Глава 51

Досега Разглеждаме България на Европейски земя но тя се е сблъсквал и с империи на изток в азиатската част на Евразия. Там също се водили войни и са се образували империи. Ние ще започнем нашата история от Монголската империя тя започва от превземането на потщи цяла азия и част от Европа през 1206г. България вече съществува на балканите Дунавска България (Първо Българско Царство) 681 - 1018. Преминала през едно византийско робство и се справила с него...

Второ Българско Царство 1185 - 1396 Съществува 211 години. В края на 12Век, 13Век, 14Век.

Монголската империя (на монголски: Монголын Эзэнт Гүрэн), съществувала от 1206 до 1368 г., е втората (след Британската империя) най-голяма държава в историята на света. Възникнала в Централна Азия, при своето най-голямо разширение тя включва в състава си територии от Корейския полуостров до Източна Европа и от Сибир до Индийския субконтинент и Югоизточна Азия. По това време Монголската империя обхваща 34 000 000 км²[3], или 22% от цялата суша на Земята с население, надхвърлящо 100 милиона души.

През XIII век куманите са подчинени от Монголската империя, но името Дещи Къпчак продължава да се използва като географско понятие, а след това и като синоним на образуваната в западните части на империята Златна орда.

С подкрепата на местните племена, сред които найманите и карлуките, каракитаните отстраняват караханидските владетели и установяват властта си в обширни области от река Иртиш и Седморечието до северните граници на Тибет. Те проявяват значителна религиозна търпимост и, макар мнозинството да са будисти и конфуцианци, някои каракитански владетели (гур ханове) имат християнски имена. Тяхната столица Баласагун (в днешен Киргизстан) се превръща в процъфтяващ културен и търговски център.

Кара Китай е подчинен от Монголската империя през 1218 г.

960—1279 г. Икономическо развитне на Китай при управлението на династията Сун.

Началото ла XIII в. Северен Китай е завладян от монголците (1231 — 1234 г.). В южните провинции, останали под управлението на императора, има постоянни вълнения.1211 г.Основателят на монголската империя Чингиз хан (Темучин) започва завладяването на Китай. Кубилай, (1260—1294 г.) внук на Чингиз хан, се провъзгласява в Пекин за император на Китай и за основател на монголската династия Юан (тя управлява Китай до 1368 г.)

През 860 г., при византийския император Михаил III, войските на древната Рус провеждат първия известен набег на Константинопол, завършил със сключване на руско-византийски договор за „мир и любов“. Повесть временных лет (Начална руска летопис) приписва този поход на управляващите в Киев варяги Асколд и Дир, независими от Рюрик, и го датира в по-късно време (866 г.). Походът довежда до така наричаното първо кръщаване на Рус, известно по византийски източници.

Един от походите на Чингис хан е към Волжка България, но е разбит от волжките българи.

1227 г. Умира Чингис хан. Преди смъртта си той разделя монголската държава между четиримата си сина.

Титлата „велик хан“, Монголия и Северен Китай получава третият му син Угедей.

вторият — Чагатай, получава средноазиатските земи на изток от Амударя.

четвъртият — Толуй Източна Персия и Северна Индия. 

най-възрастен син, Западен Сибир (от Иртиш до Урал) и територията от Север до Каспийско и Арабско море — получава Бату, внук на Чингис хан.

Зараждането на империята протича бързо, само за половин век тя се разгръща на огромна територия, завладявайки земи и култури на народи с различен потенциал. Нито една от тях не успява да устои на мощта на монголите.

Наследниците на Чингис хан продължават завоевателната му политика. После вземат решение на един от съборите си да се насочат към Европа.

Под ръководството на хан Бату монголите разгромяват волжките българи и завладяват държавата им. Крим и значителни части от Кавказ също падат под монголска власт, както и Киев.

В жертва на нашествието се превръщат много европейски държави. След като опустошават земите на Волжка България и Русия, те навлизат в Полша, Чехия, Унгария, проникват в Далмация.

Българо-монголските войни са серия от военни конфликти между Втората българска държава и Монголската Империя (по късно Златната Орда) датиращи от първата половина на XIII век до началото на XIV век.

По пътя обратно към Монголия хан Бату навлиза в земите на средновековна България. Малолетният син на цар Иван Асен ІІ- Каломан е принуден да признае зависимостта на монголския хан. Селският вожд Ивайло е човекът, който изтиква пълчищата на нашествениците отвъд река Дунав, но по-късно е убит по заповед на хан Ногай.

Създаване на Златната орда

До 1266 г. хановете на Златната орда признават властта на великия хан в Каракорум, а после – в Ханбалък (днешен Пекин). Основната маса от номадското население на Златната орда съставляват куманите. Уседналото население включва волжки прабългари, мордовци, марийци, хорезмийци.

Смъртта на великия хан Угедей става повод за оттегляне на монголите от Европа. В самата империя възниква напрежение, породено от изморителните походи.

Хан Бату се отдръпва със своите орди в степите в Прикавказието и Причерноморието и това дава основание за създаване на ново държавно обединение.

При хан Берке Златната орда получава независимост от Монголската империя. Противоречията между внуците на Чингис хан не спират, но това не пречи на завоевателната им политика.

В този период България попада вече под Османско робство.

Великото московско княжество е средновековно руско държавно образувание, просъществувало от 1263 до 1547 година.

През 1263 г. Александър Невски завещава Москва на сина си Даниил Московски. В резултат на нашествията на монголците, княжеството става техен васал. През 1327 г. се организира Тверското въстание, в което Москва участва на страната на Златната орда. Земите на Твер са поделени между княз Иван I и Александър Суздалский. През 1368 г. княжеството започва война срещу Литовското княжество, но впоследствие се сключва мир. През 1374 г. Дмитрий Донски престава да плаща данък на Златната орда и заедно с другите князе от североизточна Рус се опълчват на монголското влияние.

Московското и Суздалското княжество започват поход срещу Волжка България, след който волжките българи са принудени да плащат данък на московския княз.

През 1396 г. Ордата е разгромена от тимуридите, които разграбват и Москва. В началото на XV век Златната орда се разделя за 3 ханства. 

През 1425 година тронът е наследен от племенника на княз Василий I – Василий Слепи. Това среща недоволството на аристокрацията и започва борба за власт между Василий и династията Юревич. Князът е пленяван на 2 пъти и дори е ослепен. 

През 1471 г. Иван III Велики започва поход срещу Новгородската република. Московските войници тероризират населението и извъшват грабежи. На 11 август 1471 г. е сключен мирен договор, според който Новгород плаща на Москва 16 000 рубли.

През 1480 г. Москва окончателно става независима от Златната орда след битката при река Урга.

По времето на Василий III са завладени Псковската република и Рязан. През 1519 г. Кримското ханство напада Москва. През 1530 г. се ражда първородният син на Василий – Иван IV. След смъртта на Василий, Иван става княз, а майка му Елена Глинская е регент. През 1547 г. Иван е коронясан за цар, с което се поставя началото на Руското царство.

Хан Хулагу покорява Иран, Месопотамия, Сирия, Ирак, а хан Кубилай- цял Китай, като създава нова китайска династия Юен.

Държавата на Тимур не може да се похвали със солидна социална база. Затова тя е краткотрайно образувание. При наследниците му започва разпадът. Империята е разделена на множество малки княжества, които непрекъснато враждуват помежду си.

Постепенно монголците губят завладените територии, като народите отхвърлят тяхното господство. Историята на Монголската империя е поредното доказателство, че завоевателната стратегия пречи на цивилизационното развитие, устройването на държавата и в крайна сметка завършва с разпад.

България се бори пет век на своята свобода османците са разширяват с пълна сила. Стига своя връх...

На хоризонта се явява нова велика сила...

През 1550 е издаден кодекс с нови закони (на руски: Судебник Ивана IV). По-късно са превзети Казанското и Астраханско ханство. Това дава възможност на Русия да търгува с Персия и държавите от Кавказ и Централна Азия. През 1558 Иван Грозний обявява война на Ливонския орден и Великото литовско княжество, които контролират търговските пътища към Европа. В началото войната върви добре за Русия, но след Люблинската уния вражеските сили нарастват. През 1571 ханът на Крим опожарява Москва. Войната отслабва царството, което е разтърсено от епидемии и вътрешен терор. През 1582 е постигнат мир.

След смъртта си Иван Грозни е наследен от единствения си син Фьодор I. Тъй като Фьодор е физически и умствено слаб, фактически управлението се поема от регента Борис Годунов. През 1587 е въведено крепостно право, забраняващо на селяните да променят господарите си. По време на управлението му Руската православна църква става патриаршия през 1589. Успешни войни се водят срещу Ногайската орда и Швеция, като Русия си връща загубените територии от Ливонската война. Фьодор умира през 1598, без да остави наследници. Така се слага край на династията Рюрикови.

Великата северна война се води между Швеция (предимно през управлението на Карл XII) и коалиция от Дания, Русия и Жечпосполита, подкрепена по-късно и от Прусия. Войната започва през 1699 и завършва през 1721 г. с руско-шведския договор от Нюстад. Тя довежда до значителни териториални промени и до решителен поврат в равновесието на силите в Балтийския регион, като Русия успява да измести Швеция като водеща балтийска сила.

Класическият Северен съюз се разпада през 1714 г., тъй като на преден план излизат две нови агресивни държави – Прусия и Хановер. Те привличат Дания на своя страна за преразпределяне на шведските владения в Германия и през 1715 г. Обявяват война на Карл XII. Само английският натиск ги възпира от по-брутално орязване на Швеция, но така или иначе през 1716 г. те превземат Висмар – последната шведска крепост в Германия. Следва странно положение, при което като курфюрст на Хановер Георг I е шведски враг, но като английски крал е принуден да действа като съюзник. Той убеждава Карл XII да отстъпи Бремен и Ферден на Хановер срещу английска подкрепа, което става официално с първия Стокхолмски договор от 20 ноември 1719 г. С втория договор – между Швеция и Прусия (1 февруари 1720 г.) – Прусия получава Щетин и цялата южна част на Шведска Померания. На 3 юли същата година и Дания се помирява с Швеция с договора от Фредериксборг, като не печели нищо, освен ликвидирането на автономията на Холщайн. Така Швеция остава сама срещу Русия, но освобождаването от останалите ангажименти идва твърде късно.

С поражението си във Великата северна война Швеция изгубва своята империя, макар още да не се превръща в еднонационална държава. През този и следващия век тя води още три войни с Русия в опит да си върне част от изгубеното. За Русия тази война е големият старт в европейската политика и начало на модернизацията ѝ. Не е случайно, че именно през 1721 г. Петър I се самообявява за император. 

Пограничните земи са люлка на особен вид племена, чиято връзка се базира на общия интерес и начин на живот и има малко общо с реално родство. Типичен пример за това са казаците, които са продукт на нуждата от създаване на дружини от верни, целеустремени мъже, за които клетвата и побратимяването означават много повече от кръвното родство. Що се отнася до отношението между програничните общества и държавите, на преден план изпъква стремежа на пограничниците да се откъснат от контрола на заобикалящите ги държави и империи.

Тази флуидност на верността прави окончателното покоряване на тези групи доста сложно, тъй като прекалената агресия рискува да предизвика пренасочването на пограничниците от влиянието на една сила към друга.Така например Русия, Османската империя и Персия са ту врагове, ту съюзници на народите в Кавказ, в зависимост от това коя от останалите сили се стреми да наложи властта си над целия регион.

Андрусовският договор (Андрусовско примирие) е договор между Руското царство и Жечпосполита, подписан на 30 януари/9 февруари 1667 г. в село Андрусово край град Смоленск. Примирието слага край на руско-полската война от 1654 – 1667 г.

 Полско-литовската

държава или Жечпосполѝта съществувала между 1569 и 1795г. 

Полско-литовската държава е продължение на Полско-литовския съюз – лична уния между Полша и Литва при Ягелоните, съществувала от 1386 г.

Жечпосполита е сред най-големите държави в Европа и в продължение на 2 века успешно удържа нападенията на Тевтонския орден, Монголската империя, Руската империя, Османската империя и Швеция.

Нейната конституция от 3 май 1791 г. е първата писмена конституция на европейска държава и втората в света.

Първото столетие от нейното съществуване се смята от полската историография за златен век, а второто се свързва с военни поражения, възвръщане на крепостничеството и нарастваща анархия в политическия живот.

Това събитие е началото на войната между Жечпосполита и Московската държава. Първият етап се развива благоприятно за руско-казашките войски. До 1656 г. те контролират по-голямата част от територията на Жечпосполита. Едновременното шведско движение в Полша принуждава двете страни да подпишат предателското Виленско примирие, срещу което възразява Богдан Хмелницки.

Битката при Конотоп се разиграва в период, който започва почти веднага след смъртта на Хмелницки през 1657 г. и се характеризира с вътрешното съперничество на казашкото ръководство за власт в Хетманата. 

Запорожската войска, смятайки опитите на руските власти да ускорят процеса на влизане на украинските земи в структурата на Московската държава като нарушение на задълженията, „се освобождават от клетвата си“ към московския цар Вместо това те се връщат на служба при краля на Жечпосполита, чиито войски са успели да изгонят шведите от страната по това време.

За да наложи властта си на казаците със сила, на Виховски се налага, освен на полския крал, да се закълне във вярност и на кримския хан Мехмед IV Гирей, за да получи от него военна помощ.

Призовавайки за помощ кримските татари, Виховски се разправя брутално с въстаналата Полтава през юни 1658 г. Това събитие е началото на гражданска война, която по-късно получава името „Руина“. През август 1658 г. хетманът започва военни операции срещу руските войски: две обсади на Киев, атаки срещу руски гранични крепости, насърчаване на набезите на татарите в руските земи. Както пише авторът на „Хронология на високославните ясновелможи хетмани“: „Този Виховски, от властолюбието свое, руската държава измени и много градове, места и села малорусийски на Ордата за грабеж даде“. Цар Алексей Михайлович, не желаейки война, започва преговори с Виховски за мирно разрешаване на конфликта, които не дават резултат. През есента на 1658 г. Белгородският полк на княз Григорий Ромодановски влиза в Украйна. 

Казаците заявяват, че жителите на тези градове „ги разорявали, изгаряли къщите им и давали жените и децата им на татарите, ... и много братя загинали“......

Конотопската битка е първата от поредицата битки, загубени от руската армия по време на руско-полските войни.

Руско-турската война от 1676 – 1681 се води от Османската империя и съюзното на нея Кримско ханство с Руското царство за украинските земи.

Причина за войната е опитът на Османската империя да се намеси в руско-полските отношения и да вземе контрола над Деснобрежна Украйна.

войната продължила до 1713 г. с подписването на Адрианополския (Одринския) мир, който потвърждавал условията на Прутското примирие, и като цяло бил неизгоден, но необходим  за Русия.

Примирието представлява временен мир през война по взаимна уговорка на двете воюващи страни. Примирията могат да се зачитат като част от официални международни договори, но от друга страна те са част от неофициална договорка между срещуположните страни. Официалният и окончателен край на войната настъпва с подписването на мирен договор.

Прутската война, или Прутски поход, е част от Руско-турските войни, водена през 1711 г. Предизвикана от шведския крал Карл XII, тя се развива в контекста на Великата северна война (1699 – 1721).

Русия все още няма достъп до Черно море а много ѝ се иска....

Руско-турската война (1735 – 1739) е война между Русия и Османската империя, причинена от засилващи се противоречия относно резултатите от войната за полското наследство и безкрайните нападения на кримските татари. Войната също представя продължаващата битка на Русия за свободен достъп до Черно море.

Нишкият мирен договор е подписан на 3 октомври 1739 г. в Ниш между Османската империя и Руската империя. 1739 г. С него се препотвърждава края на руско-турската война (1735 – 1739) и на руските имперски амбиции за излаз на Черно море посредством Азовско, както и за придобиването на Крим от руска страна.

Войната свършила с Белградския договор на 18/29 септември 1739 г., с който Русия си възвърнала Крим, а другите земи били върнати на Турция. С този договор Русия приела да не изгражда черноморски флот.

 

Това са кофликтите за територия и надмощие на империте в Азия и централна Европа. И докато опсъждаме Русия, Турция и Полско-литовската държава или Жечпосполѝта.

На сцената има и Свещената Римска империя(Свещена Римска империя на германската нация) е историческо, многоетническо държавно образувание в Западна и Централна Европа, което се формира в Ранното средновековие и съществува до разпускането си през 1806 година, по време на Наполеоновите войни.

Венецианската република, основана според традицията през 697 г. от Паоло Лучо Анафесто, в хода на своята 1100-годишна история тя се утвърждава като една от най-големите европейски търговски и военноморски сили.

Жеч Посполита е Полско-литовската държава спомената по горе.

Свещената лига е военно-политически съюз между Свещената Римска империя, Венецианската република и Жеч Посполита и др. държави за борба срещу агресията на Османската империя в Централна Европа.

На 5 март 1684 г., чрез съдействието на папа Инокентий XI, се основава Свещената лига, по инициатива на Леополд I .

Договорът за създаване на Свещения съюз е сключен като съюз в борбата срещу Османската империя. В последвалата война те нанасят поражение на османците в битката за Виена. Свиква се Карловицкият конгрес, с който завършва войната. С нейния край на практика съюзът престава да съществува.

Между 1685 г. и 1689 г. са завладени области, които от векове принадлежат на Османската империя: Унгария, Трансилвания, Сърбия, за известно време дори гръцкият Пелопонес. Най-големият успех на Лигата са победите в битката при Мохач (1687) и битката при Зента (1697).

 

Граници...

Трансилвания

След този период мисля че българите са осъзнали че Османската империя губи своята сила и сега е момента да се организират въстания и чети срещу тях за освобождаване на България. На този етап Не мисля че българите са очаквани други държави да им помогнат. Тя все пак е отсъствала пет века от картата.

Глупаво е да си мислим че е станало като руска приказка. Народът е бил тормозен от Змея, а руският герой Иванушка е видяло как страда народа и е решил да го спаси от Змея като го убие. Въпреки че дълго време това ни е вглабявано от комунизма.

Истината е че българския народ е чакал геройа да ги освободи, но определени хора са забелязали възможността да се включат в политическите и икономически интереси на великите силни държави и по някакъв начин да ги привлекат към идеята да освободят България. Този процес е бил много дълак, труден и преследван от оправници и държави които нямат изгода от това. 

Първата стъпка е било запазването и разпространяването на Българската история и държавност във и извън България.

Но докато това ставало великите сили продължава да си гледат своите вътрешни  и религиозни интереси.

Белградският мирен договор е последния крупен международен и дипломатически успех на османската дипломация с еничарския корпус. Високата порта успява да си възвърне целокупното владение на Балканите за последно преди събитията от известното кърджалийско време, и да закрепи съществуващото положение във времето на европейското просвещение.

Мястото на сключване на договора е символно в контекста на превзетия от Сюлейман Велики – Белград, което датира в края на август 1521 г.

Русия си възвърнала Крим, а другите земи били върнати на Турция. С този договор Русия приела да не изгражда черноморски флот.

Руско-турската война от 1768 – 1774 г. (на турски език: 1768 – 1774 Osmanlı-Rus Savaşı) е една от ключовите по значение войни между Русия, с подкрепящите я Дания, Британия и Италия (херцогство Тоскана) от една страна, и Османската империя и Полската шляхта от друга, в резултат на която Русия получава правото на закрилник на православните в Османската империя и присъединява Южна Украйна, Северен Кавказ и Крим.

Кючук-кайнарджийския договор. Този договор е подписан в края на петата поредна Руско-турска война.

Въпреки че Русия гледа своите интереси руското влияние в Османската империя дава възможност на българите да напускат роните си земи и да ходят да се обучават в руски военни училища да преминават към Сърбия и Гърция и оттам да създават освободителни организации и издателство на революционни вестници и писане на книги описвайки българския дух и желанието за  собствена държава.

Росега вижда голям потенциал в българската армия и нейното участие в   полза на нейните победи.

Един от тези хора тръгвайки с идеята да се докаже пред Русия, участвайки в Руски  сражения за да подпомогне после българското освобождение чрез руска сила е Георги Стойков Мамарчов или Георги Мамарчев Буюклиу, известен предимно като капитан Георги Мамарчев, е български борец против османското владичество и капитан от руската армия. За него пише Георги Раковски, който обожавал дотолкова своя героичен вуйчо, че дори заменил кръстното си име Сава с вуйчовото Георги......Глава 42, разочарованието му от Русия можеш да разбереш прочитайки руско-турските войни в глава 40.

Аз осъзнах едно че освобождаването на България от османско робство Зависи единствено и само от българското търпение и саможертва както в това да си далеч от близките живееики в нелегалност за да можеш да водиш революционерски живот така и да жертваш живота си във въстания и битки за свободата си.

След Руско-Турската война от 1828 – 1829 г. 

Георги Раковски, Васил Левски, Христо Ботев и други.... започват нов етап за освобождаване на държавата но за да се освободи държава Тя трябва да съществува създава държава в държавата и това пробужда отново духа на Българския народ.

Почит към тези герой някой оцеляват други не през Априлското въстание и руско-турската освободителна война.

Дори и с нова държава войните неспират. А българската армия и хората участващи към нея трябва да бъдат уважени с почет и от нас самите поне да знаем за тях и тяхната история колко би ли ти са били и колко целтайни към българския народ.

Следващата глава 52, ще е за великата българска армия от първото царство до края на третото царство....