Народа(човека) на истока(Азия) пр.н.ер. 2част

 Народа(човека) на истока(Азия) пр.н.ер. смесени бракове и култура.

- 2 част -

През 300 г. пр. Хр.

Това е един от най-драматичните моменти в историята на Азия, защото две коренно различни цивилизационни вълни се удрят челно. От Запад идва елинизмът на Александър Македонски, а на Изток се заражда мощта на Хунну.

Сблъсъкът на Запад: Гърци срещу Саки

Александър Велики достига река Яксарт (Сирдаря) – „ръбът на света“ за тогавашните гърци.

Срещата: Тук високотехнологичната македонска фаланга се изправя срещу леката и подвижна кавалерия на Саките. Александър разбира, че степните воини не могат да бъдат победени с класическа война.

Умешването (Елино-Скитски синтез): След Александър в Централна Азия остават гръцки гарнизони. Тези гърци започват да се женят за местни жени от степните общности. Ражда се уникалното Гръко-бактрийско царство.

Резултатът: В степта навлизат античната архитектура и монетосеченето. Номадите започват да използват гръцки мотиви в своите бижута, а гърците приемат номадските тактики за езда.

....

Изтокът се консолидира: Раждането на Хунну

Докато на Запад се бият с гърците, в Монголия и около платото Ордос малките групи (твоите общности от 100-1000 души) правят нещо историческо – те се обединяват под един общ лидер, Шанюя.

Смесването: Хунну не са един етнос. Те са политически съюз между:

Старите местни родове (монголоиден тип).

Западноазиатските елементи, останали от предишните вълни (ираноезични воини).

Китайските дезертьори, които носят знания за обсадна техника и администрация.

Вече няма изолирани групи. Ако нападнеш един хунски лагер, отговаря цялата степ. Те създават първата истинска „държава на коня“.

Юеджите: Богатият посредник

Между гърците на запад и хунну на изток стоят Юеджите (Yuezhi) – онези високи, ираноезични хора, за които говорихме.

Те контролират най-важните пасища и търговски пътища.

През 300 г. пр. Хр. те са най-силните и най-„омесените“. Те са мостът, по който технологиите от гръцкия свят (като по-доброто коване на мечове) достигат до Хунну и Китай.

Промените в бита и духа

Към 300 г. пр. Хр. настъпва пълна професионализация на войната:

Стремето (ранни форми): Появяват се първите меки стремена или примки, които позволяват на ездача да бъде по-стабилен.

Композитният лък: Той става по-малък, но по-мощен – идеален за стрелба в движение.

Дипломацията на браковете: Това е периодът, в който се установява традицията „Heqin“ – мир чрез брак. Номадските вождове започват да искат китайски принцеси за жени, което води до вливане на китайска кръв и етикет в сърцето на степта.

......

Епохата на „Воюващите държави“ Китай 

Вместо една държава, по поречието на Хуанхъ и Янцдзъ съществуват Седем силни княжества (Ци, Чу, Ян, Хан, Чжао, Уей и Цин).

Те говорят сходни езици и споделят една култура, но се опитват да се изтребят взаимно в продължение на векове.

За номадите от степта „Китай“ е просто поредица от богати, но раздирани от конфликти съседи, които могат да бъдат нападани или използвани като съюзници.

Стените: През 300 г. пр. Хр. всяко северно княжество строи свои собствени локални стени. Те още не са свързани. Това са изолирани линии, които се опитват да спрат бързата кавалерия.

Централизация: За да се защитят от номадите и един от друг, княжествата започват да създават огромни армии и бюрокрация.

.....

Около 200 г. пр. Хр. картата на Азия претърпява драматична трансформация. Това е моментът, в който хаосът на „Седемте държави“ и племенните вражди се заменят от първите истински свръхдържави.

Китай: Раждането на династията Хан (202 г. пр. Хр.)

След краткия и брутален период на Цин Шъхуан, Китай изпада в гражданска война, от която победител излиза Лю Бан (император Гаодзу).

Династия Хан: Тя ще управлява следващите 400 години и ще даде името на китайския етнос.

Хунну: Възходът на Маодун (Моде)

Точно около 209–200 г. пр. Хр. номадите на север се обединяват под желязната ръка на шанюя Маодун.

Битката при Байден (200 г. пр. Хр.): Хунну обкръжават армията на новия император на Хан. Китай е принуден да сключи унизителен мир, известен като „хъцин“ (мир чрез родство), изпращайки принцеси и ежегодни дарове (коприна, вино, храна) на номадите.

Политическият съюз: Хунну вече не са просто сбор от племена, а степна империя, която диктува условията на Източна Азия.

Юеджите: Изтласкването започва

Докато Хунну стават по-силни, техните съседи и бивши господари – юеджите – започват да губят територии.

Конфликтът: Маодун напада юеджите и ги побеждава тежко. Това поставя началото на тяхната голяма миграция на запад, която по-късно ще „прегази“ Гръко-бактрийското царство.

Резултат: Те се превръщат в бежанци-завоеватели, които ще пренесат източните влияния към Индия.

Гръко-бактрийското царство: Експанзия към Индия

Около 200 г. пр. Хр. владетелите на Бактрия (като Евтидем I и сина му Деметрий I) започват походи на юг към Индия.

Индо-гръцкото царство: Те се възползват от разпада на империята Маурия в Индия.

Синтез: Това е времето на най-красивите антични монети и раждането на Гръко-будизма – първото изобразяване на Буда в човешки образ, вдъхновено от гръцките статуи на Аполон.

Този период показва как оцеляването на една култура често зависи от способността ѝ да се адаптира. 

.....

Да, около 200 г. пр. Хр. Рим не само съществува, но се превръща в най-страшната и динамична сила в Средиземноморието. Ако Китай и Хунну доминират Изтока, то Рим започва да полага основите на своята световна хегемония на Запад.

....

Точно през 200 г. пр. Хр. Рим започва Втората македонска война. Римляните пресичат Адриатическо море, за да се разправят с Филип V Македонски.

Край на фалангата: Римският легион доказва, че е по-гъвкав и ефективен от прочутата македонска фаланга (наследството на Александър Велики).

Връзката с Азия: Чрез тези победи Рим стъпва в Гърция, а малко по-късно (през 190 г. пр. Хр. в битката при Магнезия) ще разгроми и империята на Селевкидите в Мала Азия.

Рим все още е Република, а не Империя (в смисъла на управление от един император).

Сенат и народ: Властта е в ръцете на Сената и двамата консули, избирани всяка година.

.......

Макар Рим и Китай още да не знаят за съществуването си по това време, те се развиват паралелно като двете мощни „котви“ на Евразия. След около 100-150 години търговците ще започнат да свързват тези два края чрез Пътя на коприната.

....

През 100 г. пр. Хр. картата на Азия е достигнала етап на зрелост. Вече не говорим за малки княжества, а за четири гигантски империи, които докосват границите си и започват да обменят стоки, идеи и технологии.

Империята Хан (Китай) – Ерата на У-ди

Това е златният век на династията Хан. Император У-ди (Войнственият) променя лицето на Източна Азия:

Териториално разширение: Китай завладява Корейския полуостров (северната част), Виетнам и за първи път прониква дълбоко в Централна Азия (Ферганската долина).

Пътят на коприната: Официално е открит след мисиите на дипломата Джан Циен. Китайската коприна започва да пътува на запад, а в Китай пристигат „небесни коне“ и нови култури (грозде, люцерна).

Идеология: Конфуцианството става държавна религия, създавайки стабилна администрация от учени-чиновници.

Империята Хунну – Разцепление и отстъпление

След десетилетия на господство, Хунну започват да губят почва под краката си:

Войните с Хан: Император У-ди организира мащабни експедиции в сърцето на степите. Хунну са изтласкани на север от пустинята Гоби.

Вътрешни борби: Политическият съюз започва да се пропуква поради глад, загуба на добитък и борби за власт между отделните родове.

Кушаните (бившите Юеджи) и Индо-гръцките царства

Юеджите, които бяха изгонени от Хунну, вече са се установили в Бактрия (днешен Афганистан):

Трансформация: Те усвояват останките от Гръко-бактрийската култура и започват да се превръщат в уседнала цивилизация.

Индо-гръцкият край: В Индия все още съществуват малки гръцки държави, където крале като Менандър I приемат будизма, създавайки уникалния стил на Гандхара (гръцко изкуство с будистки сюжети).

Партия (Партианското царство)

В Западна Азия (Иран и Месопотамия) изгрява нова суперсила:

Възход: Партите (ирански народ) окончателно изтласкват наследниците на Александър Македонски (Селевкидите).

Посредник: Те стават основният "митничар" на Пътя на коприната. Всичко, което пътува от Китай за Рим, минава през партите, което ги прави неимоверно богати.

А какво прави Рим по това време?

През 100 г. пр. Хр. Рим вече е господар на цялото Средиземноморие и е на крачка от Азия. Римските легиони вече са в Мала Азия (днешна Турция) и скоро ще се изправят лице в лице с Партия. Това е моментът, в който двете крайни точки на Евразия – Рим и Китай – започват да усещат присъствието си чрез търговията, макар и никога да не влизат в директен военен конфликт.

Това е един от най-фасциниращите аспекти на античната история. Около 100 г. пр. Хр. големите сили не са „чисти“ етноси, а по-скоро културни и политически котли, в които се претапят десетки народи.

....

Хунну (Степната конфедерация)

Хунну са класически пример за политически съюз, а не за единна кръвна линия. В техния лагер ще откриете:

Прото-тюрки и монголи: Ядрото на войнството.

Ираноезични номади (Саки): Те внасят умения в металургията и специфични оръжия.

Енисейски народи: Племена от по-северните горски райони.

Китайски бегълци: Войници и занаятчии, избягали от данъците на династията Хан, които строят за хунну укрепени лагери.

Етносът: Дефинира се не по езика, а по това дали признаваш властта на Шанюя и дали живееш „на седло“.

......

Кушаните (Бившите Юеджи)

Това е може би най-интересната „скара“ в историята. Когато Юеджите се заселват в Бактрия, те стават господари на:

Тохари (самите Юеджи): Ираноезични хора, често изобразявани с червени коси и светли очи.

Елини (Гърци): Наследниците на ветераните на Александър Македонски, които все още говорят гръцки и строят театри.

Бактрийци и Согдийци: Местното иранско население – уседнали земеделци и най-добрите търговци в Азия.

Индийци: Търговци и монаси, пренасящи будизма и санскрит.

Резултат: Кушанските царе започват да пишат на гръцка азбука, да се обличат като номади и да вярват в Буда.

.....

Партия (Партите)

Партите са били малко малцинство, управляващо огромна мозайка:

Парни (Скитско племе): Първоначалните завоеватели, конни стрелци от степите.

Персийци: Старата аристокрация, пазеща традициите на Кир и Дарий.

Вавилонци и Асирийци: Древните народи на Месопотамия с техните храмове и клинопис.

Евреи и Арамеи: Големи общности в градове като Селевкия и Ктезифон.

Гърци: В парските градове все още има гръцки общини със свои закони.

Народа(човека) на истока(Азия) пр.н.ер. смесени бракове и култура.....- 3 част -