Най-големите градове в България и тяхното развитие

Градовете в България към 9 януари 2023 година са 254 на брой

Районите за планиране у нас са обособени с цел статистическо отчитане на териториалните единици съгласно изискванията на Евростат. Те не представляват административно-териториални единици. 

1. Северозападен регион
2.  Северен централен; 
3. Североизточен;
4.  Югозападен;
5.  Южен централен; 
6. Югоизточен.

Днес страната е разделена на 28 области и 265 общини, в които има обособени 3160 кметства. Това административно деление се определя с Президентски указ през 1999 г. за утвърждаване границите, административните центрове на области и общини, включени в тях. Тези 28 области съвпадат с окръците, съществували от 1959 до 1987 г.

Първата железопътна линия 

Още преди Освобождението (1878 г.), през 1864 г., е дадено начало на строителството на първата железопътна линия у нас, свързваща градовете Русе и Варна. Пусната е в експлоатация две години по-късно – през 1866 г. като трасето е с обща дължина от 223 км.

Съоръжението е частна собственост, на английската компания на братята Хенри и Тревор Бъркли.

Десет години след това компанията прехвърля собствеността на дружеството на барон Хирш – Източни железници, което до 1909 година играе основна роля за развитието на този вид инфраструктура у нас. В периода 1870 – 1874 г., компанията  построява жп линията Любимец – Белово, с отклонения Симеоновград – Нова Загора – Ямбол.

Малко след Освобождението (1878 г.) до края на 1880 г., управляващите структури, а и българската общественост сякаш неглижират възможността за просперитет и икономически подем, при евентуално развитие на ЖП транспорта в страната ни.

Но по време на правителството на Петко Каравелов (1880-1881) тези грешни схващания се преосмислят и започва да се мисли по дългосрочна стратегия за строителство на железни пътища.

Пѐтко Сто̀йчов Каравѐлов е български политик, един от водачите на Либералната партия, а по-късно на – Демократическата партия. Редовен член на Българското книжовно дружество. Той е брат на писателя Любен Каравелов и баща на Лора Каравелова – съпруга на поета Пейо Яворов.

Идеята била град София да бъде като съединителен център на ЖП мрежата, тъй като така ще се свържат източните със западните части на Княжеството.

Решено е главната линия да бъде София – Севлиево – Търново – Русе, като се продължи отсечката от София до Кюстендил.

През 1885 г. е приет важен закон за железните пътища в страната, които трябвало да бъдат изключителна държавна собственост. Това било доста различна практика за Европа, защото обикновено частни инвеститори имат интерес от подобен вид транспорт, строителството ставало за тяхна сметка и отсечките се поддържали и експлоатирали от тях за определен концесионен период.

Веднага след приемането на закона е започнало проектирането на едно от най-ключовите трасета, свързващи Цариброд  (в днешна Сърбия) – София – Вакарел, което ще се явява последното звено от връзката между Виена и Цариград. По онова време, вече построената линия между гара Белово до южната граница се е намирала на турска територия. А откриването на новия железен път става през 1888 г. и е с дължина 102 км.

Тъй като трасето от Пловдив до турската граница не е собственост на държавата, е имало замисъл поне част от вноса и износа на стоки да се отклони през пристанището в Бургас и за тази цел е построена отсечката, свързваща пристанищния град с Ямбол (1889г).

Поради различни политически и икономически причини се построяват само 80 км трасе между Чирпан – Стара Загора – Нова Загора през 1897 година. Последната част от трасето между Пловдив и Чирпан, се построява чак 1910 г., когато вече линията между Пловдив и Турция става собственост на държавата.

Трасето от София през Перник до Радомир започва да се строи през 1889 година и завършва през 1897 г. с обща дължина около 50 км. А частта до Кюстендил е завършена едва 10 години по-късно 1907г. поради икономически причини. 

Една от най-важните железопътни артерии, за строителството, на която се дава старт, е връзката между София и Варна.  Това се случва през 1894 г. като маршрутът на новата линия е избран да минава през Шумен, Търговище, Горна Оряховица, Плевен, Роман и до София. Най – тежкият участък е през Стара Планина между Роман и София. 109-километровия участък е завършен за три години – 1897 година и изпълнените тунели са 22 на брой. През 1894 е построен участъкът между Шумен и Каспиачан, а през 1899г е завършен участъкът между Роман и Шумен – 326 км. Общата дължина на маршрута от София до Варна е 541 км като трасето от Каспичан до Варна е вече съществуващо още от 1866 година.

Взема се решение за изграждането на още един важен транспортен коридор, който да свързва Русе на юг до Бяло море. Имало е известни различия по това от къде точно да мине трасето, но все пак се започва строителство през 1897 г. и до 1900 г. се построява 130 км железен път, свързващ Русе през Горна Оряховица до Велико Търново.

Към 1900 година общата дължина на железопътната мрежа в страната ни е близо 1300 км, което е сравнително висок процент за Балканския полуостров, но все още твърде скромно, сравнявайки със западно-европейските страни.

Поради икономически и финансови проблеми след 1900 г. в държавата ни, продължението на железният път от Търново на юг е забавено но все пак към 1913 година още 130 км от планинското трасе през Дъбово до Стара Загора е завършено.

Град Габрово е добре развит икономически град, но попада доста в страни от новопостроеното трасе през Стара Планина, за това се взема решение през 1907 за построяване на участък от около 18 км, който да свърже града с Царева Ливада. Линията е готова за експлоатация през 1912 г.

Около 1900 година, заради все по-ясно изразени стратегически цели за връзка на София с европейката част на Турция по онова време, в югозападна посока, се взема решение да продължи строителството от Радомир през Кюстендил до Гюешево. Отново поради финансови причини стартът на строителството е забавен но все пак е намерен изпълнител и през 1905 започват дейности по проучване на трасето и за около пет години през 1910 година, трасето до западната ни граница е готово.

След 1900 година град Свищов разполага с едно от най-модерните пристанища за времето си на река Дунав и е от важно икономическо значение за страната. Проучват се различни варианти за трасе и се избира най-изгодното от техническа гледна точка. Така през 1906 започват строителните работи и през 1909 г. вече град Свищов е свързан с гара Левски, част от Главната ЖП линия – София – Варна. 

Една година по късно, през 1910 година е завършено друго стратегическо трасе от търговска гледна точка, линията между Добрич и Девня, което прави лесна връзката с пристанище Варна и съответно износа на земеделска продукция от Добружанския район.

Град Габрово е добре развит икономически град, но попада доста в страни от новопостроеното трасе през Стара Планина, за това се взема решение през 1907 за построяване на участък от около 18 км, който да свърже града с Царева Ливада. Линията е готова за експлоатация през 1912 г.

Дълго време са вървели преговори и проучвания за по-бърза транспортна връзка между София и Бургас, а именно с трасе, минаващо по протежение на Подбалкана.

Първо се взело решение за построяване на трасе между Сливен и гара Зимница, намираща се на вече изградения железен път Ямбол – Бургас. 

Различни икономически и исторически са факторите, цялостното трасе от Сливен през Карлово до София да бъде забавено.

Изпълнени през времето са отделни отсечки. Между Тулово и Казанлък е открито за експлоатация през 1921 г. след края на Първата световна война. 

Участъкът Дъбово – Твърдица е построен през 1928 г., а продължението до Сливен – 1930 г.

Продължението на линията от Радомир до Дупница е осъществено едва следващия век – 1930 г..

От западна страна от към София, отсечката между Илиянци и Макоцево е била готова 1931 г.

Най-сложният участък от инженерна гледна точка е бил между Макоцево и Сопот, поради сложния планински релеф.

Инженерите са търсили проектантско решение и варианти около 30 години. След Втората световна война е приет окончателен проект, строителството поради недостатъчна работна ръка и механизация протича доста дълго. Тук е прокопан и най-дългия и сложен тунел в България като изпълнение – Козница , 5809 м.  

В крайна сметка Подбалканската железопътна линия, става изцяло готова през 1952 г.

 

     

до Благоевград – 1937.

Довършването до гръцката граница  (Кулата) става през 1944г. Поради развилите се военно-политически събития, линията не влиза веднага в експлоатация, даже се унищожават около 15 км до границата и така до 1965 г. сме нямали връзка с Гърция.

Друг участък, който заслужава вниманието ни, който е инженерно постижение за времето си и жизненоважен за местното население, това е Родопската теснолинейка, започваща днес от гара Септември, преминава през Велинград, Якоруда, Банско и достига гара Добринище.

Тези 125 километра железен път се разполагат през изключително сложен релеф с множество уникални тунели и изкачвания. Проектирането започва през 1915 г., а реалното строителство през 1920 г. Трасето през годините е завършвано на отделни етапи като окончателно е готово през 1943 г.

Видин - Роман 1923г

Железопътната ни мрежа днес .

Към днешно време на железопътната карта на България са се оформили 9 главни ЖП-линии:

1.    Калотина-запад – София – Пловдив – Свиленград – държавните граници с Турция и Гърция;
2.    София – Мездра – Плевен – Левски – Горна Оряховица – Търговище – Шумен – Варна;
3.    Илиянци – Карлово – Тулово – Дъбово – Зимница и Карнобат – Синдел – Варна ;
4.    Русе – Горна Оряховица – Дъбово – Тулово – Стара Загора – Михайлово – Димитровград – Подкова;
5.    София – Владая – Перник – Радомир – Дупница – Благоевград – Кулата;
6.    Волуяк – Батановци – Радомир – Кюстендил – Гюешево;
7.    Мездра – Бойчиновци – Брусарци – Видин и Мездра-юг – Руска Бяла;
8.    Пловдив – Филипово – Михайлово – Стара Загора – Ямбол – Зимница – Карнобат – Бургас;
9.    Русе – Разград – Каспичан.