Областта има изключително равнинен релеф и обема т.нар. влашка низина, северно от река Дунав.
Букурещкият договор между Османската империя и Русия е подписан в Хана на Манук бей на 28 май 1812 година. Съгласно неговите членове Бесарабия (източната част на Молдова) – повечето от която днес е част от Молдова, е отстъпена на Русия, река Прут става новата западна граница на Русия. Русия също получава търговски права по Дунав. Условията са неизгодни за Османската империя, особено с оглед на започналата след това Отечествена война. За прибързаното му сключване допринася Великия драгоман Димитър Мурузи, поради което е обвинен в предателство и екзекутиран шест месеца по-късно.
Клауза на договора дава възможност на османските поданици свободно да се изселват от страната в продължение на 18 месеца след подписването му. През този период, както и по време на войната, над 10 хиляди българи се преселват в Буджак, а много повече – във Влашко.
Договорът, подписан от османския представител Галиб ефенди и руския генерал Михаил Кутузов, е ратифициран от Александър I само ден преди Наполеон да нахлуе в Русия.
В България ,През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1826 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Ботьо Петков, Гаврил Кръстевич, Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Васил Левски и др.
Още от млади години Георги Мамарчев, когато служил като доброволец в руските войски през време на войните от 1806—1812 и 1828—1829 г., заради своята едра и внушителна фигура, заради респектиращия си характер той бил назован „Буюклиу“.
Гениалният пълководец и главнокомандуващ руските войски не останал излъган в своите надежди: българите оправдали очакванията му и потвърдили високата му оценка за бойните им качества. Между отличилите се бил и Георги Мамарчев. В „Земское болгарское войско“, където постъпил обхванат от горещо родолюбие и жажда за борба, той получил първото си бойно кръщение. Според Раковски за проявена храброст по време на боевете Мамарчев получил голямо военно отличие — Георгиевскня кръст.
През 1821 г. вече притежавал личен печат с името му, годината и изображението на Св. Георги като доказателство, че е носител на Георгиевски орден. В този печат обаче не е отбелязано, че има капитански чин, с какъвто се явява по-късно през Руско-турската война от 1828—1829 г.
Руско-турската война от 1828 – 1829 г. е военен конфликт, част от т.нар. Руско-турски войни. Предизвикана е от денонсирането на Акерманската конвенция от страна на Османската империя. Наричана е още войната на Адрианополския мир. Обявена е през декември 1827 г. от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява свещена война против Русия.
По време на Руско-турската война от 1828—1829 г. Тя раздвижила силно духовете на българите и запалила нови надежди у тях за освобождение е помощта на „Дядо Иван“. В редиците на руските войски пак започнали да се стичат български доброволци, особено от краищата, пострадали от турските безчинства след Гръцката завера. Към русите дори се присъединили и някои хайдутски чети с войводите си. И в тази война, както и в предходните, руското командуване, възглавявано от генерал Дибич, решило да се формират отряди от доброволци. Разчитало се предимно на български емигранти. С тази важна задача бил натоварен руският офицер Липранди, добър познавач на балканските и българските земи.
Войната се води на два фронта – Балкански и Кавказки.
В началото на 1828 г. капитан Георги Мамарчев, българин на служба в руската армия, формира отряд достигнал 1000 доброволци, който е зачислен към руската армия. Под командването на кап. Мамарчев отрядът изиграва решителната роля за превземането на Силистренската крепост през 1829 г. За тази изключителна храброст той е награден с ордена „Св. Ана“ и скъпоценна сабя, лично от император Николай I.
В последствие е формиран Българският доброволчески корпус на полк. Иван Липранди, в който се влива отрядът на Мамарчев и други български части, а трети действат директно с руския флот и армия или самостоятелно; избухват и въстанието в Тракия и Знеполското въстание.
Българският доброволчески корпус и отряди в Руско-турската война са регулярни части от български „волонтири“ (волунтири) и паравоенни такива от въстаници, хайдути и други въоръжени българи, действали в 1828 – 1829 г. заедно с руската войска и отделно от нея срещу турците за желаниетода освободът България.
Създаденият доброволчески отряд от български емигранти след преминаването на Дунав бил подсилен с два казашки полка. Той взел дейно участие и се отличил в боевете и в обсадата на Силистра. Георги Мамарчев показал блестящи бойни качества и лична храброст.
Войната от 1828 – 1829 година се отразява изключително тежко на мирното население в Източна България. Още в нейното начало османското правителство решава да изсели голяма част от населението, християнско и мюсюлманско, на Добруджа и Делиормана в Тракия, за да затрудни руското настъпление. Изселването се осъществява от армията и преселени в региона татари с масови насилия и избиване на добитък, някои села са изгорени до основи. Изселването, реквизициите и масовата мобилизация на цивилно население за обслужване на армията предизвикват икономическа катастрофа в цяла днешна Източна България. Към това се добавя и епидемия от чума, която по някои оценки унищожава 1/3 от населението на Източна Тракия. ТОЗИ ПРЕЖИВЯН АД ВОДИ ДО:
Българи от Добруджа и Тракийската област започват масово да участват във войната на страната на руснаците. През 1829 г. кап. Георги Мамарчев начело на българския доброволчески отряд
Българския доброволчески отряд се създава първи, през пролетта на 1828 г. във Влашко. Той е самостоятелна в началото военна част достигнала от 270 при образуването си до около 1000 „волунтири“ българи под оръжие в края на войната. Отряда действа първоначално напълно самостоятелно,
но във взаимодействие с доброволците на другите български „капитани“. След формирането на Българския доброволчески корпус на полк. Липранди заедно с другите български отряди са включени като бойни части към него достига Сливен. В този момент българите в Тракия се вдигат на въстание – останало в историята като Тракийско въстание (1829).
Сливен е освободен след атака на подпомогнатата от българите руска армия. Превземането на Сливен е последвано от продължителни масови кланета над мюсюлманското население и оскверняване на джамии, в които участват както български и руски войници, така и тълпи от местни жители. Така в 1829 г. с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарския край и Сливенско въстават и отхвърлят турската власт в Източна Тракия. Дружините им участват заедно с руснаците в щурма на редутите при овладяването на Созопол. Руският гарнизон на Созопол раздава нови пушки, изпратени от Одеса на въстаналите българи.
Военните действия и тежкото икономическо положение предизвикват вълна от български бежанци, които бягът главно към Северна Добруджа и Влашко. По-късно част от тях продължават към руска територия – Бесарабия и други части на Новорусия – но поне първоначално мнозинството бежанци се надяват да се върнат по родните си места след края на войната. Броят на бежанците по време на самата война се оценява на поне 4 – 5 хиляди души в централните части на Влашко и 2 – 3 хиляди души в Новорусия.
Войната завършва с Одринския мирен договор, подписан на 14 септември 1829 г. Войната е успешна за Русия и тя получава териториални придобивки в делтата на Дунав и в Кавказ (Ахалцихе, черноморското крайбрежие от устието на Кубан до пристанището Свети Николай, северно от Батуми).
В същото време според тогавашни дипломати руските претенции към османците са скромни, като руското правителство смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите.
Мамарчев не можел да се помири отечеството му да остане поробено. И решил до използува благоприятния момент — присъствието на руските войски в пределите на империята, — за да вдигне въстание преди тяхното оттегляне. Но той бил на руска служба, носел руска униформа, знаел дадената заповед и съзнавал ясно последиците от неизпълнението й. Затова, за да даде вид, че напуска службата, се оженил в Сливен. Това означавало, че остава да живее в отечеството си. Сега Мамарчев започнал трескава агитация за подготовка на въстание, която обхванала не само Котленско и Сливенско, но се разпростряла до Търновския край. В Търново той възнамерявал да обяви деня на свободата.
Със своя авторитет на прославен воин, с пламенната си агитация и подчертан патриотизъм Мамарчев успял да увлече прогресивните малоимотни българи От тези краища, които се обособили в една „млада партия“ в противовес на туркофилските реакционни елементи. Някои съвременници отбелязват, че капитанът успял да събере около себе си към 1000 души въодушевени патриоти, готови да жертвуват личното си благо за народната свобода.
След сключването на договора, капитан Георги Мамарчев оглавява опита за вдигане на въстание в Сливенска, Котелска и Търновска област. Но тогава руското командване му противодейства. Мамарчев е арестуван, за да не предизвика международни усложнения. По този повод се приписват на генерал Дибич известните думи:
„Важно дело, бедни българи! Но седете си мирни във ваше отечество! До ще време и за вас! Сега се говори за Влашко, Богданско и Сърбия… Не бойте се. Сега веки ще да се издаде ферман за амнистия. Българи! Стоете си мирни, че ше обърна топове да ви избия аз!…“
Веднага след сключването на договора руснаците разформироват и обезоръжават българските доброволци в своята армия, които са обвинени в неподчинение, кражби и дезертьорство. На руските военни и цивилни на Балканите е наредено да избягват всякакви контакти с местното население, които са смятани за „източник на сериозни затруднение в политическо отношение“. Окуражени от руската политика, турците започват погроми над християните на много места в Източна Тракия.
Руските окупационни власти полагат усилия да ограничат започналата нова изселническа вълна, тъй като смятат присъствието на християнско население по пътя към Константинопол за стратегическо преимущество на Русия в дългосрочен план. Същевременно между българите в региона, които искат да се изселят, и тези, които предпочитат да останат, възниква остър конфликт, който на места преминава в жестоки убийства и саморазправи.
Въпреки тази гореща молба, скрепена с много подписи и печати, Мамарчев под конвой бил заведен в Букурещ при генерал Киселев, председател на държавния съвет във Влашко и Молдова през време на руската окупация, за да бъде съден от военен съд. Това ще да е станало вероятно след сключването на Одринския мир, подписан на 2 септември 1829 г.
И така бившият силистренски герой, носителят на няколко военни медали и отличия трябвало да дава обяснения за своите постъпки, явили се в разрез с дадените заповеди, и да се оправдава. Какво друго е могъл да изтъкне той като подтик на своите действия освен горещото си родолюбив, с какво друго е могъл да се оправдае освен с миналите си заслуги? Изглежда, че все пак показаните досега от Мамарчев блестящи качества на воин и изпитан борец, за които той получил признание от най-високо място, изиграли своята роля и той бил освободен и назначен за градски управител (кмет) на силистренската крепост, която по клаузите на Одринския мир оставала до 1836 г. под руско командване.
Кога точно е станало неговото назначение, не се знае. За първи път той се споменава като силистренски управител през 1835 г. във връзка с Велчовата завера, на която става един от водителите.
Българските селища в Новорусия и Бесарабия в голяма част носят българските си имена (Камчик, Кулевча и т.н.) и поддържат приятелски връзки със селищата, откъдето са емигрирали предците им.
Кратък личен прочет на фактите.
Русия воюва няколко войни с усманците, всяка нейна победа му носи изгодни мирни договори в полза на Русия. Тази сила и битките проведени на Европейска страна създава Велика сила е държава, която разполага с извънредно голяма икономическа, военна и политическа мощ, които ѝ дават възможност да взима участие в решаването на конфликти в глобален план. „Великите сили“ са Великобритания, Австро-Унгария, Франция, Германия, Италия и Русия . В последствие войните почват да засягат и балканите. Това дава надежда за поробените да им бъде помогнено чрез поредния мирен договор и победа, да си върнат земите, свободата и държавата. Голяма част от българските патриоти се записват към руската армия. Най мащабната Бълканска поткрепа. И най голямата саможертва на български хора е Руско-турската война 1828 – 1829 г.
Българските доброволци, хайдути и население смятайки че показвайки силна саможертва на Русия за нейната победа. Разбират че не влизат плановете на мирния договор. В същото време според тогавашни дипломати руските претенции към османците са скромни, като руското правителство смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите. След сключването на договора, капитан Георги Мамарчев оглавява опита за вдигане на въстание. Сами да си помогнем, възползвайки се от рускота присъствие, но идва пореднато разочарование. Русия ги спира зада не прецакат Одринският мирен договор.
Благодарение на бойните си успехи Русия придобива територии в делтата на Дунав, в Кавказ (Ахалцихе) и по източното черноморско крайбрежие (от устието на Кубан до пристанището Свети Николай, северно от Батум).По преценка на съвременници претенциите на руското правителство са скромни, тъй като смята, че е в негов интерес да запази османското присъствие на Балканите.
Българската саможертва и победи не са признати, те са оставени в същото робско положение. Полочават само голямо разочорование и болка по загобата и предателството.
Политически
Договорът налага автономия на Гърция, Сърбия и Дунавските княжества – Влахия и Молдова, под османски сюзеренитет и руска закрила. Пряка последица за Сърбия е султанският хатишериф от 1830 година, а за румънските територии – въведения Органически регламент с ликвидирането на османската поземлена собственост и на османския контрол върху търговията със зърно и добитък, с което са залага основата на бъдещото обединение на Влашко и Молдова.
Икономически
За Русия Одринският мир гарантира същите икономически привилегии, с каквито разполагат Франция и Великобритания при режима на капитулациите, както и свободното преминаване на невъоръжени кораби през Босфора и Дарданелите.
Демографски
Член XIII от договора позволява изселване на населението, подкрепило руския поход към Одрин и уплашено от турско отмъщение.
Едва ли мога да опиша случващото се така както са го усети българите по онова време.
Голяма част изгонени от домовете си, други изгубили дома си, изгорени цели градове, села, земята пропита с кръв. Всеки с оръжие в ръка борейки се с надеждата да бъде освободен да победи на всяка сцена. Довеждайки победата докрай чувствайки, че са победили, че жертвите са си стрували. Да са победители в таз война и в същото време да бъдят предадени. Каква сила Трябва да имаш да не се очаяш, а да вдигнеш гордо глава и да продължиш да се бориш.
Кава воля за свобода, кава сила за сопствена държава, какъв устрем за пабеда.
Време е за промяна, време е да ни чуят, видят и признаят не само осванците, а и Великите сили. В Майка България се ражда син герой. - Васил Иванов Кунчев, известен още като Васил Левски, роден 18 юли 1837 г.
Ражда се Велчовата завера...
Няма коментари:
Публикуване на коментар