Народа(човека) на истока(Азия) пр.н.ер. 1част

 

Народа(човека) на истока(Азия) пр.н.ер. смесени бракове и култура.

- 1 част -

В действителност, в епохата преди възхода на големите уседнали цивилизации (преди Гърция, Рим или обединението на Китай), степната реалност е била разединена и рядко населена.

Степта не е била „завладяна“ в модерния смисъл. Тя е била по-скоро като океан, в който малки групи (родове или кланове) от по 100 до 1000 души са се движили като кораби.

Автономия: Всяка група е била самодостатъчна. Те са имали свои стада, свои майстори на лъкове и свои шамани.

Разстоянията: Между две такива групи е могло да има стотици километри празно пространство. Срещите са били рядкост и често са били повод за празник или за кратка, но яростна война за пасища.

Голямото „умешване“ е започвало само когато се появи външна заплаха или изключителен лидер.

Представи си тези малки общности като капки живак. Когато една по-голяма „капка“ (силен клан) се задвижи, тя започва да поглъща по-малките по пътя си.

Така от 10 групи по 500 души изведнъж се ражда сила от 5000 воини – нещо нечувано за онова време.

Късната бронзова епоха и началото на Желязната епоха (приблизително 1200 г. пр.н.е. – 800 г. пр.н.е.).

Това е времето, в което се раждат „Военните номади“. Ето как се случва това първо сливане:

Революцията на ездача (ок. 1000 г. пр.н.е.)

Промяната: В малките общности в Централна Азия и около Алтай хората се научават да яздят коня директно и да стрелят с лък от гърба му.

Резултатът: Изведнъж разстоянието между групите от 500 души „се свива“. Вече не ти трябват седмици, за да стигнеш до съседния клан, а само два дни. Контактът – и съответно „умешването“ – става неизбежен.

Климатичният тласък (ок. 900 - 800 г. пр.н.е.)

2. Климатичният тласък (ок. 900 - 800 г. пр.н.е.)

В Азия настъпва период на засушаване. Пасищата, които са хранили малката група от 100 души, изсъхват.

Тези „капки живак“ са принудени да се движат, за да оцелеят. Когато две групи стигнат до последната останала река или оазис, те имат два избора: да се избият или да се слеят.

По-често, по-силният клан е „поглъщал“ по-слабия, като е взимал жените им и е включвал мъжете в своята войска. Така се ражда първата хибридна степна култура.

Появата на Аржан и скитските прото-държави

Археологията показва, че именно в този период в района на Тува (Южен Сибир/Монголия) се появяват първите огромни царски могили (като кургана Аржан-1).

Какво ни казва това? За да построиш такава могила, вече не са достатъчни 100 души. Трябват хиляди. Това е доказателството, че „умешването“ вече се е случило. Лидерът (хан или вожд) е успял да подчини и обедини десетки малки родове в една структура.

Географските „Блендери“ на Азия в този период:

Минусинската котловина: Място, където планините ограждат плодородна земя. Там различните малки групи от тайгата и степта са се смесвали най-интензивно, създавайки нови технологии за обработка на бронз и желязо.

Семиречие (Днешен Казахстан/Киргизстан): Районът на седемте реки. Това е било идеалното място за среща. Богатите ресурси там са позволявали на малките групи да се събират в по-големи лагери.

Как са изглеждали тези хора?

В този период „умешването“ е било между:

Палео-европеоиди: Местни групи, останали от времето на индоевропейските миграции (високи, често със светли черти).

Прото-монголоиди: Групи, идващи от изток (района на Байкал), които са носели нови техники за оцеляване в суровата степ.

Сливането им в този период (1000 – 800 г. пр.н.е.) създава това, което по-късно гърците ще нарекат „Скити“, а персите „Саки“. Но в основата си това са били просто хора, оцелели чрез съюз.

Около 700 г. пр.н.е. се случва нещо фундаментално – „капките степен народ“ вече са се слели в огромни, бързодвижещи се „реки“. Това е моментът, в който Азия окончателно „излиза от пелените“ и се превръща в световна военна сила.

Ето основните промени, които преобразяват степните народи точно в този период:

Преходът към Желязната епоха (Технологичен скок)

До 700 г. пр.н.е. бронзът е бил лукс, но желязото променя всичко.

Масово въоръжение: Желязото е по-евтино и по-разпространено. Вече не само елитът, а всеки войн в групата от 1000 души има железен връх на стрелата и качествен нож (акинак).

Инструменти: Номадите започват да изработват по-здрави инструменти за обработка на дърво и кожа, което подобрява качеството на количбите и шатрите им. Те стават по-мобилни и по-издръжливи на дълги преходи.

Раждането на „Скитския свят“ (Културна унификация)

Въпреки огромните разстояния в Азия, археологията показва невероятно сходство между общностите от Алтай до Черно море около 700 г. пр.н.е.

Обща „мода“: Всички тези „омесени“ народи започват да използват Животинския стил в изкуството (изображения на елени, пантери и грифони в динамични пози).

Еднакъв дух: Това подсказва, че между малките групи е имало постоянна комуникация. Те са се разпознавали като „свои“ по декорацията на оръжията и облеклото си.

700 г. пр.н.е. понятието „Китай“ като единна империя не съществува. Това е периодът на „Пролетта и есента“ (Chunqiu). Вместо мощна стена и единна държава, по поречието на Хуанхъ има десетки враждуващи малки княжества, които едва започват да се оформят като цивилизационно ядро.

„Коренните“ (Старото степно население)

Голяма част от тези хора са били там „винаги“ (от неолита насам). Те са преките наследници на културите, които са опитомили коня в Монголия и Южен Сибир.

Връзка с Китай: Те са били „братовчеди“ на хората, основали първите китайски династии. Генетично са били много близки, но са избрали различен път на развитие: едните към уседнало земеделие, другите към подвижно скотовъдство.

Предошлите“ (Вълната от Алтай и Централна Азия)

Точно около 800–700 г. пр.н.е. обаче се появява една нова вълна. Това са групи, които идват от далечната западна азия и Северозападна азия (откъм планината Алтай).

Разликата: Тези „предошли“ са носели със себе си свободолюбивата култура. Те са имали по-добри лъкове, по-бързи коне и са били по-агресивни.

Умешването: Когато тези „предошли“ стигат до границите на днешен Китай, те се сблъскват с местните степни групи. Вместо да ги унищожат, те се „сплавят“ с тях.

Как са се променяли? (Процесът на „Остепняване“)

Малките общности ( 100-500 души), които дотогава са живеели мирно, започват да приемат военния модел на „предошлите“ скито-сарматски народи.

Мечът и Лъкът: Дори местните групи, които са били по-скоро ловци или пастири, стават конни воини.

Смесването на „кръвта“

В подножието на планината Иншан (която днес е в Китай, но тогава е била сърцето на степните племена) се е получило уникално смесване:

Западен елемент от Азия: Ираноезични воини (високи, често със светли черти), дошли от Алтай.

Източен елементи от Азия: Местни монголоидни племена, които са знаели как да оцеляват в пустинята Гоби.

Китайски елемент: Бежанци и занаятчии от раздираните от войни китайски княжества.

Резултатът: От това „умешване“ след няколко века ще се родят легендарните Хунну (Xiongnu). Те не са „чист“ народ, а са продукт именно на тези срещи в пограничните зони.

Защо това е важно?

Тези хора не са се възприемали като „чужденци“. За един номад от онова време, ако яздиш добре, спазваш законите на степта и почиташ Небето (Тенгри), ти си част от обществото. Мобилността е изтривала границите между „коренни“ и „предошли“.

Към 600 г. пр. Хр. тези три елемента вече не просто съжителстват, те започват да се „сплавят“ в един нов тип социален организъм. Ако през 700 г. пр. Хр. те са били отделни „капки“, то сто години по-късно те са се превърнали в първите истински степни аристокрации.

Ето какво се случва с всеки от тях в този критичен век:

Западноазиатският елемент (Ираноезичните воини)

Тези хора (често идентифицирани като Саки или ранни Юеджи) стават военният и духовният елит на новите общности.

Трансформация: Те вече не са само мигранти; те са господарите на „Златния път“. Тяхната роля е да организират охраната на стадата и да водят битките.

Умешването: Поради високия си статус, вождовете от този тип са взимали жени от местните източни племена, за да скрепяват съюзи. Така техните специфични черти (светли очи, височина) започват да се разреждат, но остават белег за „благороден произход“.

Източноазиатският елемент (Местните от Гоби)

Те са били „гръбнакът“ на оцеляването. Тези племена са притежавали знания, които западноазиатските воини не са имали.

Знания: Как се намира вода в пустинята, как се отглеждат бактерианските камили (двугърбите) и как се оцелява при -40 градуса без дърва за огрев.

Умешването: Те масово се вливат в по-големите съюзи. Докато западните елементи доминират кавалерията, източните елементи осигуряват логистиката и издръжливостта. Те са „живото лепило“, което позволява на една армия да прекоси Гоби и да изненада китайските княжества.

Китайският елемент (Бежанци и занаятчии)

Около 600 г. пр. Хр. войните между китайските княжества стават по-жестоки. Цели семейства занаятчии бягат на север, където номадите ги приемат с отворени обятия.

Роля: Те стават „инженерите“ на степта. Номадите имат нужда от някой, който да кове фини остриета, да отлива бронзови котли и да тъче коприна. Тези хора често са живеели в „подвижни занаятчийски центрове“ към лагерите на вождовете.

Умешването: Китайските бежанци внасят в степта идеята за администрация. Те помагат на номадските вождове да започнат да събират „данъци“ (под формата на дял от плячката или добитъка), което е първата стъпка към създаването на държавани умения.

Резултатът: Раждането на „Хибридния воин“

Около 600 г. пр. Хр. в Северен Китай и Монголия се появява археологическата култура Ордос. Тя е физическото доказателство за това умешване:

Намираме ножове, които са китайски по форма, но са украсени със скитски животински стил (от Запад).

Намираме скелети на хора с подчертано смесени черти в едни и същи гробници.

Важното за теб: Това общество е било изключително прагматично. В тези сурови времена (600 г. пр. Хр.) никой не е гледал на теб като на „чужд“, ако можеш да допринесеш за групата. Бежанецът от Китай е бил ценен колкото воина от Алтай, защото единият прави меча, а другият го върти. Запознати с човешкия ресурс като цена предобивка.

Географският център: Платото Ордос и планината Иншан

Това е „лабораторията“, в която се смесват тези три елемента.

Реките: Хуанхъ служи като граница, но и като място за срещи.

Планините: Иншан е естествената крепост, където тези нови, смесени групи се крият и прегрупират.

Централна Азия (Днешен Казахстан и Узбекистан): Епохата на Саките

Тук „западният“ ираноезичен елемент е в своя апогей. Те вече не са просто преселници, а мощна конфедерация.

Социална структура: Обществото е разделено на три касти: воини (които носят червено), жреци (в бяло) и свободни пастири (в синьо/жълто).

Умешването: Саките контролират оазисите и започват да се смесват с уседналото население на Согдиана. Тук се ражда уникалната симбиоза между „Човека на коня“ и „Човека на плуга“.

Сблъсъкът: Това е времето, в което Кир Велики (основателят на Персийската империя) пресича реките на Азия и се сблъсква с кралица Томирис. Степните народи показват, че могат да победят най-голямата армия на света чрез мобилност и единство.

Алтай и Монголия: „Златните пазители“

В планината Алтай и около нея се намира културното ядро. Тук умешването между източните (монголоидни) и западните (ираноезични) елементи е най-дълбоко.

Културата Пазирик: Археологията от 500 г. пр. Хр. ни показва хора с татуировки, които яздят коне с маски на елени. В техните гробници намираме коприна от Китай и килими от Персия.

Доказателство за единство: Тези хора са били „диспечерите“ на Азия. Те са приемали бежанци и технологии от всички посоки, превръщайки Алтай в най-модерния технологичен център на епохата (особено в металургията).

Източна Азия (Границите на бъдещия Китай): Напрежението расте

Около 500 г. пр. Хр. в Китай живеят Конфуций и Лао Дзъ. Докато те пишат своята философия, северните племена (смесицата от Жун, Ди и ранните Хунну) вече са се превърнали в професионални наемници.

Китайският елемент: Китайските княжества започват масово да наемат степни конници за своите вътрешни войни. Това води до огромно смесване на населението – цели родове от степта се заселват в китайските територии, а китайски бежанци продължават да бягат на север, носейки знания за строителство и администрация.

Пътят на коприната вече функционира, макар и без това име.

Информационна мрежа: Една идея или технология (например нов вид стреме или метален накрайник) е прекосявала разстоянието от Китай до Каспийско море само за една година.

Генетичен котел: Поради голямата мобилност, антропологичният тип на „степния човек“ става все по-усреднен. Разликите между „източния“ и „западния“ елемент започват да се заличават в полза на един нов, жилав и адаптивен азиатски тип.

През 400 г. пр. Хр. Светът на Азия в този период се разделя на две огромни зони на влияние, които ще определят историята за хилядолетия напред:

Източна Азия: „Революцията на панталоните“

В Китай това е периодът на Воюващите държави (Zhanguo). Княжествата са в тотална война помежду си и това променя степта завинаги.

Китайският елемент в степта: Поради жестоките войни, хиляди китайци бягат на север при номадите. Те носят със себе си най-новата технология на епохата – арбалета.

Степният елемент в Китай: През 307 г. пр. Хр. крал Улин от държавата Чжао прави нещо скандално за времето си: той заповядва на армията си да захвърли тежките колесници, да облече номадски панталони и да се научи на „конна стрелба“.

Резултатът: Това е върхът на „умешването“ – китайската дисциплина се среща със степната гъвкавост. В граничните зони (платото Ордос) вече е трудно да различиш кой е номад и кой е китаец по въоръжението му.

Централна Азия: Скитският „Pax Nomadic“

Докато на изток се учат да яздят, на запад (днешен Казахстан и Алтай) ираноезичните Саки са превърнали степта в подредена империя без градове.

Западноазиатският елемент: Около 400 г. пр. Хр. Саките достигат невероятно богатство. Те контролират добива на злато в Алтай и го продават на Персия и на изгряващите гръцки колонии.

Умешването: В гробниците от този период (като тези в Исик, където е открит „Златният човек“) виждаме предмети, които съчетават персийски мотиви с местния животински стил. Тези хора са били „културни брокери“ – те са знаели как да обединят изкуството на уседналите империи с духа на свободната степ.

Голямото разделение: Юеджи и Хунну

Това е моментът, в който се оформят двата „супер-етноса“ на Азия:

Юеджите (Западният тип): Високи, ираноезични, контролиращи търговията с нефрит. Те са доминиращата сила в Централна Азия.

Хунну (Смесеният тип): Прото-тюркски и монголски племена, които започват да се обединяват в днешна Монголия. Те са по-бедни, но по-организирани.

Народа(човека) на истока(Азия) пр.н.ер. смесени бракове и култура.....- 2 част -