Глава 39

Аз мисля че определени действа и духовни решения, съдбата която среща определени хора в дадено време е подпомогнало да се извърви пътя към свободата, тя не може да се определя от това че единствено и само лежи на крайния резултат от дадено събитие. Ако изтълкуваме дадена народна приказка "Дядо дърпа ряпа" и питаме малко дете кой е главния герай, той може би ще каже мишката защото тя последна е дошла и ряпата е извадена. Млад и начетен човек веднага ще каже, че Героите са всички участници и благодарение на общате усилия ряпата е извадена.

Трудно бихме проследили в пет века, всеки един участник в тази история за българското освобождение. В нея участва всеки един българин по онова време дали затова че е бил родител разказвал и пеел песни  прославял е старото българска история, наричал се българин,  помагал е на хората борейки се за свободата, криел ги жертвал семейството си селото си заплашван от османците. Всяка бългалска кръв пропита в земята е герой на онова време. Няма как да опишем тяхната история, но не бива да ги забравяме, безименни, но велики пазейки българското. Някой от тях участват в български народни песни, други в легенди. Някои историци ще кажат че не бива без доказателства да ги включваме в исторята. Но те са прославяни от онези българи който живот е бил неописуемо тежък, живеели с надеждата, живеели с желанието за свобода, че ние сегашните българи които трябва да бъдем благодарни за това да взимаме такова решение. Всяко поколение трябва да го знае независимо в кой век  живеем.

Някой се е постарал да направи азбучник на събития и Хайдути. Възможно да не е пълен но е доста подробен...

Списък с български хайдути

Моята история ще започне от:

Паисий Хилендарски, често наричан още Отец Паисий, e български народен будител, духовник и светия, автор на „История славянобългарска“. Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположник на Българското възраждане. Канонизиран е за светец с писмен акт на Светия синод на Българската православна църква през 1962 година и паметта му се отбелязва на 19 юни

Роден 1722 г. - Починал 1773 г. (51 г.)

Един от пръвите  последователи на делото на Паисий Хилендарски.

Софроний Врачански, роден като Стойко Владиславов, е български духовник, врачански епископ, народен будител и пръв последовател на делото на Паисий Хилендарски. В началото на XIX век той е приеман от руското и румънското 
правителство за основен представител на българската общност.

Стойко Владиславов(Софроний Врачански) е роден през 1739 година в Котел в семейството на заможен търговец на добитък . Учи в килийно училище в родния си град, по старобългарски
 и гръцки черковни книги. Работи като абаджия, но се забелязва стремежът му към духовни занимания.

През 1762 година е ръкоположен за свещеник, работи и като учител и книжовник в родния си град.

Голямо влияние върху дейността му оказва срещата му с Паисий Хилендарски през 1765 година в Котел. Отец Паисий му показва „История славянобългарска“, от която той прави препис, известен днес като Първи Софрониев препис. Самият Стойко Владиславов пътува до Света гора през 1770 – 1775 година.

През 1792 година напуска Котел, служи в енорията в Карнобат — в с. Карабунар (днес гр. Средец) от 1792 до 1793 г. Пътува до Цариград, Света гора, Анхиало, Арбанаси и през 1794 година става монах в Къпиновския манастир.

Къпиновският манастир „Свети Никола“ е български православен манастир, част от Великотърновската епархия.

На 17 септември същата година е ръкоположен за епископ на Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди, посещава и манастира „Седемте престола“ в Стара планина, който е във Врачанска епархия. След случилите се през 1797 година размирици във Враца с участието на войските на видинския паша Осман Пазвантоглу напуска града и пътува из Северозападна България.

За три години се задържа във Видин, където по това време управлява като полунезависим владетел Пазвантоглу. Този период е важен за изясняване на целите му като писател...... неговата история е много интересна но ние ще продължим нататък.

Пиша за него защото неговото влияние по някакъв начин е повлияло на патриотизма и мисленето на неговия внук.

Княз Стефан Богориди  е висш османски държавник от български произход.

Роден е в Котел в семейството на Цонко и Гана Хаджи Танасова. Баща му е едър търговец на добитък, важен доставчик на храни за османската армия през Руско-турска война от 1787 – 1792 година.[1] Дядо му по бащина линия е котленският свещеник Стойко Владиславов, който по-късно става епископ Софроний Врачански.

Стефан Богориди учи в гръцкия колеж „Свети Сава“ в Букурещ, където сменя рожденото си име Стойко с гръцкото Стефан. След като учителства по препоръка на дядо си Софроний Врачански известно време във видното фанариотско семейство Мурузи в Константинопол, постъпва като драгоман в османската флота.

През 1799 година Богориди участва в експедиционния корпус на Мустафа паша (бъдещия султан Мустафа IV) срещу дебаркиралия през 1798 година в Египет френски корпус на Наполеон Бонапарт.

След Руско-турската война (1828 – 1829) и последвалия я Одрински мирен договор Стефан Богориди оглавява османската делегация в Санкт Петербург, която трябва да уреди спорните въпроси с Русия. Богориди се справя успешно с мисията и печели доверието на султан Махмуд II, който го назначава за свой съветник. В продължение на 30 години Стефан Богориди участва във всички големи и важни преговори и решения на Високата порта – за признаване независимостта на Гърция през 1830 година, при подготовката на Ункярискелесийския договор (1833), при определянето на статута на Дунавските княжества. Английският посланик в Цариград Канинг, по-късно лорд Стратфорд, разказва в мемоарите си как, благодарение на дипломатическата мисия на Стефанаки бей Гърция получила своята независимост.

В същата 1850 година след масовото селско въстание във Видинско, Белоградчишко, Кулско и Ломско през месеците май и юни, породено от неприлагането на аграрната реформа в този край, Високата порта под влиянието на княз Стефан Богориди извършва административна реформа, като оформя нова административна област от трите въстанали нахии. Започва прилагането на аграрната реформа, като българите имат възможност да получават земя.

При султан Абдул Меджид I Стефан Богориди е член на Танзиматския съвет и имперски съветник, длъжност, създадена специално за него. Стефан Богориди е единственият християнин, който от превземането на Константинопол от османските турци през 1453 година е приемал в къщата си турски султан. През август 1849 година Стефан Богориди получава от султана разрешение за построяване на българска църква в Цариград и дарява къщата си в квартала Фенер. Чрез доброволни помощи е построен малък параклис, осветен на 9 октомври 1849 година, който е посветен на свети Стефан в чест на Стефан Богориди. На същото място по-късно е издигната известната Желязна църква.

Стефан Богориди поддържа и елино-българското училище в родния си Котел и покровителства много български студенти, като Гаврил Кръстевич и Георги Раковски в обучението им в Цариград и чужбина.

Неговия метод за подобряване българския живот, по време на османското владичество е било чрез дипломация. Тук Приключваме с това семейство, връзката е създаването на елитното училище което образова много интелигентни хора борейки се след това за свободата на България. В едно от тези елитни училища е преподавал...

Райно Попович (Райно Събев Стоянов) е български учител и книжовник от Българското възраждане, сред реформаторите на образованието в България

През 1819 г. с материалната помощ на Стефан Богориди открива в Котел второто елино-българско училище, след това на Емануил Васкидович в Свищов. В 1826 г. основава елино-българско училище и в Карлово. Освен в Котел и Карлово е учителствал в Жеравна и Пловдив. Ученици на Попович са Георги Сава Раковски, Петър Берон, Ботьо Петков, Гаврил Кръстевич, Евлоги Георгиев и Христо Георгиев, Васил Левски и др.

Ботьо Петков Тачев, наричан даскал Ботю, е български просветен деец и учител.

Със своята съпруга Иванка Ботева имат 9 деца, сред които са революционерът Христо Ботев и генералът Кирил Ботев.

Гаврил Кръстевич

Евлоги Георгиев 

Христо Георгиев

Васил Левски ,тази съдба и този път ще следваме Той ще ни докара до нашият желан край на историята.

Тази страница е прочетохме и чухме за един миг, но времето което е минало от Паисий до Васил Левски е доста по-голяма, от раждането на Паисий Хилендарски през 1722 до раждането на Левски през 1837г.

 Са минали 115г. Да осетим тежеста на времето. България под османско иго- 1396 г.

Минават  4 века и 41 години, много борби и опити за свобода, ражда се поредния герой, но той не е обикновен.... 

Но преди да се роди, протичат други важни събития Войни м/у две империи с лични интере си. 

Руско-турските войни общият им брой става 13, а времето което обхващат – 351 години (1568 – 1918). 

Глава 40