СЪВЕТИ

Националната музикална академия “Проф. Панчо Владигеров” е единственото висше училище за професионални музиканти в България, съкратено НМА. Академията е основана като Държавна музикална академия с Царски указ № 145, обнародван в „Държавен вестник“ от 21 юли 1921 г. Първият ректор на висшето училище е Димитър Хаджигеоргиев роден 30 юни 1873 г. - Починал 19 март 1932 г. (58 г.)

Димитър Хаджигеоргиев автор е на юбилейни маршове и на 20 учебника по нотно пеене. Сред известните му творби са оперетата „Тахирбеговица“, „Юбилейна кантата на цар Освободител Александър II“, „Юбилеен марш на Иван Вазов“, „Юбилеен марш на цар Фердинанд“. Най-голямото му музикално произведение е операта „Тахирбеговица“, която е играна над 50 пъти на сцената на Народния театър.

През 1934 година в програмата е включена самостоятелна дисциплина за теория на българската народна музика, по инициатива на Добри Христов и неговия асистент Стоян Джуджев, който става и първият преподавател.

Стоян Стоев Джуджев(6 декември 1902 - 17 март 1997) е български музиковед и фолклорист.

През 1924 г. завършва Държавната музикална академия в София при Добри Христов, Стоян Брашованов и Димитър Радев. През 1931 г. защитава докторска дисертация в Сорбоната на тема „Ритъм и такт в българската народна музика“.

Държавната музикална академия, от 1937 г. е доцент, а през 1941 е избран за професор по музикална етнография и българска народна музика. В периода 1954-1974 г. е ръководител на катедрата по История на музиката и етномузикология в Българската държавна консерватория. Работи върху теорията на българската народна музика и доразвива теоретичните постановки на Добри Христов и Васил Стоин. Негови по-известни ученици са Иван Качулев, Елена Стоин, Николай Кауфман, Тодор Джиджев, Михаил Букурещлиев.

Добри Христов е български композитор, един от майсторите от първото поколение български композитори.

Българска народна музика е музикален жанр, обхващащ предназначената за представяне пред публика музика, базирана на традиционния музикален фолклор в Българското землище.

По своя характер и изразни средства тя варира според регионите, в които е възникнала, затова е и разделена на няколко фолклорно-етнографски области.

България е разделена в няколко етнографски области, всяка от които има своите особености по отношение на песенно-танцовия фолклор. Най-общо фолклорните области в България са седем: