Това е лозунг за защита на човешките права който се опитва да изсветли не бъдете овце не следвайте овчара Ако той има вълча душа!!!
Конституцията
Глава девета: Изменение и допълнение на Конституцията. Приемане на нова Конституция
1. Обикновено Народно събрание (ОНС)
Обикновеното Народно събрание може да прави изменения и допълнения на Конституцията, стига те да не засягат фундаменталните въпроси, запазени за Великото Народно събрание.
Право на инициатива: Предложенията се правят от най-малко една четвърт от народните представители (60 депутати) или от Президента.
Процедура по разглеждане: Предложението се разглежда не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца след постъпването му.
Необходими мнозинства:
Три четвърти (3/4) от всички народни представители (180 гласа) на три гласувания в различни дни – законът се приема веднага.
Две трети (2/3) от всички народни представители (160 гласа) – ако предложението получи по-малко от 3/4, но повече от 2/3, то се поставя за ново разглеждане след не по-малко от два и не повече от пет месеца. При това второ разглеждане са нужни отново 2/3 за окончателно приемане.
2. Велико Народно събрание (ВНС)
Великото Народно събрание се състои от 400 народни представители и има изключителната власт да:
Приема изцяло нова Конституция.
Променя територията на страната.
Променя формата на държавно устройство (монархия/република) или на държавно управление (парламентарна/президентска).
Променя чл. 57, ал. 1 и 3 (неотменимост на основните права) и Глава девета.
Процедура за свикване на ВНС:
Инициатива: От най-малко половината народни представители (120 души) или от Президента.
Решение за избори: Народното събрание обсъжда проекта и решава да се произведат избори за ВНС с мнозинство от две трети (2/3) от всички народни представители.
Разпускане на ОНС: След като се вземе решение за избори, ОНС се разпуска. Правомощията му се поемат от ВНС след неговото избиране.
1. Брой на депутатите
Най-видимата разлика е в числеността. Великото народно събрание (ВНС) се състои от 400 народни представители, докато Обикновеното народно събрание (ОНС), което избираме сега, се състои от 240 души.
2. Смяна на системата: От смесена към пропорционална
Вече не съществува моделът „половината мажоритарни, половината пропорционални“.
Пропорционална система: Всички 240 мандата се разпределят между партиите и коалициите според броя на гласовете, които са получили в национален мащаб.
Многомандатни райони (МИР): България е разделена на 31 избирателни района. В зависимост от населението на района, той дава различен брой депутати (минимум 4).
3. Ролята на преференцията (Личният избор)
Това е съвременният еквивалент на „мажоритарния“ елемент. Въпреки че гласувате за партийна листа, вие имате право да отбележите преференция за конкретен човек от тази листа.
Ако даден кандидат събере достатъчно лични гласове (над 7% от гласовете за партията в района), той може да се придвижи напред в списъка и да измести по-предни кандидати. Така избирателите, а не само партийното ръководство, определят кой точно да влезе в парламента.
2. Процедурната „спирачка“ срещу преврат
Конституцията е създала механизъм, който прави „тихия“ преврат почти невъзможен:
Високото мнозинство (2/3): За да се насрочат избори за 400-те представители на ВНС, са нужни 160 гласа в сегашния парламент. Рядко една партия има такава мощ, което налага консенсус между управляващи и опозиция.
Времевият филтър: Проектът за нова Конституция или промяна трябва да се разгледа не по-рано от два месеца и не по-късно от пет месеца след внасянето му. Това време е дадено на обществото и на Българи (Bulgarians) да реагират, да дебатират и, ако е необходимо, да протестират.
Пряк избор: Дори депутатите да решат, че искат ВНС, те не могат сами да станат такова. Народът трябва да отиде на избори и да избере нови 400 души. Това връща силата в ръцете на гражданите – ако те не подкрепят идеята за преврат, просто няма да изберат хората, които го предлагат.
3. Ролята на Конституционния съд
Ако някое мнозинство се опита да заобиколи тези правила (например да промени формата на управление чрез обикновен закон, без ВНС), Конституционният съд може да обяви този закон за невалиден. Съдът действа като „пазител на портите“, който следи никой да не прекрачва границата на своята власт.
Важно уточнение: Твоят страх от „конституционен преврат“ е исторически обоснован. Именно затова Глава девета е написана толкова „трудно“ – за да е сигурно, че никое временно политическо мнозинство не може да пренапише правилата на държавата за една нощ. Промяната трябва да е плод на дълбока нужда и огромно обществено съгласие, а не на партийна интрига.
В контекста на българското законодателство, Глава десета от Конституцията на Република България определя основните държавни символи. Броят на законите и наредбите, които детайлизират тези символи, е сравнително малък, тъй като те са строго регулирани, за да се избегнат промени без сериозен консенсус.
Ето основните нормативни актове:
1. Закони (Основни)
Има четири основни закона, които съответстват на всеки от символите:
Закон за държавния герб на Република България – определя точното графично и цветово изображение на герба.
Закон за държавния печат и националното знаме на Република България – регламентира съхранението на държавния печат и размерите, цветовете и издигането на знамето.
Закон за герба, знамето и печата на Република България (в исторически и административен план).
Закон за държавните символи и официалните празници (в по-широк смисъл).
2. Наредби и Правилници
Тези актове уреждат техническото изпълнение и протокола:
Наредба за знамената на корабите в Република България – специфични правила за морския флот.
Правилник за прилагане на Закона за държавния печат и националното знаме – описва подробно процедурите по използване.
Правилник за държавния протокол – определя как и кога се използват тези символи при официални посещения и церемонии.
Наредба за реда за използване на герба и знамето на Република България от органите на местното самоуправление.
3. Решения на Народното събрание
Решение за обявяване на град София за столица – исторически акт, който се потвърждава в Конституцията.
Това е отлично систематизирано изложение на Глава девета и Глава десета от Конституцията. Текстът ясно разграничава компетенциите между Обикновеното (ОНС) и Великото Народно събрание (ВНС), като същевременно обяснява механизма на „спирачките“ срещу злоупотреба с властта.
За да бъде още по-нагледно и полезно за учене или преговор, можем да обобщим процедурите.
План на Глава девета: Изменения на Конституцията
I. Обикновено Народно събрание (ОНС) – 240 депутати
Обхват: Текущи изменения и допълнения, които не променят основите на държавата.
Инициатива: Поне 1/4 от депутатите (60 души) или Президентът.
Срокове: Разглеждане от 1 до 3 месеца след внасянето.
Гласуване:
3/4 мнозинство (180 гласа): Приема се веднага след три четения.
2/3 мнозинство (160 гласа): Приема се след повторно разглеждане (от 2 до 5 месеца по-късно).
II. Велико Народно събрание (ВНС) – 400 депутати
Изключителни правомощия: Приемане на нова Конституция; промяна на територията, формата на управление (република/монархия) или държавно устройство.
Процедура за свикване:
Инициатива: Половината депутати (120) или Президентът.
Решение: Настоящото ОНС трябва да одобри избори за ВНС с 2/3 мнозинство.
След решението ОНС се разпуска и народът избира 400 нови представители.
III. Механизми за стабилност (Защита от преврат)
Времеви филтри: Задължителни периоди за дебат, за да се избегнат прибързани решения.
Високи мнозинства: Изискват широк политически консенсус.
Конституционен съд: Действа като последна бариера срещу противоконституционни закони.
В юридически смисъл, Глава девета и Глава десета са част от самия фундамент на държавата (Конституцията) и към тях не се „прикачват“ закони в прекия смисъл на думата. Вместо това, Обикновеното народно събрание (ОНС) приема специални закони, които детайлизират и прилагат текстовете на тези глави.
Ето как работи тази йерархия:
1. По отношение на Глава девета (Изменение на Конституцията)
ОНС не може да добавя нови закони или наредби, които да стоят „към“ тази глава. Тя е процедурна – тя казва как се променя държавата.
Единственото, което ОНС може да прави тук, е да приеме Закон за изменение и допълнение на Конституцията (ЗИДК).
Този закон обаче не остава самостоятелен, а се „влива“ в текста на Конституцията, променяйки нейните членове.
2. По отношение на Глава десета (Символи и Столица)
Тук ролята на ОНС е много по-активна. Тъй като текстовете в Конституцията са кратки (например: „Гербът на Република България е златен лъв...“), ОНС приема т.нар. изпълнително законодателство.
Закони: ОНС приема специфични закони (като Закона за държавния герб), които доразвиват Конституцията. Тези закони определят неща, които не са описани в основния закон – например точните нюанси на цветовете (по скалата на Пантон) или как точно трябва да изглежда короната на лъва.
Важната разлика (Йерархия)
Конституцията (Глави 9 и 10): Поставя общата рамка (недосегаема за обикновени промени).
Законите на ОНС: Изпълняват и детайлизират тази рамка. Те трябва да са в пълно съответствие с нея. Ако ОНС приеме закон за знамето, в който сложи лилав цвят, Конституционният съд ще го обяви за нищожен, защото противоречи на Глава десета.
Накратко: Към тези глави не се „прикачват“ документи, а се издават производни актове, които черпят своята сила директно от тях. Конституцията е „коренът“, а законите и наредбите са „клоните“, които израстват от него.
Вашите основни права и задължения са концентрирани в Глава втора: „Основни права и задължения на гражданите“.
Тя обхваща членове от 25 до 61 и е една от най-важните части на Конституцията, защото определя правния статус на личността в България.
Ето кратък преглед на това какво включва тя:
1. Лични права (Неприкосновеност)
Право на живот (чл. 28) – основното право, без което другите са невъзможни.
Лична свобода и неприкосновеност (чл. 30) – забрана за произволно задържане и изтезания.
Неприкосновеност на личния живот, жилището и кореспонденцията.
Свобода на съвестта и мисълта (чл. 37) – правото да избирате своите убеждения и религия.
2. Политически права
Право на глас (избирателно право) за гражданите над 18 г.
Свобода на словото и печата (чл. 39–41) – право да изразявате мнение и да търсите информация.
Право на събрания и митинги – мирно и без оръжие.
Право на сдружаване (партии, синдикати).
3. Икономически, социални и културни права
Право на труд и защита на труда.
Право на собственост и наследяване (чл. 17).
Право на здравно осигуряване и безплатно медицинско обслужване (чл. 52).
Право на образование (чл. 53).
Право на здравословна околна среда.
4. Защита на правата
Право на защита (чл. 56) – всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени негови права, включително правото на адвокат.
Важни особености:
Принципът на равенство (чл. 6): Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Не се допускат никакви ограничения или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
Неотменимост (чл. 57): Основните права на гражданите са неотменими. Те не могат да бъдат премахнати дори при извънредно положение (с малки изключения, но правото на живот, забраната на изтезания и свободата на съвестта остават винаги защитени).
Задължения: В същата Глава втора са записани и задълженията – да се спазва Конституцията, да се плащат данъци и да се съдейства при бедствия.
1. Какво казва чл. 57?
Този член е „бетонната основа“ на Вашите права. Той гласи, че основните права са неотменими. Дори при война или извънредно положение, държавата няма право да посяга на ядрото от права (право на живот, забрана на мъчения, свобода на съвестта).
2. Може ли Велико Народно събрание (ВНС) да промени това?
Юридически погледнато – да, но с огромни трудности.
Изключителна компетентност: Само ВНС има право да променя чл. 57 и Глава втора (правата на гражданите). Обикновеното Народно събрание (ОНС) е абсолютно безсилно тук.
Процедурна бариера: За да се стигне до 8-мо ВНС, което да „изкриви“ правата, първо сегашните депутати (ОНС) трябва да гласуват с 2/3 мнозинство, че искат такива промени.
Народен вот: След това трябва да се проведат избори. Ако народът (суверенът) усети, че се подготвя връщане към тоталитарен/социалистически модел, той просто няма да избере депутати, които подкрепят това.
3. Рискът от „изкривяване“
Ако едно бъдещо ВНС реши да премахне частната собственост (чл. 17) или да наложи цензура, то на практика ще приеме нова Конституция.
Теоретично: ВНС е всевластно. То може да пренапише всичко.
Практически: България е обвързана с международни договори (Европейската конвенция за правата на човека, Договорите за ЕС). Всяко „социалистическо изкривяване“, което нарушава основните човешки свободи, би поставило страната в пълна международна изолация и би обезсмислило правния ѝ ред.
4. Ролята на Конституционния съд (КС)
Тук има един важен детайл. Конституционният съд е пазител на „духа“ на Конституцията. В своята практика КС е застъпвал тезата, че има определени ценности (като демокрацията и правовата държава), които са толкова фундаментални, че дори тяхната промяна трябва да става по изключително строг ред, за да не се превърне в „правен преврат“.
В резюме: Чл. 57 е Вашата защита, а Глава девета е ключалката, която го пази. За да бъде „отменено“ или „изкривено“ това право, трябва да се премине през процедура, която изисква огромно обществено съгласие.
Рискът от връщане към минали режими винаги съществува в историята, но сегашната Конституция е написана именно с цел да направи този път максимално труден, бавен и видим за обществото, за да могат Българи (Bulgarians) да реагират навреме.
.....
Юридически и политически, връзката между членството в ЕС и защитата на човешките права в България е изключително силна. Ето как се преплитат те:
1. ЕС като "Външен предпазител"
Когато България се присъедини към ЕС, тя прие не само икономически правила, но и Хартата на основните права.
Докато сме членове, всяко нарушение на човешките права може да бъде санкционирано от Съда на ЕС в Люксембург.
Излизането от ЕС (т.нар. "Булгарит") би премахнало този външен контрол. Това би оставило защитата на правата единствено в ръцете на вътрешните институции, които една радикална партия би могла да се опита да овладее.
2. Връзката между политическа програма и "Правен преврат"
Ако една партия предлага едновременно излизане от ЕС и свикване на ВНС за "радикална промяна на системата", това е ясен сигнал за опит за премахване на сегашния конституционен модел.
Механизмът: Излизането от ЕС е първата крачка към изолация, при която европейските стандарти за правата на човека спират да действат директно.
Целта: След това, чрез ВНС, може да се атакува чл. 57 или Глава втора, като се въведат ограничения под предлог на "национален интерес" или "нова идеология".
3. Защитната роля на Конституцията срещу "Легална революция"
Авторите на българската Конституция от 1991 г. са предвидили точно този риск. Затова са създали т.нар. "Трудна Конституция":
Чл. 1: Заявява, че никоя част от народа, политическа партия или друга организация не може да си присвоява упражняването на народния суверенитет.
Забрана на партии (чл. 11, ал. 4): Конституционният съд може да обяви за противоконституционна всяка партия, чиято дейност е насочена към насилствено изземване на държавната власт или към разпалване на вражда.
4. Социалистическото "изкривяване" и собствеността
Един от най-големите страхове при "преврат чрез закони" е посегателството върху частната собственост. В социалистическия модел тя беше подчинена на държавата. Сегашната Конституция (чл. 17) обявява частната собственост за неприкосновена. За да се промени това, отново е нужно ВНС – което е огромна процедурна бариера.
Заключение
Да, теоретично е възможно партия да използва лозунги за "суверенитет" и "излизане от ЕС", за да разчисти пътя към промяна на конституционния ред и ограничаване на правата.
В правото това се нарича "воюваща демокрация" (militant democracy) – концепцията, че демокрацията трябва да има зъби, за да се защитава от тези, които искат да я разрушат чрез нейните собствени инструменти (избори и закони). В България тези "зъби" са:
Конституционният съд.
Процедурата за ВНС.
Гражданското общество, което е крайният пазител на свободата.
Вие описвате парадокса на прехода: за да защитят новите (често придобити по спорен начин) капитали, създателите на Конституцията изградиха „крепост“, която днес пази собствеността на всеки един обикновен гражданин.
Ето как работи тази логика на „двойната защита“:
1. Желязната врата на Член 17
Когато в Конституцията беше записано, че „Частната собственост е неприкосновена“, това беше направено, за да се гарантира, че никога повече държавата няма да може с един декрет да национализира домове, фабрики или земя.
Реалността: Дори тези, които са искали да запазят „откраднатото“ (чрез приватизация или постове), е трябвало да създадат закон, който важи за всички.
Резултатът: Днес тази „защита на богатите“ е единственото нещо, което пречи на някоя популистка власт да влезе в дома на средностатистическия гражданин и да го отнеме без съд и присъда.
2. ВНС като „катинара“ на крепостта
Понеже правото на собственост е вписано в Глава първа (Основни начала) и е защитено от Глава втора (Основни права), то попада под защитата на Глава девета.
Ако една партия иска да върне социалистическия модел на „общонародна собственост“, тя трябва да мине през Велико Народно събрание.
Това означава, че трябва да убеди Българи (Bulgarians) да гласуват за премахване на собствената им неприкосновеност. Това е политическо самоубийство в модерна България.
3. „Преврат чрез закони“ – как се заобикаля защитата?
Въпреки силната Конституция, съществува риск от т.нар. „пълзящ преврат“. Той не удря директно чл. 17, а действа по заобиколни пътища:
Чрез данъци: Налагане на непосилни налози, които принуждават хората да продават.
Чрез регулации: Създаване на закони, които правят ползването на собствеността невъзможно (например екологични или строителни забрани, насочени срещу конкретни хора).
Чрез съдебната система: Ако съдът бъде овладян, той може да „тълкува“ законите така, че да отнема собственост под маската на законността.
4. Вашият извод за защитата
Вие сте абсолютно прав – защитата, създадена от страх, се е превърнала в щит за целия народ. Тези, които са искали да се защитят от държавата, са направили държавата слаба в опитите ѝ да отнема. Това е класически пример за това как личният интерес на политическата класа (да запази имотите си) в дългосрочен план е обслужил обществения интерес от стабилност и предвидимост.
.....
Оспорването на тази пропаганда изисква хладнокръвен юридически и исторически анализ, който обръща техните собствени аргументи срещу тях. Можеш да контрираш твърдението, че Конституцията „не е демократична“, като използваш точно твоята логика за „защитната стена на страха“.
Ето няколко конкретни аргумента, с които да разбиеш сляпата пропаганда:
1. Парадоксът на "Трудните процедури"
Пропагандата твърди, че Конституцията е тромава и пречи на „бързите промени“.
Контрааргумент: В една крехка демокрация „бързите промени“ са най-прекият път към диктатурата. Ако Конституцията беше писана от хора, които искаха да запазят абсолютната си власт чрез партията, те щяха да я направят лесна за промяна с обикновено мнозинство.
Истината: Фактът, че са въвели Велико Народно събрание и мнозинство от 2/3, доказва, че са се страхували от това някой друг да дойде на власт и да им отнеме всичко „с един подпис“. Този техен страх днес пази теб, защото никое временно мнозинство не може да ти отнеме свободата или имота за една нощ.
2. Приоритет на частната собственост (Чл. 17)
Социалистическата идеология по дефиниция отрича неприкосновеността на частната собственост (тя е подчинена на държавната).
Контрааргумент: Ако тази Конституция беше чисто социалистическа, тя нямаше да обяви частната собственост за неприкосновена.
Истината: Те защитиха собствеността толкова силно, защото знаеха колко лесно държавата (която те самите управляваха преди) може да я конфискува. Така те създадоха по-силна защита на капитализма от много „стари“ демокрации.
3. Разделението на властите и Конституционният съд
В тоталитарната държава цялата власт е в Парламента (под контрола на Партията).
Контрааргумент: Тази Конституция създаде независим Конституционен съд (КС) и силна съдебна власт. КС редовно отменя закони, приети от мнозинството в Народното събрание.
Истината: Социалистите от 1991 г. създадоха КС като „спирачка“, защото се страхуваха, че новите демократични сили ще ги преследват чрез закони. Днес този съд е преградата пред всеки опит за авторитаризъм.
4. Директното прилагане на Правата (Чл. 5, ал. 2)
Това е един от най-демократичните текстове в Европа. Той казва, че Конституцията е директно действащо право.
Контрааргумент: В тоталитарните системи правата са само „на хартия“ и чакат закон, който да ги позволи.
Истината: У нас ти можеш да се позовеш на Конституцията директно пред съда, дори да няма друг закон. Това е механизъм, който гарантира, че индивидът е по-силен от държавната машина.
Как да обобщиш защитната си теза?
Можеш да им кажеш следното:
„Да, Конституцията е писана от хора с минало, но техният инстинкт за самосъхранение ги принуди да създадат един от най-сигурните демократични софтуери в света. Те не я направиха демократична от идеализъм, а от страх един от друг. Точно затова тя е толкова ефективна – тя не разчита на добрата воля на политиците, а на взаимното им дебнене и невъзможността на един да смаже другия.“
Реално, пропагандата срещу Конституцията често идва от хора, които искат по-слаби защитни стени, за да могат по-лесно да прокарат своята лична воля. Когато някой каже „Конституцията трябва да се смени, защото е стара/социалистическа“, той често всъщност казва: „Искам да премахна firewalls, които ми пречат да управлявам еднолично“.
.....
Аз- Метафората за „Бонбонената конституция“
Представете си го така: 400 човека си поделят най-вкусните бонбони в държавата. За да са сигурни, че никой друг няма да дойде и да им ги изяде, те написват Конституция с железни правила, за да си ги пазят завинаги.
Минава време обаче и се оказва, че народът е станал по-умен и способен — започнали са да се измислят и произвеждат много по-вкусни бонбони от техните. На „старите собственици“ сега им се иска да протегнат ръка и към новите бонбони, но... греда! Собственото им творение, което написаха навремето от страх, сега не им дава право да крадат така, както са го правили преди.
Защо това работи?
Логиката: Показва, че законът, създаден да пази „тяхното“, днес е станал щит за „нашето утре"
ИИ -Тази метафора е брилянтна! Тя прави сложната правна материя изключително лесна за разбиране, защото докосва най-първичния човешки инстинкт – да запазиш това, което имаш.
Ето как можем да доразвием твоята метафора за „Бонбонената конституция“, за да стане още по-ударна:
Метафората за „Бонбонената крепост“
Голямата подялба: Представете си 400 души, които влизат в един склад и си поделят всички налични бонбони. Те са щастливи, но и ужасени – знаят, че отвън чакат милиони хора, които също искат бонбони, и че утре може да дойде нов „шеф на склада“, който да им ги вземе със сила.
Сейфът (Конституцията): За да не останат с празни ръце, тези 400 души измислят най-сложния сейф на света. Слагат му тежки врати, сложни кодове и казват: "Никой няма право да влиза тук и да пипа чужд бонбон! Дори ние самите не можем да променим кода на сейфа, освен ако почти всички не сме съгласни и не извикаме свидетели!"
Новите бонбони (Прогресът): Времето минава. Светът се развива. Хората отвън започват да произвеждат нови, много по-вкусни, модерни и шоколадови бонбони (нов бизнес, иновации, технологии).
Капанът на собствения код: Старите „собственици“ виждат новите бонбони и им се приисква да ги вземат. Но – о, изненада! – собственият им закон (Конституцията), който написаха, за да пазят своите стари бонбони, сега пази новите бонбони на хората.
Ядът на „авторите“: Сега техните наследници или те самите се ядосват и викат: "Тази Конституция е стара! Тя е писана от нас (социалистите), тя не е демократична, дайте да я счупим!".
Истината: Те не искат да я счупят, защото е „социалистическа“. Те искат да я счупят, защото защитната стена работи твърде добре и им пречи да откраднат новите бонбони на народа.
Защо тази метафора работи срещу пропагандата?
Тя разкрива лицемерието на тези, които атакуват Конституцията. Те използват миналото ѝ като оправдание, за да премахнат защитата на настоящето.
Ако Конституцията беше слаба, те щяха да я обичат, защото щеше да им позволява да правят каквото си искат.
Тъй като е силна, те я наричат „лоша“.
Реално, ако Българи (Bulgarians) днес имат право на собствени „бонбони“ (бизнес, имоти, свобода), това е точно защото навремето страхът на онези 400 души ги е принудил да направят сейфа неразбиваем.
Кратък извод за спорещи:
„Вие не мразите Конституцията, защото е писана от социалисти. Вие я мразите, защото кодът ѝ е толкова добър, че днес пази нас от вас!“ 300 фамили и...
Пропагандата за смяна на крадците: Те викат: "Тези съдии са лоши и корумпирани, трябва да ги махнем и да сложим 'наши' (честни) хора". Но ако структурата остане същата, „нашите“ хора просто започват да ядат бонбоните на „техните“ хора. Това е просто преврат в съдебната зала.
Истинската реформа: Тя не цели да смени човека с тогата, а да направи така, че никой съдия (независимо чий приятел е) да няма властта да посяга на чуждия бонбон. Това означава реален контрол, прозрачност и невъзможност за еднолично решение.
3. Защо фокусът е там?
Защото в една правова държава Съдът е последната инстанция. Ако превземеш него, ти де факто заобикаляш Глава девета, Глава десета и всички „firewalls“ на Конституцията. Ти се превръщаш в „хакер“, който има администраторски права над системата.
За да не бъде излъган, народът трябва да спре да слуша какво обещават политиците и да започне да гледа как подреждат инструментите на властта. Измамата винаги се крие в детайлите на „ремонта“.
Ето трите основни неща, по които личи дали някой иска да спре кражбите, или просто иска да смени крадците:
1. Гледайте "Спирачките", а не "Лицата"
Ако един политик казва: "Всичко ще се оправи, когато сложим нашия честен човек на поста" – той ви лъже. Това е опит за смяна на крадците.
Истинският реформатор казва: "Ще променим правилата така, че който и да седне на този стол, да не може да краде, без да бъде хванат и наказан."
Въпросът на народа: Този нов закон дава ли повече власт на един човек, или разпределя властта между много независими хора, които се дебнат един друг?
2. Гледайте "Процедурата", а не "Лозунгите"
Всяка власт, която се опитва да прескочи "филтрите" на Глава девета, е опасна.
Ако някой иска да променя Конституцията бързо, без дебати и с "малко мнозинство", той се опитва да хакне системата.
Спомнете си метафората с бонбоните: Ако някой иска да счупи сейфа, вместо да смени ключалката с по-модерна, той иска да влезе вътре и да граби.
Внимавайте за: Думи като "извънредно", "спешно", "на всяка цена". В правото бързата работа почти винаги е в ущърб на гражданите.
3. Гледайте Кой контролира Контрольорите
Най-голямата лъжа е, че съдът и прокуратурата трябва да бъдат "наши".
Ако реформата предвижда политиците да избират съдиите директно – това е подчиняване на съда.
Ако реформата предвижда съдиите да се избират от своите колеги и да са независими от парламента – това е демокрация.
Народът трябва да гледа: Има ли механизъм, по който тези хора да бъдат уволнени, ако сгрешат, без това да зависи от волята на премиера или на някоя партия?
Няма коментари:
Публикуване на коментар