Глава 56
Пактът за ненападение между Германия и Съветския съюз известен също като Пакт Молотов – Рибентроп, е споразумение за ненападение с решаващи исторически последици между СССР и Германия, сключено в Москва на 23 август 1939 г.
Към споразумението е приложен таен допълнителен протокол за определяне границите на областите от взаимен интерес в Източна Европа в случай на „териториално и политическо преразпределение“.
Договорът се превръща в политическа изненада за другите страни. Слуховете за съществуването на допълнително тайно споразумение идват малко след неговото подписване.
Втората световна война започва на 1 септември 1939 г. Германия започва настъпление срещу Полша. На 17 септември 1939 г. по силата на допълнителния протокол към договора на територията на Полша нахлуват съветски войски. На 18 септември 1939 г. Германия и СССР излизат със съвместна декларация, подписана от Рибентроп, Сталин и Молотов, която гласи:
Териториалното разделяне на Полша между СССР и Германия завършва на 28 септември 1939 г. с подписването на Договор за дружба и граници между СССР и Германия. Установена е обща съветско-германска граница.
В България се избира двадесет и петото обикновено народно събрание (25 ОНС) е народно събрание на Царство България, заседавало от 24 февруари 1940 до 23 август 1944, брой депутати – 160.
След като Германия напада Съветския съюз на 22 юни 1941 г., договорът и допълнителния протокол фактически стават невалидни. Конгресът на народните депутати на СССР през 1989 г. осъжда допълнителния протокол към договора и го обявява за нищожен, считано от датата на подписването му.
На 5 септември 1944 г. Съветският съюз скъсва дипломатическите отношения с Царство България и обявява война на страната, която по време на Втората световна война не е изпратила на Източния фронт нито един войник.
След скъсването на Пакта Рибентроп – Молотов и началото на войната с Германия през лятото на 1941 година, Съветският съюз започва да изгражда съюзни отношения с антигерманската коалиция, водена от Съединените щати и Великобритания. В този контекст Българската работническа партия (комунисти) (БРП (к)) подновява прекъснатото през 1939 година сътрудничество с антигерманските партии в България.
На 17 юли 1942 година пребиваващото в Съветския съюз ръководство на БРП (к) – Георги Димитров, Васил Коларов, Станке Димитров, Георги Дамянов и Вълко Червенков – публикува програма на Отечествения фронт – нова организация, която трябва да включи и некомунистически кръгове. Програмата предвижда излизане на България от Тристранния пакт, изтегляне на окупационните войски от Сърбия, възстановяване на свободата на печата и сдруженията, амнистия на политическите затворници, забрана на прогерманските организации, отмяна на антисемитските закони и свикване на Велико Народно събрание за премахване на монархията.
В България създаването на Отечествения фронт е възложено на група в БРП (к), начело с Цола Драгойчева и Кирил Драмалиев, като активна роля играят и Рачо Ангелов, Иван Пашов, Минчо Нейчев, Върбан Ангелов. Осъществени са контакти с лидери на бившите политически партии, но повечето от тях отхвърлят както програмата от 17 юли, така и възможността за сътрудничество с комунистите.
Първоначално дейността на Отечествения фронт се състои главно в поддържането на контакти между дейците на отделните организации и издаване на общи документи, като са изградени десетки комитети в цялата страна. На 10 август 1943 година е създаден Национален комитет на ОФ, включващ Кирил Драмалиев, Никола Петков, Кимон Георгиев, Григор Чешмеджиев и Димо Казасов.
През есента на 1943 година Отечественият фронт претърпява тежка криза и е на ръба на разцеплението във връзка с публикуването на неговия първи официален бюлетин. Кимон Георгиев и Никола Петков настояват в него да се включи статия с позицията на организацията по Македонския въпрос, като се обявяват за създаване на обединена и независима македонска държава.
Комунистите се опитват да не заемат публична позиция по въпроса, тъй като Съветският съюз се е ангажирал с възстановяване на довоенните граници, а Георги Димитров не изключва и възможността за Балканска федерация, включваща и България. В крайна сметка през декември е публикуван компромисен текст, избягващ въпроса за връщането на Македония в Югославия.
През пролетта на 1944 година ръководството на Отечествения фронт обмисля съставянето на нелегално правителство на България.
Окупацията на България от Съветския съюз е замислена от съветското ръководство още през август 1944 г. и се предшества от редица други събития. След успеха на Яшко-Кишиневската операция в края на август 1944 г. Червената армия достига р. Дунав, принуждавайки Румъния да капитулира.
В стратегията си СССР включва бързо нахлуване в България, с което да парира евентуални действия на Великобритания по откриване на фронт на Балканите с помощта на 23 турски съединения, дислоцирани в Източна Тракия. Една от целите на окупацията на България е Москва да изпревари ходовете на Лондон.
Кабинетът на Муравиев възстановява конституционния ред в България.
На 2 септември 1944 г. Народната партия, Демократическата партия и БЗНС съставят кабинет начело със земеделеца Константин Муравиев, който започва да възстановява конституционния ред в страната.
Народното събрание е разпуснато, обявена е политическа амнистия, жандармерията е премахната, възстановени са политическите партии. Комунистите, които са активно подкрепяни и направлявани от Москва и знаят, че Червената армия е на границата с България, обявяват курс към въоръжено въстание срещу „новата фашистката власт”.
В спомените си Константин Муравиев пише, че „болшинството от министрите поискаха да се обяви веднага война на Германия. Имахме всички законни основания, а и върховните интереси на държавата повеляваха това”.
Против е военният министър ген. Иван Маринов, който настоява да се изчака. Така той целенасочено проваля решението да се обяви веднага война на Германия, за да може СССР да има повод да обяви война на България. Неслучайно ген. Маринов участва в 9-септемврийския преврат няколко днипо-късно. В замяна след преврата е назначен за главнокомандващ на българската армия.
Вечерта на 4 септември 1944 г. планът за операцията по окупацията на България е готова. Близката задача на 3-ти Украински фронт е да навлезе в България и да постави под контрол територията до линията Русе – Карнобат – Бургас. Отделено е специално внимание на завземането на градовете Варна и Бургас и на пленяването на германските кораби в двете пристанища. Крайната цел е овладяването на района на София и пълното окупиране на България.
С „Манифест на Националния комитет на Отечествения фронт към българския народ“, от края на август 1944 г., се декларират непосредствените политическите цели на ОФ при очерталата се загуба на войната от силите на Тристранния пакт и възможността за вземане на властта.
На 5 септември 1944 г. планът е утвърден от Върховното главно командване. Същият ден министърът на външните работи на Съветския съюз Вячеслав Молотов уведомява посланиците на САЩ и Великобритания в Москва, че СССР (Тя е първата социалистическа държава в света). обявява война на България. На 5 септември към 19 ч. съветското правителство с нота до българското правителство обявява война на Царство България.
Сталин няма никакво намерение да се съобрази с ясно изразения от София неутралитет 10 дни преди обявяването на войната. Формалният мотив е, че България продължава да е в съюз с Берлин. Москва прави тази стъпка, въпреки че София е подготвила скъсването на отношенията си с Германия.
Сталин не желае да види България нито неутрална, нито доминирана от Англия и САЩ. Той смята България вече за част от съветска сфера на влияние и по-далечния му план е тя да бъде окупирана, а на чело да постави правителство на ОФ, чрез които и комунистите да влязат във властта, както и става.
Три часа след като СССР обявява война на България, Министерският съвет къса дипломатическите отношения с Райха и иска от Съветския съюз примирие. Москва отказва. На 6 септември България обявява война на Германия, която влиза в сила на 8 септември, за да може да се изтеглят българските войски от Македония.
Решетников разказва как е връчена нотата
В София нотата е предадена от съветския посланик Димитър Яковлев на премиера Константин Муравиев, който е и министър на външните работи.
Преди няколко години Леонид Решетников, директор на Руския институт за стратегически изследвания (2009-2017), в интервю за сайта Столетие.ру описа разказа на Яковлев за предаването на нотата. В него Решетников заявява:
Шефът на дипломатическата мисия в София през 1941-1944 г. Яковлев ми е разказвал как СССР обявява война на България на 5 септември 1944 г. Той получил указание от Москва да връчи нота на регентското правителство (понеже царят е малолетен) в България. Пристига Яковлев при външния министър [Муравиев], с когото са в чудесни отношения. Посрещат го дружелюбно. Яковлев заявява, че му е поръчано да прочете нотата – на основание, че България е в състава на хитлеристката коалиция, че снабдява Хитлер със сирене, месо и т.н. – СССР обявява война на България...
Министърът извикал с треперещ от вълнение глас: „Но вие сте си загубили ума! Влизайте в България, ще ви посрещнем с хляб и сол. Ако искате, българската армия ще се строи за почетен караул от границата та до София.
Защо ни е да воюваме с руснаците!” Нашият дипломат настоява, че трябва да предаде нотата. „Така си подмятахме нотата пет минути, като горещ картоф – разказва ми Яковлев. – В края на краищата, аз я сложих на стола, тази злощастна нота, и побягнах. А той крещи след мен: „Господин Яковлев, ама вземете си нотата!”
Не е сигурно дали точно така е протекъл разговорът преди 75 години, но така или иначе, три дни по-късно, на 8 септември 1944 г. войските на 3-и Украински фронт навлизат в България и я окупират. Те не срещат съпротива, тъй като такова е разпореждането към българската армия, издадено от Министерството на войната още на 6 септември 1944 г.
Деветосептемврийският преврат е насилствено завземане на централната и местната власт в Царство България, организирано от опозиционната политическа коалиция Отечествен фронт и извършено през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година.
25 ОНС е закрито след Деветосептемврийския преврат от 1944 г.
На 9 септември 1944 година Отечественият фронт като организатор на Съпротивителното движение извършва Деветосептемврийския преврат в столицата и завземането на властта по места в страната.
26 ОНС заседавало в сградата на Народното събрание в София от 15 декември 1945 до 28 септември 1946 г.
След Деветнадесетомайския преврат през 1944 г. Българската комунистическа партия отправя призив за обща стачка и въстание, но той остава без последствия. Правителството полага особени усилия за ликвидирането на комунистическите групи в армията и на запазената след забраната на всички партии в страната нелегална комунистическа организация. Над 500 комунисти получават тежки присъди, включително смъртни, десетки са убити, а голям брой са принудени да напуснат страната.
Защитата на Георги Димитров на Лайпцигския процес му донася световна известност и широка популярност в средите на комунистическото движение по света и ръководни позиции в Коминтерна.
През 1923 година Георги Димитров ръководи Септемврийското въстание, след чийто провал работи като функционер на Коминтерна в Москва, Виена и Берлин.
Георги Димитров се връща в България през 1945 година и оглавява формиращия се тоталитарен режим в страната, като от 1946 година е министър-председател.
След продължили с години разнородни здравословни проблеми, той умира през 1949 година в санаториума „Барвиха“ край Москва.
Димитров и Коларов организират чистка в ръководството на БКП, все още контролирано от техни открити противници.
За провеждане на новата линия в България, там са изпратени трима функционери на Коминтерна, свързани със съветската политическа полиция – Георги Дамянов, Станке Димитров и Трайчо Костов. Те успяват да овладеят партийната организация в страната, отстранявайки противниците на Георги Димитров, налагайки на Шестия пленум на ЦК в края на 1935 г. инициираната от Димитров и обявена малко по-рано на Седмия конгрес на Коминтерна нова линия на сътрудничество с некомунистически организации, чрез така наречените „единни фронтове“.
Издава се Прокламация на правителството на ОФ към българския народ от 9 септември 1944 г. и Програма на правителството на ОФ от 17 септември 1944 г.
В началото на февруари 1945 година е проведен Първият конгрес на Отечествения фронт.
През лятото на 1945 г. Отечественият фронт се разцепва поради несъгласието на част от участниците в него със засилващата се роля на комунистите и перспективата за налагане на тоталитарен режим в страната.
Стига се до напускане на БЗНС, БРСДП и част от безпартийните общественици като финансовия министър Петко Стоянов.
След приемане на Закона за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на народна република и за свикване на Велико народно събрание, на 8 септември 1946 г. се провежда референдум.
Шестото велико народно събрание (VI ВНС) е българско велико народно събрание, което заседава от 7 ноември 1946 г. до 21 октомври 1949 г. Основната му задача е окончателното премахване на Търновската конституция и юридическото утвърждаване на комунистически режим чрез Димитровската конституция. По време на заседанията му е окончателно ликвидирана парламентарната опозиция в страната.
Изборите за VI ВНС се провеждат на 27 октомври 1946 г. Те са насрочени със специален Закон за допитване до народа за премахване на монархията и провъзгласяване на Народна република и за свикване на Велико народно събрание, приет на 26 юли от предишното.
За председател на VI велико народно събрание е избран Васил Коларов, един от лидерите на Коминтерна. В нарушение на Търновската конституция събранието разработва изцяло нов основен закон, като освен това функционира и като обикновено народно събрание. В хода на заседанията 90 народни представители от опозицията са отстранени и арестувани.
През следващите десетилетия след 1948 г. Отечественият фронт се трансформира в масова обществено-политическа организация и продължава да съществува като коалиция, доминирана от БКП, в която участва и БЗНС (казионен). БРСДП (о), Политическият кръг „Звено“ и останалите политически партии преустановяват дейността си.
Българската комунистическа партия (съкратено БКП) е политическа партия в България, която управлява страната в периода от 1944 г. до 1990 г.
Народна Република България
официалното наименование на България в периода 1946 – 1990 г. През цялото си съществуване НРБ се управлява от Българската комунистическа партия (БКП), формално подпомагана от Българския земеделски народен съюз (БЗНС (казионен)) и обществено-политическата организация Отечествен фронт.БКП е преименувана през 1990 г. на Българска социалистическа партия (БСП).
Форма на управление Марксистко-ленинистки тоталитарен режим
След декември 1944 г., с цел налагане на комунистическия режим, установен след преврата, окупационната съветска армия започва серия от действия, с които се цели унищожаването на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на противниците на режима. В разрез с действащата по това време Търновска конституция са организирани 135 масови процеса в цялата страна в периода от 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна.
За около 4 месеца са издадени 9550 присъди, с които осъдени на смърт са 2730 души, а 305 души получават доживотен затвор.
Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България отпреди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.
Създадени
От 1944 до 1962 г. в България действат 44 концлагера, сред които Белене, Слънчев бряг (край Ловеч), Свети Врач (Сандански), Богданов дол, Росица, пернишката мина Куциян, въглищните мини в Бобовдол, мините в Николаево, Поручик Чунчево, Ножарево, Черново, Зелендол, Скравена. Концлагер Белене е открит отново през 1984 г. за въдворяване на български турци, отказали да сменят имената си с български. Според доклад на Държавна сигурност до ЦК на БРП от септември 1944 до май 1945 през лагерите и т.н. трудови групи са преминали 184 360 души
Първият концентрационен лагер е създаден през ноември 1944 година в Зелендол и в него, в изпълнение на изисквания на примирието, са затворени 203 граждани на Германия и нейни съюзници.
Официално концлагерите се създават на 11 януари 1945 г. с Указ № 8 на регентите, по предложение на министъра на вътрешните работи Антон Югов, и по съветски образец са наричани Трудово-възпитателни общежития (ТВО).
Мемориал на жертвите на комунистическия режим в България - паметник в София
Мемориалът се намира в източната част на парка пред Националния дворец на културата. Състои се от 3 елемента:
паметна стена с дължина 58 м., облицована с черен полиран гранит, върху която са изписани имената на 7526 от жертвите.
В началото на септември 1944 година съветската армия окупира Царство България, налага марионетно правителство, начело с Кимон Георгиев, и провежда операции по налагане на масови терор срещу елита на България. Избити са без съд над 7000 души политици, икономисти, инженери, лекари, юристи, учители, а българската държава е фактически обезглавена за десетилетия напред.
Срещу съветския окупатор и масовите репресии, в защита на българската национална кауза в началните месеци на 1945 г. се надигат слабо организирани бивши царски офицери, формирайки Горянското движение. С променлив успех то действа в почти всички краища на България, включвайки до 350 000 души в периода 1944 – 1956 г. За да разберем какви хора кумонистите осъждат на смърт. Каква несправедливост... Подсъдимите регенти пред Първи състав на Народния съд в София. От ляво на дясно: проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски, ген. Никола Михов.
От 1 май 1906 г. работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907 – 1909 г. В 1909 г. завръщайки се в България е назначен за уредник на средновековния и нумизматичния отдел в Народния археологически музей – София.[3] Поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909 – 1910 г. Между 1910 и 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей. Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.
По време на войните 1912 – 1913 и 1915 – 1918 г. Богдан Филов предприема 3 продължителни научни пътувания в Източна Тракия, Беломорието, Вардарска Македония и Поморавието, спасява и разкрива паметници на културата,[4] води подробни дневници. Във Вардарска Македония, по време на Първата световна война, сътрудничи с германски археолози и изкуствоведи, които са пратени да изследват тамошните паметници на културата. Много от спасените тогава над 400 български старини са пазени дълго време в т.нар. „Секретен фонд“ в Народния археологически музей, (прехвърлени в НИМ през 1980-те години).[5] Организира разкопките на Требенишкия некропол край Охридското езеро през лятото на 1918 г.
Прави разкопки и проучвания в софийските църкви „Св. София“ (1910 – 1912), „Св. Георги“, (1915, 1921, 1932), както и в Боянската църква, (1920).
По-късно проучва и обнародва богатия тракийски могилен некропол при село Дуванлий до Пловдив (1929 – 1931) и куполните гробници при Мезек край Свиленград (1931 – 1933).[6] Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920 – 1940); член на Управителния съвет на БАИ (1940 – 1944).
От 15 февруари 1940 г. с Указ № 8 на цар Борис III оглавява Министерския съвет. Сериозен успех за правителството му е подписването на т.нар. Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България......
тук
В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Законът за защита на нацията, съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите. Малко по-късно към правителството е създадено Комисарство по еврейските въпроси, което има за цел „окончателното решение на еврейския въпрос“. Учредено е през 1942 година при Министерството на вътрешните работи и народното здраве за провеждане на политиката по отстраняване на евреите от обществения и стопански живот и изселването им от България. е приет от българския парламент и влиза в действие от януари 1941 г. Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват. След протести на обществеността планираното депортиране на евреи с българско гражданство е отменено.
Законът за защита на нацията е отменен на 27 ноември 1944 г. с наредба-закон на първото правителство на ОФ публикувана в „Държавен вестник“ бр. 50/2 март 1945 г. - в изпълнение на последната точка от програмата на Отечествения фронт.
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 г. Филов, в качеството си на министър-председател, временно изпълнява функциите на регент на малолетния цар Симеон II.
Подсъдимият Филов се държи достойно при разпита си пред Народния съд на 12 януари, отрича да е виновен за следваната от него политика и ориентация на страната, посреща хладнокръвно и смъртната си присъда.
Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати през нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г.
Все още е трудно да се прецени дали такъв човек е фашист или жертван агнец, спрямо от каво семейство идва.
БАЩА
виден български археолог, историк на изкуството и политик.
Син на Димитър Генков Филов е български военен и активен деец при Съединението. Баща му учи в родния Калофер при даскал Ботьо Петков. Оттам, с помощта на семейството си заминава в Католическото училище в османската столица, и за кратко в Духовната семинария в Одеса. Съратник и съгражданин с Христо Ботев, двамата заедно започват да учителстват в селата в Бесарабия. През 1866 – 1869 г. Филов работи последователно в българските села Комрат, Валея, Шаржа и Главан, докато Ботев се завръща по-бързо в Калофер. БАЩА МУ Е НАЦИОНАЛЕН ГЕРОЙ.
Съпруга
Евдокия Василева Петева-Филова е българска етнографка и изкуствоведка.
През 1932 г. е избрана за дописен член на Българския археологически институт. Дълги години дарява заплатата си от Етнографския музей за благотворителни цели. Като съпруга на министър-председателя и регента Богдан Филов през 1940 – 1944 г. е близка на Двореца и особено на Царица Йоанна.
След Деветосептемврийския преврат и ареста на Б. Филов, имуществото им е конфискувано от новата власт, а Евдокия Филова е уволнена от Етнографския музей.
През май 1945 г., заедно с всички близки на осъдените и убити от Народния съд, първо е въдворена в Дулово (1946), а после в Русе и Ловеч. През 1957 г. я преместват в Самоков, където живее почти до смъртта си. семейното им жилище е предоставено
сестрата на комунистическата функционерка Лиляна Димитрова(Участва в комунистическото съпротивително движение през Втората световна война, Организират полицейска засада, обграждат я, предлагат ѝ да се предаде, но тя започва да стреля с пистолета си и започва неравна престрелка. Димитрова оставя последния патрон за себе си, прострелва се и загива на 27 юни 1944 г., само 20 дни преди да навърши 26 години.) Семейството е запазено в тайна.
княз Кирил Преславски е син на цар Фердинанд I, брат на цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда. Престолонаследник на българския трон от 3 октомври 1918 до 16 юни 1937 г. и регент на Царство България от 1943 г. Осъден е на смърт и екзекутиран в нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г. от т. нар. Народен съд, сформиран почти веднага след преврата от 1944 г. и последвалия го комунистически режим в България.
Никола Михайлов Михов е български офицер (генерал-лейтенант) от артилерията.
Очаствал в Балкански войни,Първа световна война,Втора световна война, Балканскавойна,
Междусъюзническа война. Награден: Военен орден „За храброст“( мъжество, героизъм и подвизи на бойното поле (до 1946 г.)
„За военна заслуга“
„Свети Александър“ е учреден в чест на небесния покровител на княз Александър I и е втори по старшинство в наградната система в Царство България.
Железен кръст (Използван през световните войни като масово отличие, в повечето случаи даван при строги критерии, за истински прояви на храброст, Железният кръст се приема за символ на германския милитаризъм.)
През Втората световна война когато България е била съюзник на Германия.
Но от друга страна противниците на Народния съд посочват неговата несъстоятелност в същата линия. Непосредствено след 9 септември започват масови репресии – арести на хора, принадлежащи към органите на властта, интелектуалци, обикновени граждани. Организират се убийства и побоища без съд и присъда, чиито точен брой е трудно да бъде установен. Същевременно контролираните от БРП(к) милиция и съд не реагират срещу тези действия, дори срещу онези елементи, за които е ясно, че преследват личния си интерес, а не осъществяват някаква партийна програма. От комунистическата партия посочват, че „революционната активност на масите не само не представлява никаква опасност за реда и спокойствието в страната, но напротив, е най-надеждна опорна на новата народна власт“.
Навсякъде се гони целта за унищожаване на „фашизма“, но без да се изяснява какво точно е фашист. Това позволява разправа с невинни хора или такива, които са или могат да бъдат заплаха за управляващите.
Най-показателен пример е този на карикатуриста Райко Алексиев, осмиващ както предишната, така и новата власт. Той е осъден посмъртно (след като загива при неизяснени обстоятелства през октомври 1944 г.). Партизаните също се проявяват като не по-малко жестоки в борбата си срещу институциите. Най-показателен е убийството на капитан Багрянов, който първо е бит и след това разчленен.
Този цикъл от репресии и отмъщения на едната страна срещу другата кара бившия председател на ХХІV ОНС Стойчо Мошанов да възкликне: „Нима за престъпленията на едни трябва да се отплаща с престъпленията на други?!“
Най-тежки обаче са последиците от Народния съд, които се простират далеч след неговия край. Към присъдите са добавени високи парични глоби и конфискуване имуществото на осъдените (също забранено по конституция). Техните близки са принудени да носят стигмата от присъдите и правата им биват ограничавани, а наред с това стават жертви на тормоз.
След демократичните промени в България, част от издадените присъди са отменени.
Бих искала да разсъждавам върху това, моето мнение е че това е просто Кървава вендета, лежаща върху отмъщението на друга Кървава вендета създала се между враждата на две партии. Партята на Александър Стамболийски с Царя и БКП. При атентатите срещу царя на партизански комунистически организации подпомагани от младешката комужистката партия където Загиват страшно много хора.
Започва масово преследване на комунисти осъждане на смърт и затвор.
От 2 до 6 април 1956 г. в София е проведен известният Априлски пленум на ЦК на БКП. Тогава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, следвайки примера на Никита Хрушчов в СССР, обвинява Вълко Червенков в провеждане на политика на култ към личността и така се сдобива с реалната власт в страната.
Тодор Живков
Конституция на Народна република България, съгласно член 1, алинея 3 БКП ръководи изграждането на развито социалистическо общество в тясно братско сътрудничество с БЗНС. Върховен орган на държавната и законодателната власт е Народното събрание, работещо на сесии.
Броят на народните представители е установен на 400, Негов постоянно действащ орган е Държавният съвет.Висш орган на изпълнителната власт е Министерският съвет. Върховната съдебна власт се състои от тогавашния Върховен съд и главен прокурор.
Местното управление е 2-степенно в общини и окръзи.
Средствата за производство в Народната Република България принадлежат на държавата (общонароден имот), на кооперациите или на частните физически или юридически лица.
Член 12
Държавата насочва с държавен народостопански план държавната, кооперативната и частната стопанска дейност с оглед на най-целесъобразното развитие на народното стопанство и повдигане на народното благосъстояние.
При изготвяне и провеждане на държавния народостопански план държавата се ползува от активното сътрудничество на професионалните, стопанските и обществените сдружения и институти.
Глава VIII
Основни права и задължения на гражданите
Всички граждани на Народната Република България са равни пред закона.
Не се признават никакви привилегии, основани на народност, произход, вяра и имотно състояние.
Всяка проповед на расова, национална или религиозна омраза се наказва от закона.
Тоз закон човека го осеща така ( Нямаш право на лично мнение ако то се разминава с политическото)
Жената-майка се ползува с отделна защита в трудово отношение. Държавата полага особени грижи за майката и детето, като основава родилни и детски домове, детски градини и диспансери, осигурява на жената отпуск преди и след раждането при запазване на заплатата й и ползуване от безплатна акушерска и медицинска помощ.
Трудът се заплаща в зависимост от количеството и качеството на извършената работа.
Трудът е дълг и въпрос на чест за всеки работоспособен гражданин. Всеки гражданин е длъжен да се занимава с обществено полезен труд и да работи според своите сили и способности.
Особен закон урежда трудовата повинност на гражданите.
Тоз закон човека го осеща така ( ако работиш, ще изкарваш достатъчно пари за да живееш добре, чувство за равенство между хората което всъщност липсва.)
Член 77
Държавата полага особени грижи за общественото, културното, трудовото, телесното и здравното възпитание на младежта.
Тоз закон човека го осеща така( единствено и само книги, учебници и култури
са позволени ако прославят партията.
С общи думи промиване на детския мозък прикриване на дадена информация ако тя вреди на партията.
Член 90
Защитата на отечеството е върховен дълг и въпрос на чест за всеки гражданин.
Предателството към отечеството е най-тежко престъпление към народа и се наказва със всичката строгост на закона.
Тоз закон човека го осеща така ( закон заплаха ако си срещу партията те чака сериозно наказание включително и затвор.
Че има истории на хора които казват че, техни близки са били арестувана и поста безследно изчезна.) Страхът е огромен Защото всеки включително и съседа ти може да те предаде на властите ако прецени че си противник на партията Животът става тежък, а хората живеят в страх, няма на кой да се оплачеш защото може да станеш час от списъка на изчезналите където милицията се незнае каво станало.
България през периода 1944 – 1991 г.), милиция е било названието на органите на реда, т.е. държавната структура, част от изпълнителната власт, сегашната полиция.
Милиция може да е военно формирование, съставено от непрофесионални войници, обикновено гражданите на дадена страна, мобилизирани по конкретен повод или цивилна, понякога и нелегална паравоенна организация защитаваща или бореща се за определени каузи или политически цели.
Аз съм родена в това време родена през 1981 година края на комунизма. В момента виждам хора с объркана психика дали защото вярват в това което са учили, макар че това е напълно комунистическа пропаганда. или подкрепят тези вярвания или още по-страшното да страдат от
Стокхолмският синдром.
Всеки има силното чувство за оцеляване и преживяване на тежките моменти, доказано е че съзнанието ни заключва дълбоко травмиращи моменти с цел да запази човешкия разум и изпъкват само хубавите спомени. Семейството, празниците и щастливите преживявания с тях. Може да се каже че българската психика има силно чувство за оцеляване. Все пак сме оцелели пет века под Османско робство. Но сблъсъка с подобен политически терор кара съзнанието на българина да си създава илюзията за щастие спокойствие и хубав живот.
Хубав живот означаваше за онова време да си член на партията или да я хвалиш. Най-лесно е отговорността да я носи за хубавите неща държавата А за лошите всички останали които са врагове на партията.
Не искам да съдя всички които са били членове на партита защото това е малко крайно. Много хора са членували в партията за да си уредят по-добро съществуване на тях и на семейството си и пак опираме до опит за оцеляване. Други защото страхът ги водни и много малък процент са тези които наистина вярват в космическота справедливост.
Аз съм била твърде малка за да правя разликата между терора и несправедливостта в държавата ни. Моя живот се въртял около ходене на училище и летни ваканции на село.
През тези 10 години нещата са били за мене прекрасни от гледна точка на това че съм била обичана от семейството си че съм имала покрив над главата и пълна маса заради отглеждането на животни и зимнини на село.
В последствие разбирам колко деца около мен са били гладни жадни живееш ти в страх, губейки своите дядовци, баби и други роднини които безследно изчезват. Как са били отнети домовете, земите само защото са се противопоставили на партията.
Моите родители са от тези които са принудени да заминат в Коми да работят( осигурявайки в Русия най мизерна обстановка за живеене) за да могат да осигурят по-добро бъдеще за нас, да си купят апартамен. В този период Аз не съм била родена.
За това че животът ми е бил сравнително добър Това означава ли че трябва да се затвори очите какво е било в действителност и да заблуждавам себе си и останалите. Мразя когато някой ми каже какво лошо си видяла от комунизма, - да нищо лошо не съм видяла била съм просто едно малко дете. Но имам твърде свободен дух, не ми се мисли ако бях живяла в онова време най-вероятно щях да съм в списъка на изчезналите.
Но стига за мен да се върнем към историята тя е главният герой.
периода от 1944 г. до 1990 г.
Вълко Вельов Червенков е български политик, лидер на Българската комунистическа партия от 1949 до 1954 г.,
През есента на 1924 година, заедно с Яко Доросиев и Иван Минков, влиза в т.нар. Специална наказателна група към ЦК на БКП (т.с.), която трябва да координира терористичната дейност на Военната организация на партията. През 1925 г. е задочно осъден на смърт за множество планирани убийства, наредени от БКП (т.с.) и Коминтерна.
През есента на 1925 година Вълко Червенков заминава за Съветския съюз, където става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики). Жени се за сестрата на българския комунистически деец Георги Димитров, което изиграва важна роля за кариерата му.
Завербуван е от НКВД като агент на съветските тайни служби с кодовото име Спартак.
Завръща се в България в края на септември 1944 г. и влиза в ръководството на БРП (к.). От 3 октомври 1944 г. е вече член на Политбюро на ЦК на БРП (к.) и остава такъв до 4 ноември 1962 г.
С пристигането на Георги Димитров на 6 ноември 1945 г. в България започва политика на „култ към личността“.
От 2 до 6 април 1956 г. в София е проведен известният Априлски пленум на ЦК на БКП. Тогава първият секретар на ЦК на БКП Тодор Живков, следвайки примера на Никита Хрушчов в СССР, обвинява Вълко Червенков в провеждане на политика на култ към личността и така се сдобива с реалната власт в страната.
Тоталитаризмът (или тоталитарно управление) е политическа система, при която властта е напълно централизирана и държавата се стреми да регулира и контролира всички аспекти на политическия, социалния и интелектуалния живот, като цели преди всичко налагане на контрол и ограничения върху вътрешната свобода на индивида.
Европа се разделя на запад и изток.
Няма коментари:
Публикуване на коментар