《《《《 41ст. - 42 - 43ст. 》》》》
Литовската държава се консолидира по-рано като единна сила.
Възход: През XIII век (около 1230-те г.) княз Миндовг обединява литовските племена, за да отблъсне тевтонските рицари. Докато руските княжества са под монголско иго, Литва се възползва от техния упадък. През XIV век, под управлението на Гедимин и Олгерд, тя заема огромни територии от бившата Киевска Рус (днешна Беларус и Украйна). Литва става „руско-литовска“ държава. По-голямата част от населението са православни „словени“, а официалният език на администрацията дълго време е старобългарски (църковнославянски) вариант. Москва израства чрез тясно сътрудничество със Златната орда. Московските князе успяват да извоюват правото да събират данъците за монголите, което им дава финансово и политическо предимство пред съседите им (като Твер).
Чак при Иван III (края на XV век), за когото говорихме, Москва става достатъчно силна, за да отхвърли монголската зависимост
Първи брак: с Мария Борисовна Тверска (1452 г.)(когато той е на 12 години). На 18г той става баща. Иван III се жени много млад и от този съюз се ражда само един законен наследник, който по-късно става обект на голямата династична борба.
Иван Иванович „Млади“ ражда се 1458г Той е официалният престолонаследник, съвладетел на баща си и военачалник.
Стефан III Велики (на румънски: Ștefan cel Mare) е една от най-значимите фигури в историята на Източна Европа през XV век. Той е владетел (войвода) на Молдавското княжесте историческа съдба като „новите сили“ на Източна Европа, но възходът им не е напълно паралелен – Москва започва малко по-рано, докато Молдова се появява като по-късен, но изключително динамичен играч.
Стефан III Велики е наистина забележителна фигура, чието управление (1457–1504) превръща Молдова в непревземаема крепост на християнството. Неговата съпротива срещу Османската империя през 70-те години на XV век е епична, като кулминацията е Битката при Васлуй (1475), където той разгромява далеч по-многобройна османска армия.
Втори брак: със София Палеологина 1472г.
Ролята на Папа Сикст IV: Инициативата действително идва от Ватикана. Папата се е надявал, че чрез този брак ще привлече Великото московско княжество към уния с Католическата църква и ще спечели съюзник в борбата срещу Османската империя.
Иван Иванович - Въпреки че е само на 13 години по това време, Иван Млади е оставен като формален наместник в Москва, докато баща му води кампанията срещу Новгородската република. Това е бойното му кръщение в държавните дела. До 1476 г. Новгород вече е в пълна зависимост, което премахва най-големия вътрешен съперник на „словените“ в региона.
Иван Иванович „Млади“ е на 14г
През 70-те години на XV век напрежението между Москва и татарите достига връхна точка. Иван Млади участва активно в отбраната на южните граници по река Ока. През 1472 г. той показва лична храброст при отблъскването на войските на хан Ахмат край град Алексин, което е важна репетиция за по-късното „Стоене на река Угра“. По време на неговото юношество московските войски (често под номиналното му командване или с негова логистична подкрепа) разширяват границите на изток, присъединявайки „Велика Перм“. Това осигурява на Москва контрол върху ценни търговски пътища и ресурси.
От брака със София
Елена Ивановна ражда се 1476г
Иван Иванович „Млади“ е на 18г
През 1476 г. Иван Млади вече е официално признат за „Велик княз“ съвместно с баща си. В международните документи той се подписва веднага след Иван III. Това е знак за изключителна стабилност на династията, особено след като София Палеологина (неговата мащеха) вече е в двора и е родила Елена.
Феодосия Ивановна 1477г.
Когато Феодосия се ражда през 1477 г., баща ѝ Иван III е в разгара на окончателното ликвидиране на независимостта на Новгород. В този период Москва вече не е просто едно от многото княжества, а се превръща в център, който обединява всички „руски словени“ под една корона.
За разлика от сестра си Елена, която е изпратена в Литва по дипломатически причини, Феодосия остава в Москва. Тя е омъжена за един от най-видните военачалници на баща си – княз Василий Данилович Холмски.
Военна слава: Съпругът ѝ, Василий Холмски, е един от героите в битката при Ведроша (1500 г.), където московските войски разгромяват литовците.
Иван Иванович „Млади“ е на 19г
Василий III Иванович 1479г
Раждането на Василий III Иванович на 25 март 1479 г. бележи повратна точка в историята на Русия. Той е първият син на Иван III от брака му със София Палеологина и появата му веднага създава политическо напрежение в Кремъл.
Иван Иванович „Млади“ е на 21г
С раждането на Василий се оформят две групировки в двора, които ще се борят за престола през следващите 20 години:
Линията на Иван Млади: Подкрепяна от старата московска аристокрация (болярите), които искат да запазят традициите.
Линията на Василий (София Палеологина): Подкрепяна от гръцките приближени на майка му и нови служители, които се стремят към византийски тип самодържавие.
Юрий Иванович (1480–1536). Той е третият син на Иван III и София Палеологина (и вторият оцелял до зряла възраст след Василий III).
Юрий Иванович е една от най-трагичните фигури в династията на Рюриковичите от този период. Ето най-важното за него:
След смъртта на баща си през 1505 г., Юрий получава в удел град Дмитров, както и Звенигород, Руза и Кашин. Той превръща Дмитров в богато и процъфтяващо княжество, като дори построява величествения Успенски събор, който стои и до днес.
Дмитрий Иванович Жилка 1481г
Дмитрий Иванович Жилка (1481–1521) е четвъртият син на великия московски княз Иван III Василиевич и известната византийска принцеса София Палеологина. Неговият живот е класически пример за съдбата на по-младите принцове в периода на зараждащото се Руско самодържавие.
След смъртта на баща си през 1505 г., Дмитрий получава като наследство (удел) град Углич, заедно с Хлепен, Рогачев и Зубцов. Като уделен княз той е разполагал със собствена администрация и войска, но е бил длъжен да бъде лоялен васал на по-големия си брат — великия княз Василий III.
Иван Иванович „Млади“ е на 23г
Евдокия Ивановна 1483г
Това е ключов момент за Москва. През 1483 г. напрежението между Иван III и неговия девер, тверския княз Михаил Борисович, ескалира.
Причина: Михаил Борисович се опитва да сключи съюз с полско-литовския крал Казимир IV, за да запази независимостта на Твер.
Действия: Иван III и Иван Млади започват дипломатически и военен натиск. През следващите две години (до 1485 г.) Твер окончателно ще падне под властта на Москва, като Иван Млади ще бъде обявен за княз на Твер.
Елена Стефановна, дъщеря на Стефан Велики). Се жени за първородния Иван Млади.12 януари 1483 г.Иван Иванович „Млади“ е на 25г Дмитрий Иванович Внук Роден на: 10 октомври 1483 г.
През 1483 г. се провежда един от най-мащабните и ранни руски военни походи отвъд Урал.
Воеводи: Походът се води от княз Фьодор Курбски-Черни и Иван Салтик-Травин.
Цел: Укротяване на вогулите (манси) и подчиняване на югорските князе.
Резултат: Руските войски преминават огромни разстояния по реките Иртиш и Об, разбиват местните сили и налагат данък (ясак) на местните племена. Това е важна стъпка към бъдещото разширение на държавата на изток.
Андрей Иванович Старицки ражда1490г
След смъртта на баща си през 1505 г., Андрей е едва 15-годишен. Той получава в наследство Старица (в Тверска област), както и Верея и Вишгород. Подобно на братята си Дмитрий и Юрий, той е подложен на строгия контрол на по-големия си брат Василий III.
За разлика от Дмитрий Жилка, на Андрей Иванович в крайна сметка му е позволено да се ожени, но едва след като Василий III вече има собствен наследник (бъдещия Иван Грозни).
През 1533 г. Андрей се жени за Ефросиния Хованска.
Ражда им се син — Владимир Андреевич, който по-късно се превръща в последната голяма заплаха за властта на Иван Грозни.
Иван Иванович „Млади“ е на 32г.
Дмитрий Иванович Внук е на 7г
Когато Иван Млади умира неочаквано през 1490 г. (на 32 години), неговият син Дмитрий остава единственият легитимен наследник по старата традиция. По това време Дмитрий е едва на 7 години.
По това време неговият полубрат Василий е на 11 години. Това създава правен вакуум:
Трябва ли престолът да премине към внука (по правото на първородния син)?
Или трябва да премине към втория син на владетеля (Василий)?
Присъствието на Елена Стефановна в московския двор е изключително важно. Тя е дъщеря на Стефан III Велики, което означава, че зад малкия Дмитрий Внук стои авторитетът на Молдавското княжество – мощна сила в Източна Европа по това време. В летописите тя често е наричана "Елена Волошанка".
Иван III: 50 години (в разцвета на силите си, но притиснат от избора за наследник).
Дмитрий Внук: 7 години (законен наследник според старата традиция).
Василий (бъдещият Василий III): 11 години (подкрепян от амбициозната си майка София).
Интересен факт: През 1498 г. Иван III официално коронова внука си Дмитрий за съвладетел и наследник, но само няколко години по-късно, под влияние на София Палеологина и дворцовите интриги, променя решението си, затваря Дмитрий и Елена в тъмница и обявява Василий за наследник.
Един от най-силните инструменти на София е обвинението, че Елена Волошанка и нейният кръг подкрепят „ереста на жидовстващите“ (ересь жидовствующих). По това време православието е основният стълб на властта. София успява да представи себе си и сина си Василий като защитници на чистата вяра, докато Елена и Дмитрий са дискредитирани като симпатизанти на опасни за църквата идеи. Това настройва духовенството срещу внука на Иван III.
Тази борба бележи прехода от старите феодални традиции към по-абсолютисткия модел на управление, който София Палеологина носи със себе си от византийското си наследство.
Като племенница на последния византийски император, София носи със себе си аурата на Константинопол. Тя убеждава Иван III, че нейните деца са преки наследници на имперската традиция. София умело използва концепцията за Москва като Трети Рим, внушавайки, че само нейният син може да бъде истински „цар“ с имперска кръв, а не просто велик княз.
Василий III (роден 1479 г.) – на 26 години. Той става новият Велик княз на Москва.
Само няколко месеца преди смъртта на баща си (през септември 1505 г.), Василий III се жени за Соломония Юриевна Сабурова.
Василий III е първият руски владетел, който избира съпругата си чрез византийския обичай „преглед на невести“.
От цялата страна в Москва са събрани 1500 девойки от благороднически произход.
След внимателен подбор, финалистките са представени на принца.
Василий избира Соломония Сабурова – дъщеря на не особено знатен дворянин (Юрий Сабуров), което изненадва мнозина, тъй като тя не произхожда от княжески род.
Изборът на девойка от по-нисък ранг е бил стратегически ход. По този начин Василий III е искал да избегне засилването на влиянието на мощните болярски родове в двора си. Соломония е била известна със своята красота и набожност.
Юрий Иванович (роден 1480 г.) – на 25 години. Получава Дмитров и е следващ по ред за престола.
Дмитрий Иванович Жилка (роден 1481 г.) – на 24 години. Получава Углич.
Андрей Иванович (роден 1490 г.) – на 15 години. Получава Старица.
Конфликтът с Василий III и Юрий Иванович
Отношенията между двамата братя са били изключително напрегнати. Основната причина е същата като при Дмитрий Жилка: наследяването на престола.
Василий III дълго време няма наследник от първата си съпруга Соломония Сабурова.
Като следващ по старшинство брат, Юрий е бил законният претендент за трона.
За да подсигури собствената си линия, Василий забранява на Юрий (и на останалите си братя) да се женят, докато той самият не се сдобие със син.
София Палеологина
Великата княгиня София умира на 7 април 1503 г. в Москва.
Тя е погребана в манастира „Възнесение Господне“ в Кремъл (традиционното място за погребение на руските царици и велики княгини).
Нейната смърт е тежък удар за Иван III, с когото прекарват в брак над 30 години.
Иван III Василиевич (Велики)
Иван III умира две години по-късно, на 27 октомври 1505 г., на 65-годишна възраст.
Преди смъртта си той успява да подсигури престола за своя син Василий III
Погребан е в Архангелския събор в Московския кремъл, където по-късно са положени и неговите синове, включително Дмитрий Жилка и Юрий Иванович.
Военна кариера Дмитрий Иванович Жилка
Дмитрий Жилка е бил активен военачалник, участвал в най-важните кампании на епохата:
Срещу Литва (1508): Участва в походите по време на Руско-литовските войни.
Превземането на Смоленск (1514): Той е един от командирите при обсадата на този ключов стратегически град, който се превръща в голям триумф за Москва.
Защита от татарите: През 1512 г. успешно отблъсква набезите на Кримското ханство по южните граници (река Ока).
.....
Василий III
Соломония Сабурова (Първа съпруга: 1505–1525)
Продължителност: Те са женени цели 20 години.
Проблемът: Соломония не успява да роди наследник. В онези времена това се е считало за огромна трагедия и заплаха за стабилността на държавата, тъй като братята на Василий (като Юрий и Дмитрий Жилка) са чакали своя ред за престола.
Краят на брака: Василий я принуждава да влезе в манастир (подстригана е за монахиня под името София), за да може да се ожени повторно.
Елена Глинска (Втора съпруга: 1526–1533)
Произход: Тя е много по-млада и произхожда от литовския род Глински.
Промяна в стила: За да се хареса на младата си съпруга, Василий III дори обръсва брадата си (нечувано за московски княз по това време) и започва да следва някои западни моди.
Резултат: След четири години чакане, през 1530 г. тя ражда първия син — Иван IV (бъдещият Иван Грозни), а по-късно и втория — Юрий.
Отношенията между Василий III и Сюлейман I Великолепни (който става султан през 1520 г.) са изключително сложни и интересни. Макар двете империи да нямат обща сухопътна граница по това време, те са в състояние на постоянна „прокси война“ (война чрез посредници).
Кримското ханство: Ябълката на раздора
Основният конфликт не е директен, а преминава през Кримското ханство, което е васал на Османската империя.
Сюлейман подкрепя кримските татари, за да държи Москва под натиск на юг.
През 1521 г. (само година след като Сюлейман заема престола) се случва едно от най-страшните нашествия в историята на Москва. Хан Мехмед I Гирей достига до стените на руската столица, опожарява околностите и отвежда хиляди пленници. Василий III е принуден да подпише унизителен договор за плащане на данък.
Сюлейман индиректно печели от това, тъй като отслабената Москва не може да пречи на османската експанзия в Европа.
Битката за Казан и Астрахан
Василий III се опитва да наложи свои протежета на трона в Казанското ханство. Сюлейман Великолепни обаче гледа на Казан и Астрахан като на част от ислямския свят под негово покровителство.
Когато Василий III изпраща войски срещу Казан (както походите на брат му Дмитрий Жилка), той всъщност удря по интересите на султана.
Сюлейман изпраща османски оръжия и военни съветници (артилеристи и еничари) на татарите, за да им помогне да се защитят от московците.
Дипломация и „Студена война“
Въпреки военното напрежение, двамата владетели поддържат дипломатически контакти:
Търговия: И двамата имат интерес от търговските пътища. Руските кожи и восък се ценят в Истанбул, а османските платове и оръжия – в Москва.
Общ враг: Понякога ги обединява общата неприязън към полско-литовската държава (Ягелоните), но това рядко води до истински съюз.
Религиозният аспект
След като Василий III възприема концепцията за „Москва – Третият Рим“, той започва да се вижда като защитник на православните християни, които са под османска власт (на Балканите и в Константинопол). Това създава дълбоко идеологическо напрежение със Сюлейман, който е Халиф на ислямския свят.
Накратко: Директна война между тях няма, но Сюлейман I успешно използва васалите си, за да спира амбициите на Василий III на юг и изток. Истинският, мащабен сблъсък между двете империи ще започне по-късно, при сина на Василий – Иван Грозни.
В "поробените земи" (Балканите под османска власт)
За православните народи на Балканите (българи, сърби, гърци) управлението на Василий III съвпада с апогея на Османската империя при Селим I и Сюлейман Великолепни.
Ислямизация и натиск: Това е период на засилен натиск. При Селим I (бащата на Сюлейман) се провеждат вълни от насилствено приемане на исляма в Родопите и други региони. Християните са в състояние на пълно политическо безправие.
Надеждата "Дядо Иван": Точно по времето на Василий III започва да се оформя месианската надежда, че Москва (като „Трети Рим“) е единствената сила, която може да освободи православните народи. Български и сръбски духовници започват да пътуват до Москва за „милостиня“ (дарения) и книги, пренасяйки легендата за мощния православен цар на север.
Падането на Белград (1521 г.): Докато Василий III се бори с татарите край Москва, Сюлейман превзема Белград – „ключът към Европа“. Това окончателно затваря обръча около балканските християни.
Духовната необходимост и оцеляването
За българските и сръбските духовници след падането на Константинопол (1453 г.) православният свят изглежда обезглавен. Москва остава единствената свободна православна държава с авторитет и ресурси.
„Милостинята“: Пътуванията за дарения и книги не са били просто политическа акция, а въпрос на физическо оцеляване за манастири като Рилския или Хилендарския.
Идеологията: Концепцията за „Третия Рим“ е предложена от монаха Филотей именно в този период. За балканските духовници това не е било „заблуда“ в негативен смисъл, а единствената логична духовна сламка, за която да се хванат.
Анализът на историческите източници показва, че руската власт не само е знаела за тези надежди, но и постепенно се е научила да ги използва като мощен инструмент за външна политика.
Когато български или сръбски духовници пристигат в Москва, те не просто просят пари. В своите изложения (молби) те описват Русия като „Слънцето на православието“ и единствена надежда за християните под османска власт.
Реакцията на Василий III и Иван IV: Те приемат тези делегации с подчертана церемониалност. Даряването на богослужебни книги и църковна утвар е било съзнателен акт. Москва е знаела, че всяка книга, изпратена на юг, е символ на нейното присъствие и авторитет сред Българите (Bulgarians).
За руските владетели признанието от страна на балканските духовници е било изключително ценно за вътрешна легитимация.
След падането на Константинопол, Москва има нужда от потвърждение, че тя е неговият духовен наследник.
Когато духовници от древни средища като Охрид или Търново наричат руския цар „наследник на византийските императори“, те подхранват самочувствието на руската власт. Москва е знаела за тези очаквания и ги е насърчавала, за да утвърди собствения си имперски статус.
Манастирите са действали като своеобразни „информационни бюра“. Чрез тях руската власт е получавала сведения за състоянието на Османската империя, за настроенията сред населението и за слабите места на султана.
Знаят ли за „Дядо Иван“? Да, руската канцелария (Посолският приказ) е била наясно, че името на царя се превръща в легенда. Те са разбирали, че това им дава огромен „мек ресурс“ – армия от лоялни хора вътре в пределите на врага им (Османската империя), без да се налага да пращат нито един войник.
Константинополските патриарси, макар и под османска власт, са гледали на възхода на Москва с голямо подозрение.
Те са разбирали, че руската държава използва православието, за да легитимира имперските си амбиции. За тях Москва не е била „спасител“, а опасен съперник, който се опитва да отнеме духовното първенство на Византия.
Вселенската патриаршия често е предупреждавала балканските духовници да не стават твърде близки с Москва, защото това е носело риск от свирепи ответни мерки от страна на султана.
Много от игумените и монасите, които са пътували до Русия, са били наясно с правилата на играта. В Москва те са били подлагани на подробни разпити от Посолския приказ (тогавашното министерство на външните работи).
Руските чиновници са изисквали подробна информация: колко е силна османската армия, какви са настроенията в Истанбул, къде има стратегически проходи.
Духовниците са разбирали, че „милостинята“ (златото и книгите) не е просто християнско дарение, а плащане за информация. Сред част от тях е имало горчивото чувство, че съдбата на Българите (Bulgarians) е просто разменна монета в голямата шахматна игра между Москва и Високата порта.
Максим Грък е изключително важна фигура. Той отива в Русия по покана на Василий III, но скоро се сблъсква с реалността на руската власт.
Той вижда, че Москва е по-заинтересована от собственото си величие, отколкото от реалното духовно просвещение или незабавното освобождение на Балканите.
Заради своите критични бележки и опити да коригира руските богослужебни книги, той прекарва десетилетия в затвора. Неговата съдба е била ясен сигнал за южните православни, че Москва не приема критика и действа според собствените си имперски интереси.
Макар и малко по-късно (през XVII и XVIII век), започват да се появяват първите сериозни пукнатини в мита.
Когато руските войски наближават Дунав и след това се изтеглят по политически съображения, те често оставят местното население (Българи и Словени) на произвола на османското отмъщение.
Тогава се раждат и първите истински съмнения: „Дали Русия иска да ни освободи, или просто иска да отслаби султана чрез нашите бунтове?“
Максим Грък...
За Максим Грък (роден като Михаил Триволис) разполагаме с изключително богати и достоверни източници, което го прави една от най-добре проучените фигури на XVI век. Неговият живот е мост между Ренесансова Италия, Света гора и Московска Русия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар