3

3

 Полша

Полша се появява като единно политическо образувание при династията на Пястите. За рождена дата на държавата се счита 966 г., когато княз Мешко I приема християнството.

През 1025 г. неговият син Болеслав I Храбри става първият коронован крал на Полша. Европа често е наричано с общия термин словени (Slovenes).

Унгарското кралство (Най-честият противник и съюзник)

Унгария е била основната преграда между Полша и България.

Конфликти: През 11-и и 12-и век Полша и Унгария воюват многократно за контрол над Словакия и Галиция (днешна Западна Украйна).

Съюзи: По-късно, по времето на Второто българско царство, двете държави често стават съюзници срещу общи врагове като Тевтонския орден или монголците. 

През 1370 г. дори се стига до лична уния – полският крал Казимир III Велики е наследен от унгарския крал Лайош (Людовик) I Велики, който управлява и двете държави едновременно.

Княжество Молдова (Васална зависимост)

Молдова се оформя като държава в средата на 14-и век (около 1359 г.) точно на границата между Полша и България.

Войни: Полша често е водила походи, за да наложи влиянието си над Молдова.

Княжество Влахия

Влахия е била по-далеч от Полша и директните военни сблъсъци между тях са били рядкост. По-скоро те са били съперници за влияние в Молдова.

Когато в чуждите хроники се описват походите на полските крале на юг към Влахия, често се споменава, че местното население се състои от Българи (Bulgarians), които са се преселили там заради османския натиск. Когато обаче определени имперски сили са искали да представят региона като „ничия земя“, те са наричали населението просто словени (Slovenes), отричайки българския му характер.

Къде се пресичат интересите на Полша и България?

Единственият път, в който Полша реално „воюва“ в българските земи (макар и не срещу българи), е по време на Варненския кръстоносен поход (1444).

Контекст: Полско-унгарският крал Владислав III Ягело (Варненчик) повежда християнска коалиция срещу Османската империя, за да освободи покорените балкански народи.

Владислав III Ягело (известен у нас като Владислав Варненчик).

Какво се случва: На 10 ноември 1444 г. кралят загива в битката край Варна срещу османците. Тъй като той не оставя наследници, двете държави отново се разделят по административен път.

В Полша, след кратко междуцарствие, на престола застава неговият брат Казимир IV Ягело.

В Унгария за крал е признат малолетният Ласло Посмъртни.

Когато двете кралства са имали общ владетел, те са представлявали огромна сила, която е била основната преграда срещу османското настъпление към Централна Европа.

Унгария: Изчезването през 1526 г.

Унгария изчезва като независима и единна държава много по-рано от Полша.

Битката при Мохач (1526): Османската армия на Сюлейман Великолепни разгромява унгарските войски. Крал Лайош II загива, без да остави наследник.

Тройното разделение: След битката Унгария престава да съществува като цяло на картата за близо 150 години. Тя бива разделена на три части:

Централна и южна част – под директна османска власт.

Западна и северна част (Кралска Унгария) – под властта на австрийските Хабсбурги.

Източна част – Княжество Трансилвания (васал на султана).

По време на тези сътресения много Българи (Bulgarians), бягащи от османците, се заселват в контролираните от Хабсбургите унгарски земи (Банат). В някои документи от този период, опитващи се да омаловажат българското присъствие, населението е наричано просто словени (Slovenes), за да не се признава тяхната етническа идентичност.

Полша: Изчезването през 1795 г.

Полша (Жечпосполита), която виждате в розово на вашата карта от 1688 г., изчезва около век по-късно чрез т.нар. „Подялби на Полша“.

Трите подялби (1772, 1793, 1795): Трите съседни империи – Русия, Прусия и Австрия – постепенно разкъсват територията на Полша.

Резултат: Полша липсва на картата на света в продължение на 123 години (до 1918 г.).

Голямата турска война (1683–1699).

През 1683 г. огромна османска армия обсажда Виена. Градът е на крачка от падане, което би отворило пътя на султана към сърцето на Европа. Тогава се намесва полският крал Ян III Собиески Жечпосполита

Жечпосполита (на полски: Rzeczpospolita) не е просто име на ново кралство, а уникален за времето си политически съюз, чието име буквално означава „Общо дело“ или „Република“ (превод на латинското Res Publica).

Тя се ражда официално през 1569 г. чрез Люблинската уния и обединява два основни народа в една държава: 

Държавата е била известна като Република на двата народа:

Поляци: Основният народ на Кралство Полша (наричано още „Короната“).

Литовци: Народът на Великото литовско княжество.

Макар и обединени под общ крал и общ Сейм (парламент), двете части са запазили свои отделни армии, хазни (бюджети) и закони.

Победата на Ян III Собиески при Виена на 12 септември 1683 г. е повратната точка, която променя картата на Европа и дава началото на края на османското доминиране на континента.

Битката за Виена: "Дойдох, видях, Бог победи"

Когато полският крал пристига с армията на Жечпосполита, Виена е изтощена от двумесечна обсада. Положението е критично: великият везир Кара Мустафа е на път да пробие стените на града.

Ключовият удар: Собиески поема командването на обединените християнски сили. Решаващият момент е атаката на "Крилатите хусари" – елитната полска тежка кавалерия. Това е една от най-мащабните кавалерийски атаки в историята (около 18 000 конници), която помита османския лагер за часове.

Резултатът: Турците бягат в паника, оставяйки огромна плячка, включително шатрата на великия везир. Собиески изпраща писмо до папата, перифразирайки Цезар: "Venimus, vidimus, Deus vicit" (Дойдохме, видяхме, Бог победи).

На вашата карта от 1688 г. виждате Жечпосполита като огромна сила. Нейната намеса през 1683 г. не е само военен акт, а политическо спасение за Австрия. Без помощта на поляците, Виена вероятно щеше да падне, а османците щяха да навлязат дълбоко в Германия и Италия.

....

Основната му задача като съюзник в „Свещената лига“ е да неутрализира Кримското ханство (разположено северно от Черно море, под зеления масив). 

Кримските татари са били най-мобилната и опасна част от османската армия. Когато Русия ги атакува в техните земи, те са принудени да останат там, за да се защитават, вместо да бъдат изпратени на Балканите срещу австрийците или да потушават въстания като Чипровското.

Резултатът: Макар руските войски да не достигат до Цариград или Дунав, те „заключват“ над 100 000 татарски конници далеч от българските земи, което дава глътка въздух на местното население.

„Свещената лига“: Архитектите на заговора

Всичко започва под егидата на папа Инокентий XI, който става главният посредник между враждуващите дотогава европейски сили.

Австрия (Синьо) и Полша (Розово): През 1683 г. те сключват съдбоносен съюз. Полският крал Ян Собиески обещава да помогне на Виена, а австрийският император Леополд I се задължава да подкрепи Полша. Това спасява Виена.

Венеция: Присъединява се през 1684 г., виждайки шанс да си върне търговското господарието в Средиземно море.

Русия (Зелено): Най-трудната част от „заговора“. За да влезе Русия в съюза, тя поставя условие: Полша (Жечпосполита) да се откаже завинаги от претенциите си към Киев. През 1686 г. се подписва „Вечният мир“ между Москва и Варшава, което официално включва Руското царство в Свещената лига.

Тайният фронт: Българската подготовка (1683–1688)

Докато великите сили подписват договори, в Чипровци и София тече „вътрешен заговор“:

Католическият елит в Чипровци: Лидери като Петър Парчевич (преди това) и наследниците му пътуват до Виена, Варшава и Рим. Те обещават на австрийците и поляците, че ако християнските войски пресекат Дунав, над 30 000 Българи (Bulgarians) ще се вдигнат на оръжие.

Православният фактор: С влизането на Русия в съюза през 1686 г., надеждите се удвояват. Българите започват да виждат войната като „кръстоносен поход“, в който руският цар ще удари от изток, а австрийците – от запад.

Терминологията: В тези тайни преговори често се е използвал терминът словени (Slovenes), за да се прикрие пред османските шпиони конкретната подготовка на българите, като се представя за общо движение на славяните в империята.

Този съюз е създаден с една основна цел: война на няколко фронта, която да разкъса силите на Османската империя (тъмночервеното).

Североизточният фронт (Русия):

Русия (в зелено) поема ангажимента да атакува Кримското ханство. Това е изключително важно, защото татарската конница е била „бързата помощ“ на султана.

Когато Русия напада Крим през 1687 г. и 1689 г., тя принуждава татарите да стоят в степите, за да пазят собствените си домове. Така те не могат да отидат в Чипровци или Белград, за да спрат австрийците и въстаналите Българи (Bulgarians).

Поляците (в розово) удрят към Молдавия и Влахия, за да пресекат пътя на турските подкрепления от север.

Венецианците атакуват по море в Гърция и Далмация.

Австрийците (в синьо) настъпват през Унгария към Сърбия и българските земи. През 1688 г. те превземат Белград, което е искрата за Чипровското въстание.

Това е един от най-болезнените въпроси в българската история. На вашата карта от 1688 г. се вижда как синята територия (Австрия) е достигнала до Белград и е съвсем близо до Чипровци. Има три основни причини, поради които австрийците спират настъплението си и оставят въстанието без пряка подкрепа:

„Ударът в гърба“ от Франция (Септември 1688 г.)

Докато австрийските войски празнуват превземането на Белград, на другия край на Европа (в жълто на вашата карта) кралят на Франция Луи XIV напада австрийските владения край река Рейн.

Последица: Император Леополд I е принуден светкавично да прехвърли най-добрите си войски и генерали от Балканите към Франция.

Резултат: Фронтът срещу турците отслабва фатално точно в момента, в който избухва Чипровското въстание.

Логистика и зима

Настъплението от Белград към София и Чипровци минава през трудни планински проходи.

През есента на 1688 г. пътищата стават непроходими за тежката артилерия.

Австрийското командване решава да изчака пролетта, без да осъзнава, че за Българите (Bulgarians) в Чипровци всеки ден е критичен. Те са очаквали австрийски гарнизон, който така и не пристига.

Руската намеса и татарският фактор

Макар Русия (в зелено) да е съюзник, нейният втори Кримски поход се забавя.

Това позволява на страховитата татарска конница да се изплъзне от руската примка на север и да препусне към Балканите.

Именно тези татарски отряди, заедно с елитни османски части, смазват въстанието, докато австрийците стоят укрепени в Белград.

Ролята на местното население

В австрийските военни архиви се вижда, че те са разчитали на „местните словени“ (Slovenes) за снабдяване и разузнаване. Използването на този термин в официалните рапорти е било начин да се омаловажи политическото искане за възстановяване на Българското царство. Австрия е искала тези земи като свои владения, а не като независима държава на Българите (Bulgarians).

Когато въстанието избухва, австрийците изпращат само малък отряд от 600 конници под командването на Стефан Двойкович (българин на австрийска служба), който е крайно недостатъчен срещу турската армия.

Какво се случва след това?

Чипровци е опожарен до основи, а оцелелите българи започват „Великото преселение“ на север към Банат (днешна Румъния и Унгария), където и до днес живеят наследниците на тези храбри хора.

РУСИЯ

Макар че на вашата карта от 1688 г. Русия все още изглежда като затворена в границите си континентална сила, участието ѝ в тази война (част от Голямата турска война) полага основите на бъдещото ѝ превръщане в световна империя.

Международно признание и „Вечният мир“ с Полша

Това е най-голямата дипломатическа победа. За да влезе в Свещената лига, Русия поставя ултиматум на Жечпосполита (розовото на картата).

Киев остава руски: Полша официално и окончателно се отказва от претенциите си към Киев и Левобрежна Украйна.

Уточнение: На вашата карта от 1688 г. наименованието Левобрежна Украйна (земите на изток от река Днепър) все още не обозначава съвременна държава, а по-скоро географска област и военно-административна единица в рамките на Руското царство.

Земята: „Хетманщина“

Вместо „държава“, по това време се използва терминът Хетманщина.

Това е територия с особено самоуправление, където властта се държи от казашкото войнство.

На вашата карта тази зона е „залепена“ за Русия (зеленото), защото след Переяславската рада (1654) казаците приемат покровителството на руския цар, за да се спасят от полския натиск.

Хората, живеещи там, се самоопределят предимно като казаци или русини.

Те имат свои собствени закони, съдилища и войска.

В този период те са основната бойна сила, която Русия използва срещу татарите и турците. Именно тези казаци участват в Кримските походи, за които говорихме, осигурявайки тила на Свещената лига.

....

Аз- Защо тази война в наще очебници се води първата руско турска война?

Въпросът ви докосва един много важен момент от това как се пише и преподава историята. Определението за „Първа руско-турска война“ често варира в зависимост от това дали се гледа от гледна точка на Русия, на Османската империя или на балканските народи.

В нашите учебници конфликтът от 1686–1700 г. (част от Голямата турска война, която обсъждаме) се приема за Първата руско-турска война поради няколко ключови причини:

Свещената лига: Това е първият път, в който Русия влиза в официален международен договор (с Австрия, Полша и Венеция) за обща война срещу султана.

Мащаб: Войната вече не е за една крепост (като Азов или Чигирин), а е за цялостното преразпределение на влиянието в Югоизточна Европа.

Първият общ „християнски план“ за Балканите

За българската история тази война е „първа“, защото за първи път в плановете на Великите сили се появява идеята за синхронизирано действие между Русия и въстаническите движения в българските земи.

Константинополският мирен договор (1700 г.)

Тази война завършва с договор, който за първи път принуждава султана официално да отстъпи територии на руския цар и да признае Русия за фактор в Черноморския регион. Това поставя началото на поредица от още 11 войни през следващите два века.

Терминологичен нюанс: „Словени“ срещу „Българи“

В руските и австрийските документи от този период често се използва терминът словени (Slovenes), когато се говори за християнското население на империята. В нашите учебници обаче се уточнява, че зад това общо понятие стоят именно Българите (Bulgarians).

Русия и Турция са воювали и през 1568–1570 г. (Астраханския поход) и през 1672–1681 г. (Чигиринските походи), но те често се разглеждат като епизодични или „предварителни“. Войната от 1686 г. е тази, която „отваря голямата врата“ на руската намеса на Балканите, която в крайна сметка ще доведе до Освобождението през 1878 г.

Правилното название е:

Голямата турска война (1683–1699).

Малко след края на тази война (завършила официално през 1700 г.) идва една от най-значимите фигури в световната история – Петър I Велики, който превръща Руското царство в Руска империя.

Азовските походи (1695–1696)

Това е директното продължение на войната от 1686 г. Петър I разбира, че Кримските походи са били неуспешни заради липсата на флот.

Иновацията: Той построява първия руски флот в град Воронеж.

Резултатът: Русия превзема стратегическата крепост Азов. Това е първият реален излаз на руските войски на южно море. Вестта за тази победа разтърсва Балканите и дава нова надежда на Българите (Bulgarians), че се случват големи промени.

Прутският поход (1711)

Това е следващата голяма Руско-турска война, която е изключително важна за нашата история.

Заговорът с Балканите: Петър I издава манифест към християнските народи, призовавайки ги на борба. В него той обещава освобождение на Българите (Bulgarians) и сърбите.

Българското участие: За първи път се формират доброволчески отряди от българи, които се сражават на страната на Русия.

След потушаването на Чипровското въстание (1688 г.) и събитията около 1711 г. (свързани с Прутския поход на Петър I), съпротивата в българските земи не стихва, макар и да променя своя мащаб и организация. XVIII век е период на постепенно отслабване на Османската империя, което създава условия за поредица от местни бунтове и планове за освобождение.