Глава 55
Края на Втората световна война
Животът е историята на България ще е разгледаме с под точки.
- АРМЯТА
С внезапното нападение на Германия над Полша на 1 септември 1939 година започва Втората световна война. Въвлича в своята орбита 61 държави. Един милиард и 700 милиона души се ангажират под различна форма в тази война. От двете страни на барикадите застават около 110 милиона войници.
България в началото се опитва да запази неутралитет, но на власт идва правителството на германофила Богдан Филов. След присъединяването на Румъния към силите на Оста, натискът се увеличава и на 1 март 1941 година България няма избор и подписва във Виена протокол за присъединяването си към Тристранния пакт.
Последвалите настъпателни действия водят до разгром и капитулация на Югославия и Гърция. В тях български войски не участват.
Българските войски първоначално са оперативно подчинени, а след това са под ръководството на немското командване в Сърбия, което им налага в някои случаи да участват в ограничени действия срещу съпротивителното движение.
България се предоставя да поеме до края на войната цялата администрация на Македония, Поморавско и Западна Тракия. Затова след овладяването на тези територии от германската армия през април 1941 година в тях започва връщането и настаняването на български войски. В Македония, където е силно българското присъствие, нашата армия е посрещната като освободителка.
България трябва да помисли за прибирането на своите войски към старите предели на страната. За съжаление недалновидната политика на българското правителство, всеобщата обвързаност с Германия и натискът от нейна страна, водят до фатална грешка още през 1941 година, когато България обявява война на Великобритания и САЩ. Надеждите, че това ще е по-скоро символична война, помръкват.
Страната ни е подложена на жестоки бомбардировки от англо-американската авиация. Най-силно страда София. Там са разрушени няколко хиляди сгради, а жервите са над хиляда души. Освен бомби, понякога са хвърляни и детски играчки с експлозив, а най-много разрушения има не по военните обекти, а по историческия център на града.
Въздушните боеве се водят при абсолютно числено и техническо превъзходство на противника, но въпреки това падат около 120 вражески самолета. По време на отбраната, добричлията Димитър Списаревски се превръща в легенда, след като прави таран на американски бомбардировач Б-24 „Освободител” и го унищожава. Мнозина други български летци също се проявяват като герои (Мито Дисов, Неделчо Бончев и др.
На 5 септември СССР обявява война на България. За да избегне поредната национална катастрофа правителството се обръща срещу Германия и сключва примирие със Съюзниците. Страната ни се задължава да участва с войски във военните действия за завършване разгрома на Германия.
Към лятото на 1944 година общият ход на събитията по фронтовете на Втората световна война недвусмислено показва близкия крах на Третия райх и неговите съюзници.
Участието на България в завършващия етап на Втората световна война в Европа обхваща времето от 9 септември 1944 година до май 1945 година и в зависимост от решените задачи и постигнатите цели се дели на два периода.
Първият започва на 9 септември и приключва в края на ноември 1944 година Основната цел тогава е мобилизирането, изграждането, съсредоточаването и разгръщането на Българската армия и нейните настъпателни действия в Южна Сърбия, Вардарска Македония и Косово. Вторият период обхваща времето от декември 1944 до май 1945 година. Това са военните действия на Първа българска армия, която провежда няколко настъпателни и отбранителни операции на територията на Северозападна Югославия, Южна Унгария и Източна Австрия.
Участието на България във войната се налага и от военностратегическа необходимост. Германското командване разполага по това време все още със значителни сили и средства на Балканите. Обстановката му налага да оттегли от Гърция на север 350-хилядната група „Е”. По този начин то създава в Югославия мощна групировка от над 570 000 души, която може да бъде разгромена само с обединените усилия на Трети украински фронт, Българската народна армия и Югославската народоосвободителна армия.
Първата задача на Българската армия е да настъпи по направленията София – Ниш – Прищина, Кюстендил – Скопие и Горна Джумая – Велес, да унищожи отбраняващите се там германски войски и да овладее долината на Морава, Вардар и Косово поле. За тази цел България трябва да извърши мобилизация и стратегическо разгръщане на определените за настъпление войски. Тя се провежда организирано и към 1 октомври 1944 година общата численост на армията достига близо половин милион души.
Втора армия под командването на генерал – майор Кирил Станчев настъпва на направлението на главния удар на българската армия София – Ниш – Прищина. Една от важните операции е Нишката операция, при която Втора Българска армия се сражава с елитната немска СС дивизия „Принц Ойген”. С помощта на две авиодивизии от 17-а въздушна армия на Трети украински фронт, немците са разгромени и е овладян важният пътен възел Ниш.
Особено ожесточена е и вражеската съпротива на подстъпите към Косово поле. При трудни зимни условия нашите войски преодоляват планината Копаоник, на 19 ноември освобождават Прищина и навлизат с главните си сили в Косово поле. Особено жестоки боеве води и Първа Българска армия под ръководството на генерал Владимир Стойчев по време на Страцинско– Кумановската настъпателна операция. По време на операцията последователно са овладявани изградените в дълбочина противникови рубежи. С овладяването на Куманово армията преминава в преследване към Скопие и Косово поле.
На 13 ноември с помощта на Четвърта армия е освободен град Скопие. Четвърта армия (командвана първоначално от генерал-майор Боян Урумов, а впоследствие от генерал-майор Асен Сираков) действа на Горноджумайско–велешкото оперативно направление, където българската армия нанася своя осигуряващ удар. Там тя провежда от 15 октомври до 14 ноември Брегалнишко–струмишката настъпателна операция. Войските ни освобождават Кочани, а по-късно и района на Щип и така продължават в преследване на оттеглящия се към долината на Вардар противник.
Така с двумесечни настъпателни действия в Сърбия, Вардарска Македония и Косово, армията ни прониква с повече от 200 км. и с чест изпълнява поставените й задачи. Загубите за германците са 35 хиляди убити, ранени или пленени.
С успешното изпълнение на задачите, обаче не може да завърши нашето участие във войната, защото хитлеристката коалиция още не е капитулирала. Правителството започва преговори със Съюзниците за по-нататъшното ни участие. Първа Българска армия е сформирана наново и отново е командвана от генерал-майор Владимир Стойчев. Започва един от най-епичните епизоди на Българската армия. Проведена е Сремската настъпателна операция, която е част от общия замисъл за настъпление на войските от левия стратегически фланг на Червената армия, която провежда Будапещенската настъпателна операция.
По-късно армията ни е прегрупирана и заема позиции в Южна Унгария. На 6 март нацистите предприемат последното си масирано настъпление за войната. В полосата на нашата войска се водят активни бойни действия и на двата фланга. Втора германска танкова армия се вклинява към Нагбайом. По-късно чрез съвместни действия на българските и съветските войски противниковото настъпление към Нагбайом е спряно. Ударът на противника по левия ни фланг започва с форсиране на река Дунав.
Българите допринасят за освобождението на Сърбия, Унгария и Австрия, затова и навсякаде са приемани радушно. Успешното участие на Българската армия във войната за завършване разгрома на хитлеристката коалиция дава възможност на държавното ръководство на страната да защити териториалната цялост на България. На Парижката мирна конференция делегациите на СССР, Чехословакия, Полша и други страни подкрепят справедливата ни кауза, опирайки се именно на реалния принос, който българският народ и неговата армия дават в тази война. Участието в завършващия етап на Втората световна война в Европа струва на нашата страна скъпи жертви и големи материални разходи. Около 35 хиляди българи дават живота си във войната.
В продължение на 4 години България е включена във Втората световна война. В различни периоди тя е във война с почти всички велики държави. Те й налагат избора и най-често той не е в полза на нашата страна. И този път нашата армия е на висотата на стоящите пред нея задачи. Ако днес се правят различни оценки за участието на страната в тази война, най-малко упреци могат да бъдат отправени към воините от Българската армия.
2. Царя
Правителството, ръководено от Кимон Георгиев („Звено“), на 28 октомври 1944 г. подписва примирие със Съветския съюз, Великобритания, САЩ и се включва във войната срещу Третия райх.
През лятото на 1945 г. Отечественият фронт се разцепва поради несъгласието на част от участниците в него със засилващата се роля на комунистите и перспективата за налагане на тоталитарен режим в страната.
Края на Втората световна война до 2 септември 1945 г.
След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание от XXVI народно събрание (обнародван в „Държавен вестник“, бр. 174/2 август 1946) на 8 септември 1946 г. се провежда референдум.
С решение на Шесто велико народно събрание на 15 септември 1946 г. страната е обявена за Народна република България.
3. Комунизам в ЕВРОПА
Комунистическа страна е тази, която обикновено се управлява от една партия, представляваща пролетариата, като се ръководи от марксистко-ленинска философия, с цел постигане на комунизма. Налице са и няколко случая на комунистическите държави, с политическо участие на други непартийни организации като синдикати, заводски комитети, както и прякото демократично участие.
Естония, официално Република Естония
Естонската съпротива е съпротивително движение в Естония по време на германската окупация през Втората световна война.
То включва множество идеологически разнородни групи, действащи срещу германското присъствие в страната, които през 1944 година се обединяват около Националния комитет на Република Естония. В навечерието на германското отстъпление от Естония Комитетът завзема правителствените сгради в Талин с намерението да се противопостави на нова съветска окупация на страната, но опитът е пресечен от германците,[1] а малко по-късно Естонската съпротива е ликвидирана от настъпващите съветски войски.
През 1939 – 1940 г. става присъединяването на Прибалтика към СССР, въпреки че някои държави (САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Швейцария, Ирландия, Ватикана и др.) продължавали де-юре да признават Естонската република в качеството ѝ на независима държава. На 29 септември 1960 г. Съветът на Европа приема резолюция, осъждаща военната окупация на прибалтийските страни от СССР.
На 16 ноември 1988 г. Върховният съвет на Естонската ССР обявява суверинитета на Естония.
Съветският съюз анексира страната под името Латвийска ССР на 17 юни 1940 г., като косвена последица от сключения през август 1939 г. Пакт Рибентроп-Молотов. В Латвия са разположени 30 000 съветски войници, същата съдба спохожда и останалите балтийски републики. Избухването на войната между СССР и Нацистка Германия довежда до репресии в новите съветски републики.
през Втората световна война, Латвия остава съветска република, като Латвийска съветска социалистическа република. След смъртта на Йосиф Сталин през 1953 г. латвийските комунисти начело с председателя на Министерския съвет Едуардс Берклавс се опитват да прокарат по-националистическа политика. Тези опити не се харесват на централната власт в Москва и през 1959 г. в републиката е проведена чистка, а последвалите съветизация и русификация са много по-интензивни, отколкото в съседните балтийски републики. Реформите на съветския лидер Горбачов стимулират латвийското движение за независимост. Първите открити демонстрации срещу съветската власт се случват през 1987 година.
Държавата е разделена между Прусия, Австрия и Русия на три етапа през 1772, 1793 и 1795 г. Литва е в Руската империя до Първата световна война, когато през 1915 г. е окупирана от Германия.
В 1920 – 1922 г. Литовската държава е призната от международната общност. Столица става Каунас.
На 10 октомври 1939 г., след завладяването и подялбата на Полша между Германия и СССР като следствие на Договора Рибентроп-Молотов, на територията на Литва навлизат съветски войски по силата на Договора за присъединяването на Вилнюс и околността му, осъществено с помощта на СССР. На 15 юни 1940 Литва влиза в състава на СССР като Литовска съветска социалистическа република, след като ден по-рано Москва поставя ултиматум да се позволи увеличаване на съветския контингент и правителството да подаде оставка. Към страната са присъединени територии от Полша, включително историческата столица Вилнюс.
През 1941 – 1944 г. Литва е окупирана от нацистка Германия. От 1944 до 1990 г. страната отново е в състава на СССР.
На 11 март 1990 г. Върховният Съвет на Литовската Република провъзгласява акт за възстановяване на независимостта на Литва (първата съюзна република, напускаща СССР).
На 29 март 2004 г. Литва става член на НАТО.
На 1 май 2004 г. Литва става член на ЕС.
От около 1600 г. Варшава е столица на държавата. В периода 1605 – 1610 г. поляците на два пъти окупират Москва и открито посягат към руския трон. През 1632 – 1634 Полша води поредната война с Русия, т.нар. Смоленска война. Водят войни и с Швеция и Турция, но това отслабва ресурсите на държавата. През 1648 г. въстанието на казаците, водено от Богдан Хмелницки, дава началото на т.нар. потоп, продължил до 1699 г. През този период Полша води войни с Османската империя, Русия, Швеция, Трансилвания и Бранденбург-Прусия, в които губи около 1/3 от населението си (като процент от населението повече, отколкото през Втората световна война). Води до зависимост от Русия.
През Първата световна война. в Русия става актуален въпросът за автономията на Полша и Финландия. След края на войната и изтеглянето на Русия Полша става отново независима държава.
Втората световна война, жертвите са взети като военнопленници, след като Съветският съюз нахлува в Полша през септември 1939 г. Катинското клане (на полски: Zbrodnia katyńska; на руски: Катынский расстрел) е съветско военно престъпление – масово убийство на близо 22 хил. поляци (офицери и интелектуалци) по време на съветската инвазия в Полша през Втората световна война, извършено от служители на съветското НКВД.
През 1918, Словакия се обединява с чешките земи Бохемия и Моравия и заедно сформират Чехословакия. По време на хаоса след разпадането на Австро-Унгария Словакия за кратко време (през 1919 г.) става Словашка съветска република.
След Втората световна война Чехословакия отново се обединява и попада в съветската сферата на влияние. Като член на социалистическия лагер, подписва Варшавския пакт през 1955. През 1969, след Пражката пролет, държавата Чехословакия става федерация от Чешката и Словашката социалистически републики.
След края на комунизма през 1989 и след Нежната революция Словакия и Чехия поемат по свой отделен път от 1 януари 1993. През май 2004 Словакия се присъединява към Европейския съюз. През същата година се присъединява и към НАТО.
Съветският режим в Унгария е оглавен от Централен комитет, начело с Бела Кун.
Режимът вкарва в затвора критикуващи го хора. Има цензура на пресата. С цел изплащането на огромните възнаграждения на държавните служители, правителството печата пари, което води до висока инфлация.[1] Лично Ленин дава преки заповеди на Бела Кун чрез постоянна радиокомуникация с Кремъл.[2] Унгарската съветска република участва във военни конфликти с Кралство Румъния и Кралство Югославия. Държава се разпада на 1 август 1919 г., когато унгарците изпращат представители, които да преговарят за капитулация пред румънските сили.
Румъ̀ния
Румънските княжества Влашко и Молдова се сблъскват с Русия през първата половина на XVIII век, когато експанзията на Руската империя достига до техните граници.
През следващите десетилетия румънски територии са многократно окупирани от Русия за кратки периоди – през 1739, 1769 – 1774, 1806 – 1812, 1828 – 1834, 1848 – 1851 и 1853 – 1856 година.
Румъния се включва в Руско-турската война от 1877 – 1878 година, но в резултат на руската победа отново губи южна Бесарабия, получавайки в замяна рядко населената с нерумънско население Северна Добруджа. След разпадането на Руската империя през 1918 година Румъния си връща Бесарабия, но отново я губи през 1940 година, заедно със Северна Буковина, в резултат на германско-съветския Пакт „Рибентроп-Молотов“.
политика на сближаване със Съветския съюз – Румъния става последната страна, денонсирала Варшавския договор, а през април 1991 година сключва договор за приятелство и сътрудничество със Съветския съюз, обвързващ я с неучастие в НАТО, обезсилен от последвалото няколко месеца по-късно Разпадане на Съветския съюз.
Румъния става член на НАТО и Европейския съюз и въпреки руските протести в страната са разположени военни бази на Съединените американски щати.
Подробно... отношения между Румъния и Русия
Република Молдова
Преди част от СССР под името Молдавска ССР, днес тя заема района, известен като Бесарабия, както и територии по източния бряг на река Днестър, присъединени през 1940 г. Молдова се обявява за независима страна през 1991 г., но по същото време най-източната ѝ част на свой ред се обявява за независима република под името Приднестровска молдовска република, която остава непризната.
Когато Първата световна война и Руската революция от 1917 г. разтърсват Австрия и Русия, украинците се оказват между двете разпадащи се империи. През 1917 и 1918 г. възникват няколко отделни украински държави – Украинска народна република, Хетманат, Западноукраинска народна република, Украинска съветска република.
Украйна претърпява поражение в Полско-украинската война. Не успяват и съвместните усилия на Йозеф Пилсудски и Симон Петлюра да спрат настъплението на червеноармейските войски от изток. В края на Полско-руската война Рижкият договор от март 1921 г включва западните части на Украйна в Полша, а основната част е присъединена към СССР през 1922 г.
В началото на 20-те години украинската национална идея се възражда и дори се разпространява в обширна територия с традиционно смесено население на изток и юг в Украинската съветска социалистическа република. Предприета е широка кампания на украинизация.
В средата на 20-те години съветското правителство започва да се стреми към отнемане на относителната автономия на Украйна. През 1925 г. начело на комунистическата партия е поставен Лазар Каганович, който отстранява от управлението най-видните привърженици на украинизацията, като Микола Хвилови и Олександер Шумски. През 1929 г. е предприета кампания срещу „националистите“ в партията, като чистките продължават до 1934 г.
През 1928 г. съветското правителство обявява първия петилетен план, поставящ си за цел индустриализацията на страната. Украйна е сред най-засегнатите райони, като през следващите години градското население нараства от 19% на 34%. Индустриализацията е съпътствана с масова колективизация.....
Няма коментари:
Публикуване на коментар