XVII век (около 1600 – 1650 г.):

 XVII век (около 1600 – 1650 г.): Преданията сочат, че предците на Левски са били свободни пастири и земеделци в района на Сърнена Средна гора. Родът е бил известен със своята физическа здравина и упоритост

Свободни пастири и земеделци (Средна гора): Този детайл е ключов. В района на Сърнена Средна гора през XVII век много Българи (Bulgarians) са се ползвали със статут на войнуци или дервентджии (пазители на проходи). Това им е давало относителна лична свобода и право да носят оръжие – нещо, което възпитава чувство за достойнство и независимост, коренно различно от това на крепостния селянин в Европа.

Кунчеви (Бащина линия): Тяхната линия носи енергията на планинците, които по-късно се „спускат“ в градовете и вливат своята жизненост в еснафските среди.

Караиванови (Майчина линия): При тях информацията за XVII век често се свързва с по-трайно уседнал, градски или административен авторитет в Карлово, което допълва физическата сила на Кунчеви с духовна и интелектуална устойчивост.

Османски данъчни архиви (Джизие и Нюфус дефтери): Името на дядото на Левски – Кунчо Видолов – се споменава в контекста на първите десетилетия на XIX век. В по-късен регистър от 1833 г. 

Иван Кунчев и неговия брат Въло. Те са записани като занаятчии (гайтанджии) в махала „Табак“ в Карлово.

Църковни и водни архиви (Ктиторски надписи): Родът Караиванови излиза на преден план още в края на XVII век. Има данни за Тинко, роден около 1670 г. Неговият син, Иван Тинков Тахчиоолу (известен като Кара Иван), е бил майстор на чешми и калдъръми. 

Кунчеви (по бащина линия) и Караиванови (по майчина линия). Род от 1600

Гайтанджийството: От домашна работа към „чаркове“

През 1600-те години гайтаните са се плели на ръка. Голямата промяна настъпва през XVIII век, когато се появяват чарковете (механични станове, задвижвани от вода). Родовете, които са притежавали тези технологии, стават изключително богати и влиятелни.

Много от тези фамилии не само доживяват Освобождението, но и се превръщат в основа на българската инду.

Родът Караиванови (Карлово): Както вече споменахме, това е родът на майката на Левски. Те са били водещи майстори на гайтани и чешми. След 1878 г. наследници на този род продължават да бъдат част от стопанския и интелектуален елит на България.

Родът Калпазанови (Габрово): Това е класически пример. Основателят Иван Калпазанов стъпва върху вековната семейна традиция в гайтанджийството и през 1882 г. (в Третото царство) открива първата модерна текстилна фабрика в Княжество България. Неговият род е активен индустриален фактор до 1944 г.

Родът Гюзелеви и Хаджиберови (Габрово): Тези родове имат корени в занаятчийството от XVII-XVIII век. След Освобождението те инвестират натрупания капитал от гайтани в модерни фабрики и електроцентрали. Васил Хаджиберов е човекът, светнал първата електрическа крушка в Габрово.

Социално-икономическо оцеляване (Елитът)

Ако говорим за големите гайтанджийски фамилии, които са диктували модата и икономиката в центрове като Габрово, Карлово, Калофер и Копривщица:

Оцеляемост: Около 15–20% от големите гайтанджийски родове успяват да превърнат занаята в модерна индустрия след 1878 г.

Причина за спада: Огромна част от родовете фалират веднага след Освобождението. Причината е, че те са произвеждали гайтани за огромния пазар на Османската империя (за аскера и чиновниците). Когато границите се затварят и евтините европейски фабрични стоки заливат България, старите чаркове стават нерентабилни.

Примери за оцелели: В Габрово от десетки фамилии, само около 10-12 големи рода (като Калпазанови, Хаджиберови, Гюзелеви) стават истински индустриални династии в Третото царство.

Физическо оцеляване (Наследниците)

Тук бройката е много по-голяма. Повечето родове от 1600-те години не изчезват, а се разклоняват и трансформират:

Брой наследници: Един род, започнал от един „прадядо“ през 1600 г., до началото на XX век (след 10-12 поколения) обикновено наброява между 200 и 500 живи наследници, разпръснати в различни клонове.

Промяна на имената: Много родове „губят“ бройката си в архивите, защото сменят фамилиите си. Например, синът на Кунчо става Кунчев, но неговите внуци може да вземат името на друг изявен предък или занаят.

Фамилията Ганчев е една от класическите български фамилии с много дълбоки корени, която се среща често именно в регионите, за които говорихме – подножието на Стара планина и Средна гора (Габрово, Трявна, Карлово, Казанлък).

Ако търсим връзката на вашия род с гайтанджийството и периода от 1600 г., ето как се подреждат историческите пъзели:

Произход на името и ранна история

Името произлиза от Ганчо – умалително от Драган, Ган (съкратено от Герган/Георги) или Стоган. През XVII век (1600-те), когато се формират родовите ядра, имената често са били свързани с основателя на рода – „Дядо Ганчо“.

Ганчеви като занаятчии: В Габрово и Трявна родът Ганчеви е тясно свързан с ковачеството, дюлгерството (строителството) и, разбира се, с гайтанджийството.