Волжка България 800-922

 По времето на Крум (началото на IX век)

През този ранен период (около 800-815 г.), Волжка България все още е езическа. Те вярват в Тангра, точно както и дунавските българи на Крум.

Политически статус: Те са в процес на обединение на различните прабългарски племена край Волга (есегели, берсула и др.).

Връзката с Исляма: По това време ислямът започва да прониква там не като държавна религия, а чрез търговците. Арабските търговци носят стоки и разказват за своята вяра, но владетелите все още пазят старите традиции.

Кога става официалната промяна?

Официалното, държавно приемане на исляма става през 922 г. (при Алмиш), което е около 110 години след смъртта на Крум.

Защо може да има объркване в описанията? Често в историческите разкази се казва, че Волжка България е започнала да се „променя“ или „ориентира“ към Изтока още от началото на IX век. Причините са:

Бягство от Хазария: Още по времето на Крум, волжките българи търсят начини да се изплъзнат от хазарската опека.

Първите джамии: Има археологически данни, че в някои търговски селища по Волга е имало мюсюлмански общности още в средата на IX век, но те са били малцинство.

Основната разлика в „спасяването“:

Крум (800-те г.): Той спасява и разширява Дунавска България чрез военна мощ и закони, оставайки езичник.

Борис I (864 г.): Той спасява държавата чрез Християнството (покръстването).

През 922 г. в Дунавска България управлява Цар Симеон I Велики. Това е времето на най-големия възход в нашата история – както военен, така и културен.

Алмиш (известен още като Алмуш, а след приемането на исляма – Джафар ибн Абдалах) е най-значимият владетел на Волжка България през X век.   Алмиш (922 г.): Той спасява Волжка България чрез Исляма.