В лагера на Аспарух царял съвършен ред. Ханът бил центърът на жива екосистема – бронята му блестяла, а конят му бил най-здравият, като знак за божествена дисциплина. Той споделял хляба на воините си с такова достойнство, че простият залък изглеждал като царско угощение. „Ние сме едно тяло, но духът ни е велик“, показвал той. Аспарух вдъхвал спокойствие в най-тежкия миг; за него победата била факт още преди боя. Когато извикал „Напред!“, хиляди тръгнали като помитаща лавина.

Нищо не спряло неговата мощ, докато не стигнал Плиска. „Това е наше!“ – рекъл той и думата му станала закон.

Когато гордите славянски вождове влезли в шатрата му, очаквайки варварин, те занемели. Пред тях стоял владетел с черти на европеец и нрав на номадец, блестящ в лъскави доспехи. Аспарух ги погледнал и казал: — Тези хора отвън са моят народ. Те чувстват тази земя като дом, макар никога да не са я виждали, защото носят кръвта на предци, дали живота си за нея преди петдесет поколения.

Той протегнал ръка за съюз: — С вас ще делим и пазим тази земя навеки от всеки, който дръзне да се поклони пред друг закон. Аз лично ще държа сметка за дързостта им.

Ако тогава имахме писменост, тя щеше да бъде изсечена в камък, точно както са думите горе: кратки, тежки и неоспорими.

Но липсата тежи на тоз народ. 

За успеха на Аспарух и негавите Братя прочети тук. 

Страно е как Гените на един народ без да познава таз материя:

След като ледовете започват леко да се отдръпват, общият прародител на групата R1 (който е живял някъде в Южен Сибир или Централна Азия) се разделя на две основни групи, които тръгват в различни посоки:

Докато техните братовчеди от линията R1a остават по-на изток и север, носителите на R1b се придвижват към по-топлите райони около Каспийско море и предпланините на Кавказ.

Нашите земи (пещерата Бачо Киро е световен пример!) са били входната врата. Макар по-късно тук да идват фермери и степни номади, в нашия генофонд все още има около 10-15% от онзи древен кроманьонски код на ловците-събирачи.

Ако трябва да опиша дедите си. Различния номадски народ, първичноста на другите номади за да си обяснят видъ и силата ги направиха пратеници от Тангра. Тяхната съобразителност те поеха тази мощ и я превърнаха в ужаса на степите...прочети тук . Тяхното желание да останат различни и силни и богоизбрани те не се смесваха с бракове с други номади, но хитро прескочиха болната генетика при затворените общности с закона забранено 1 до 7 поколение брак, а липсата избраха най силните до визия и дух роби....прочети тук

Ние станахме онзи номатски клан, който се държим като номат, Вярваме в номатския бог Тангра, традици и те ни са номадски, законите са варварски но... Видът и интелигентноста е на такова ниво че сме бог за едни и страшилище за други...нямах ме своя писменост но ни ни помниха чрез страха на враговете ни... нямахме земя наша но имахме държава на колела...затова не в една писменост а целия сват ни одумваше я с васхита или глъч цели 6 века... Докато светът не отесня и избора бе ясен трябва да спрем да скитаме... но не се задоволявах ме с малко, ние бяхме страшилището върху коня. Първи опит бе не добре хремислен, старите тактики не действаха. С сила превзехме Европа. Но Атила не осъзна че съюзите вече нямаха таз държавна мощ, До ри  РИМ го осещаше на искаше да го приеме.

Друга сла бе нужна но ние бяхме Горт народ, но не заслепени от гордостани. Мобилноста ни показваше че Дипломацята, тйрпението, планирането не само на едно поколение време, а с много поколения напред... прочети тук ... Въстанових ме раните и държавата сплотихме народа си и създадах ме именика на нашия род Дуло. Оригинала изчезна с времето но не и Написаното там...

Ни е бяхме контрола на търгавията(пйтят на коприната) търгувахме с желязо, кожа и бойни коне най вече... За онова време силата се мереше в злато и конгрол над лукса. После роди се наследник, дете чудо още от малък опозна нашите традиции и закони, а в тила на врагъ с умът си спечели приятел-съюзник. Името му е Кубрат а следата му е толкова дълбока ще фигорира в очебника преди презната ни Държава...Стара Велика България... прочети тук Толкова мъдар владетел че предвиди бъдещето и подготви синовете си за него...прочети тук...Наще историци и очебниците боквално приемат Византискете хроники...Но та между редовете писани пестеливо, прекрито и злобно дали от страх, срам или злоба...там се вижда и осеща нашата мошт и интелигентнос наскочила онува време... С това 7 вековно наслетство 5 баратя натхитриха Рим. И на каргата и чудите писания петорно повече пишеха, страхът ги караше най вече Византия да ни създаде самостоятелна хроника допълвана от огромен вложен ресурс от шпионаж, ча до спалнята На български я хан... Да брои наследниците на рода дуло на 3 братя...Ех Византио ако беше оцеляла поне като малка държава сега и ние щяхме да знаем продължението на именика, но ти изгора с голяма част за нашта история...Но там кадето думи липсва има дела така Дунавска българия и наследниците на Аспарух затвърдиха пресъствие на бълкана...Първо Българско Кралство...прочети тук...Византиска буря расклати нашите земи, не ви ли стигна, че Крумовите синове ви заблодиха във вашта дързост че можите да ни маниполирате...и станаха вашия най голям страх... А сега си мислите че ни бяхме подготвени за вас...Най верните северни Кланове на рода дуло, те не просто контролираха солта, те намерихаа и обучиха достоен наследник не само на Плиска. Исторята ви с мълчанието ви към Крум, говори повече че той е от вековния род, но смеете ли да го напишите с думи и да го превърните в закон... Но той постави ново начало Крумовата династия обедини нослетсвото на трима братя и превърна държавата ни в империя. Византия защо мълчиш ти заполи фитила..., а когато достойно не можите да го победите го отрових те, не го доказахме с факти но го доказахме с гневът на синът му Омортак...прочети тук... Той толкова дълбоко вкорени нашето минало, че бъдеште то ни трудно оспя да даде начало при неговия пра-внук Борис 1, но той не беше обикнавен нладетел, той беше многопластова самоличност. Хибрит между миналото което гордо носеше в сърцето си, И бъдещето зад ъгала на новата могъща сила. Тя неможеше да се пребори с меч, макар на плещите му ще лежи числото 52...смътен грях. Тази сила бе невидима за навежите, наглите и свъх Самонадеяните...

Хан Борис 1 бе много неща, но и такъв. Той виждаше таз заплаха, тя беше като триглав змей. Поглйщаше всичко. Но имаше и друга стряна и само най мъдрите можеха да я видят. Той я видя, като див кон в пустоща който с тйрпение и опознаване можеш не просто да го опитомиш, а да го яхнеш и направиш свой...

Сегашната ни църква и вяаващите биха ме нахокали за тез сравнения, но ния нетрябва да забравим за онова време таз вяра е била пленена от Рим. Смисала от Исус към неверните е одавна потънал в мрака на алчноста. Тази вяра е полдвяна да заличава народи, да е мерена с злато и да не е за всеки. Тя кирви от наглото и ползване да разселя народи на Извишени по вяра не по дела и Варвари. Слага граници с правото на писменос признага в света. Само 3 езика имат това право. Тази вяра плаши и одръпва хората, а не ги прави едни пред небето. Борис 1 е видял и двете страни на таз вяра. Той е допуснал благата и милостивата вяра в сърцето си, тя толкова добре допълва старата езическа вяра в нейната дълбока реялност в Античността. Тангра сплотява, тангра чрез хана пази народа и дълбоките традиции, за да не забравят кой са 7 века. Ако Тангра и Бог са владетели щяха да са в саюз за доброто на хората си... Затова исторята на преминаване от времето на Античността в своята правичност и простота във времето на Средновековието в свойта сложно преплетена справедливост и етичност към светът около народите в това време 8 век...прочети времето на хан Борис 1 през мистичното преплитане на два свята...тук

„Изборът му да приеме християнството не е предателство към предците, а акт на висша съобразителност. Той опитомява „дивия кон“ на новата религия, за да спаси народа си от изчезване... След като убеждава себе си, идва трудното – да убеди клановете, че е наложително. Че първо, сменяйки Тангра, не се отказваме от 7 века история. Че народът няма да бъде погълнат, че по правилния начин  изиграем стратегически битката. Победата ще е наша, Византия ще бъде отново надхитрена и победена. А техният Бог от оръжие за унищожение ще стане щит на обединена, велика и могъща България. С народ с общото име българи.“