Североизточна Азия, по-конкретно района на река Амур, днешна Манджурия (Североизточен Китай) и части от Източен Сибир.

По времето на хан Крум (управлявал между 803 и 814 г.), този регион е бил далеч от пределите на Византия или Първото българско царство, но там са кипели важни исторически процеси. Ето кои са основните групи, населявали това място в началото на IX век:

Държавата Бохай (Balhae)

Това е най-значимата организирана сила в този регион по това време.

Кои са те: Смесено население от тунгусо-манджурски племена (главно мохе) и остатъци от корейското кралство Когурьо.

Статут: По времето на Крум, Бохай преживява своя "Златен век" под управлението на крал Ганг (809–812) и крал Сон (818–830). Те са били културно развита държава, често наричана от китайците "Процъфтяващата страна на Изтока".

Племената Мохе (Mohe)

Те са преките предци на по-късните джурджени (и още по-късно – манджурите).

Местоположение: Живеели са в гъстите гори и по поречието на река Амур.

Начин на живот: Били са известни като отлични ловци и воини. Докато някои от тях били част от държавата Бохай, северните групи оставали независими племена.

Шивей (Shiwei)

На запад от оградения кръг (към днешна Монголия и вътрешността на Манджурия) са живели племената Шивей.

Значение: Те се считат за далечни предци на монголите. По времето на Крум те са били предимно номади, занимаващи се с животновъдство и лов.

Киданите (Khitan)

Разположени малко по-на юг от кръгчето (около река Ляо), киданите по това време са били под влиянието на китайската династия Танг или Уйгурския каганат, но вече са започвали да трупат сила, която два века по-късно ще им позволи да създадат империята Ляо.